Жак Асса есеистично представя учителя като герой на книгата „Ефективно управление” от Питър Дракър

ЖАК АССА ЕСЕИСТИЧНО ПРЕДСТАВЯ УЧИТЕЛЯ КАТО ГЕРОЙ НА КНИГАТА “ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ” ОТ ПИТЪР ДРАКЪР

Риторичен въпрос: Мога ли да си позволя есеистично да представя книга с голям брой препоръки към ръководителите?

Според руския психолог Владимир Леви учителят в ежедневната си дейност изпълнява повече от 25 различни роли:

1.Очевидно трябва да е актьор; 2. Трябва да е психолог; 3.Трябва да е новатор; 4.Трябва да е автор... 25. Трябва да е ръководител.

Всеки сътрудник в съвременната организация се явява “ръководител”, ако поради заеманата длъжност или поради наличните си знания той отговаря за дейността си, която непосредствено влияе на способността на организацията да функционира.
П.Дракър

Чудесна дефиниция за работата на учителя! Аргументацията на есеистичното представяне ще почива на лични наблюдения, но ще се стремя да ги обективизирам. Да си учител, лекар или поп по призвание, това означава, че оставаш такъв до смъртта си. Познавам един учител, който поради това, че е завършил в Русия, е имал перспективи за работа в университет, за политическа кариера и за какво ли още не... – но стана учител. Познавам и един директор, който оцени това негово “призвание” и успя да го задържи в повереното му училище. Ефективни ли са тези две решения?

Работник, обладаващ теоретически знания, не произвежда нищо, което да е ефективно само по себе си. Той не произвежда физически измерима продукция – обувки, машинн, детайли и т.н. Той произвежда знания, идеи, информация. Сама за себе си тази “продукция” е “безполезна”. Нейната практическа реализация се проявява в някакъв следващ етап, когато някой, възползвайки се от получените знания, добива конкретни резултати.
П.Дракър

Представете си професионално училище с определен технически профил. Представете се, че учителят, за когото стана дума по-горе, е от друг (хуманитарен) профил. И представете си, че ученици (не голям брой) не се посвещават на профила на училището, т.е. това е “бракът” на училището. И повечето от този “брак” продължават образованието си в профила на посочения учител. Това не е ли успех? Как трябва да се отнася директорът на това училище към него?

Ръководителят трябва често да казва НИЕ, вместо АЗ.
П.Дракър

Вместо да чува това НИЕ, посоченият учител чува препоръки от рода ”Свобода, свобода... , но в определени граници” – типичен оксиморон, но не подходящ, къде по-подходящ е ”внимавай да не катастрофираш с птица в небосвода”. “Да, ама не” както е любимия израз на известен журналист. И защо НЕ?

Такъв човек е задължен да взема решения, неговата дейност не може да се сведе до изпълнение на заповеди... Предполага се, че поради познанията си той повече от всеки друг е способен да взима правилни решения. Неговите предложения могат да се отхвърлят, той може да бъде понижен в длъжност...Но ако има самочувствието, че изпълнява задълженията си, той трябва да преследва поставената цел, отговаря за това и въобще за достиженията на организацията, към която принадлежи.
П.Дракър

И по-нататък...

Има много ръководители, които не бива да бъдат наричани управляващи. С други думи има голям брой длъжностни лица, които имат голям брой подчинени, но това не означава голяма ефективност... Те осъществяват само “надзор” в прекия смисъл на думата... В същото време за работниците на интелектуален труд функциите на управляващ не зависят от това имат ли подчинени или не.
П.Дракър

Да продължим с героя на есето – учителя. Какви трябва да бъдат неговите възгледи за правилно управление на учебно заведение?

Управляващият не принадлежи на себе си – той е пленник на организацията си.
П. Дракър

Той – учителят – позна такъв директор когато постъпи в професионалното училище! Директор, който почти по всяко време от денонощието можеш да видиш в учителската стая (не в дирекцията!) да обсъжда нещо с колегите си (защото самият той винаги се е чувствал учител) или на двора да говори с учениците или в работилниците, или... изобщо «пленник» на организацията. И всеки го е чувствал близък, и всеки му се е самоподчинявал... дори когато е водил остър спор с него... Защото широко скроените хора могат да не са съгласни в момента, но после могат да приемат предложението ти и... да ти признаят «поражението си», когато обратното мнение е в полза на организацията.

Комуникацията е в центъра на вниманието на специалиста в областта на управлението от повече от 20 години... Тя се разглежда като най-важния параметър за правилното функциониране на всяка съвременна организация, от промишленното предприятие или болница до най-висшите правителствени учреждения.
П.Дракър

И какво означава добре функционираща организация?

Въпрос от типа: «Кой трябва да се интересува от резултатите от моята работа и да ми помага те да стават все по-ефективни?» показва значимостта на човека в колектива, независимо от това дали е ръководител или изпълнител.

... Нали ефективността на организацията предполага труда на групи хора с различни знания и навици. Тези хора трябва да работят съвместно на доброволна основа... а не по силата на формалната юридическа структура и субординацията.
П.Дракър

Интересно изследване за динамиката на междуличностните отношения в системата ръководител-подчинен е проведено от американските учени Хърси и Бланчард. Според него колкото по-висок е професионализмът на ръководителя, толкова по-малко управлява и повече емоционално поддържа сътрудниците си, «внушавайки им» увереност в собствените им сили и вярата, че организацията стои зад тях.

Посочвам само американски източници, не защото не познавам подобните руски възгледи за управлението на хора. Смятам дори, че руската сърдечност и емоционалност са на по-високо ниво. Идеята ми е да покажа, че в «най-пазарната» икономика се замислят за поддръжката на персонала, защото са достигнали до извода, че в противен случай организацията става нестабилна и започва да се разпада. Освен това, че «обратното» мнение обезателно трябва да се взима пред вид, защото щом се изразява от разумни хора, значи че сигурно съдържа рационално зърно.

Рацио зърно:

Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker, също Дръкър) е американски специалист и автор на книги по теория на управлението и бизнес мениджмънта, както и социален еколог. Неговите книги и научно-популярни статии, на които е автор, изследват по какъв начин хората се организират в бизнес корпорациите, правителствения сектор и нестопанските сдружения в обществото. Той е един от най-известните и най-широко влиятелни мислители в областта на научния мениджмънт

През 1959 г. Дракър въвежда понятието "работник на умствения труд". Най-важният принос, който мениджмънтът трябва да регистрира през XXI век, е увеличаването на продуктивността на работниците на умствения труд.

Автор: Жак Асса

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.