У нас е все така: ний затова не сме общество...

Тази сутрин се оказва, че в онази същата дискусия в сайта РЕДУТА.БГ, която се води вече трета седмица, именно под писанията на знаменития луд доктор Филипов, най-сетне е въведена "модерация", сиреч, цензура; ето какво открих като опитах да публикувам нещичко:

Ангел Грънчаров, Your comment is awaiting moderation. Posted May 6, 2012 at 8:07 AM

Апропо, да се опитва някой да затвори устата на човек като мен, дето си има и блог, и вестник, дето и списание издава, дето си има и собствена "персонална телевизия", е твърде глупава работа. Ето какво исках да кажа там, и ето какво ще спре цензурата в иначе много демократичния сайт РЕДУТА.БГ:

Прощавайте, драги докторе, позволявам си, въпреки че съзнавам висотата на Вашата грандиозна величавост, която Ви принуждава да мълчите като божество, да дръзна да покажа, че има и друг тип писане в сравнение с Вашето; разберете ме добре, Вий пак си пишете както си искате, това си е Ваше право, но ето, аз искам да покажа - Вам, и особено на Вашите така любезни читатели-обожатели - че има и друг вариант, че има и друга възможност за писане; ето един малък пример:

Гневният народ трябва да излезе отново на улицата и да смъкне от власт управляващия ни крадлив мутро-комунисто-ченгесариат

Та нека хората да сравнят. О, нямам нищо против пак да Ви обсипват с трепетни думи за Вашата величавост, нека, това, тъй да се рече, си и в реда на нещата! У нас е все така: ний затова не сме общество. Всеки, да речем, пишещ, си има групичка фенове, обожатели, да ги наречем така. Те си го четат, хвалят, възторгват му се, ръкопляскат му, правят му метани, наричат го велик, поставят го на пиедестал, кланят му се. Те са нещо като футболен отбор, или като махленска детска банда, знам ли с какво да ги сравня, за да илюстрирам по-ясно мисълта си. Но между тия, така да ги наречем, "фенски банди", няма никаква комуникация, да не говорим пък за смислен диалог, напротив, прехвърлят се стрели, камъни, плюнки, копия, ръкопашни схватки се случват, както и стана в тия три седмици на територията на Вашия блог благодарение на моята поява тук. Ето, Вашите фенове не могат да ме понасят, гнусят се от мен, крайно ги дразня, до умопобъркване, някои вече почват да вият на умряло като ме видят.

Да речем, ето, Любослава Русева си има свои фенове, Иво Инджев - свои, Сугарев, примерно, също и т.н., твоя милост да не говорим, и т.н. много са, тяхното име е легион. Но те са все капсулирани общности, между които не се води диалог, а само вътре в тях се произнасят нежни и мили хвалби към "лидера", пеят се хорови дитирамби, показва се преклонение, рецитират се стихове в прослава и прочие. Да се пък обединят в едно цяло в името на някаква идея или кауза, която да е спойката между тях, това не може никак да стане, а всичко е разпарчетосано, атомизирано, молекулизирано, знае ли човек как да го нарече вече.

Това, което става в интернет, пък е точно копие на това, което става в голямата българска общност: на общо действие всички ние, феновете на разните му там "групички по интереси", групички от (не)футболни запалянковци, симпатизанти на разните му там партийни формации, някакви си кръгове от почитатели на мастиката, на киселото зеле, на кебапчетата и прочие, и так далее, сме абсолютно неспособни, нищо че вътре във всяка групичка еднакво се мърмори, обикновено срещу всички, а пък който като мен дръзне да покаже позиция, моментално бива обруган по недопустим начин.

Е, виждате ли каква е ситуацията и какво илюстрира за сетен път моят експеримент? И други неща илюстрира, но за тях ще пиша по-нататък и отделно. А засега да спра дотук, че в неделния ден някой Ваш фен да не вземе да получи предсмъртни тикове пак като види какво съм написал; аз съм човеколюбив човек и ми е крайно неудобно да причинявам такива трагедии на членове на природопопулацията, към която всинца ние принадлежим...

Е, докторе, все пак няма ли Ваша светлост нещичко да каже? Не се ли умори от мълчане вече? Или Вий сте се наприказвал донасита, ползвайки разните му там никове на възмутени гражданки, БГшопове, еди-какви си невестулки и пр.? То като Ви гледа човек как мълчите, няма какво друго да си помисли, освен че Ваша милост се е вдетинила на тия пенсионерски години и ето, си пише коментари донасита... под чужди имена... опровергайте ме де! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.