В онази, именно все същата дискусия, която тече с неотслабваща сила вече трета седмица, отново и отново се поставя вечния проблем на нашите политически разговори: проблемът "Костов". Явно хората, особено по-мислещата част от природопопулацията ни, не могат да бъдат задоволени с лековатите и фриволни обяснения, които услужливо ни подхвърлят "анализатори" като упоменатия "луд доктор" Тони Филипов, чиято задача била, представете си, да разсмее читателя, а не да го направи нещастен - като му помогне да се замисли. Апропо, тия като мен, дето си позволяват да правят второто, точно на това основание у нас са и най-мразени. Ето по-долу два коментара от този род, които именно, тъй да се рече, "убиват" щастливото природно настроение на духа на немислещия гласоподавател и предизвикват у него крайно ненавистните му пориви към замисляне:Костов наистина се показа като голям българин. Това е истината. Отказа на руснаците да прелетят на България и да провалят мисията на НАТО в Косово. За това шапка му свалям. Отказа на американците да приемем косовски бежанци в България, въпреки огромния натиск, който му беше оказан. За това шапка трябва да му свалим. Дето се вика, озъби се и на двата гиганта, за да защити интересите на България. Това историята няма да забрави. Това не го забравиха нито руснаците, нито американците. Та, съдбата на България е била решавана от големите в кръчмата, на ресторантска салфетка. Е, тоя път на салфетката е писал Костов.
И големите не му простиха. Докараха му царя. На запад изчеткаха на царя костюма от нафталина, а руснаците си го докараха. Но има и нещо друго, та се попиля синята идея и затова някой беше виновен. Хайде да не е Костов, но на хоризонта друг не се види. Но ако за разграничаването на сините от Костов, ако самия той носи 30-40 процента вина, то останалите 60-70 процента носят тези, които фучаха от негово име и изплашиха хората. За процентите, всеки да си ги определя както си иска.
А иначе какво, и той си има своите си грешки и слабости. Основното, с което Костов ще остане в историята, това са двата акта, с които защити правото на България да се нарича суверенна държава. Е, сега вече не сме такава. Както рече Божидар Димитров: “шибан народ”, както рече и Борисов: “Матрьяла е такъв”. (Маринов)
Всеки, който е имал (отвътре) погледа върху процесите, които протекоха в СДС в периода 1996-2001-2002 година и стига да не е лично заинтересован от изопачаване на истината, няма да приеме тезата, която и такива като д-р Филипов ни натрапват: че "злодеят" Костов собственоръчно бил "съсипал", "разцепил" и "унищожил" синьото движение и поривите на българите към свобода и демокрация; нещата не са така прости. И ако неколцина възразяваме срещу една такава теза, то е щото не ни задоволяват такъв тип обяснения, които са задоволителни за друг вид публика, именно за наивна публика, нямаща склонност за мислене. Ето затова възразяваме, а не за друго, или пък че Костов, видите ли, ни бил много мил и драг; не, истината ни е мила и драга, затова възразяваме. Пък и на нас, по морални причини, не ни харесва да се включваме в такива масови и публични разкъсвания на личности, нападнати сякаш от бесни кучета - каквато по естеството си беше пропагандната война срещу Костов. На която именно приглася тук нашият толкова любезен и забавен иначе доктор.
Вярно, давам си сметка, че някои ще подскочат като ощипани невинни госпожици, но ще спомена и това: като изследовател най-внимателно осмислих процесите на нашия многострадален, но все пак епохален преход към свобода и демокрация в две свои книги: едната е със заглавие БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността") и втората е СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). А моята философия на историята, политиката и държавата може да се разбере от книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството", написана значително по-рано. Та който се вълнува от истината не е зле да се запознае и с моята гледна точка.
В нашата т.н. аналитична политология (която често, да не кажа винаги, изменя на мисията си и обслужва всякакви интереси, но съвсем не фундаменталния интерес на самата истина), да не говорим пък за изцяло конюнктурната ни историография, към случилото се у нас през тия все пак знаменателни години се прилага един недостатъчен, схематизиращ, бих казал дори жизнено непълноценен подход, който моя милост се опита да надмогне, предлагайки един съвсем различен тип вникване, именно философско-психологическото, отчитащо именно ония фактори, на които другите не обръщат особено внимание, поради изключителната им трудност. А все пак историята я правят хора, водени и вдъхновявани от някакви идеи и интереси, а не нещо друго. Едноизмерните разсъдъчни и поради това манипулативни обяснения мен лично съвсем не ме задоволяват, като философ съм склонен да търся оня смисъл, който така лесно не се постига, но който пък задоволява нашата по-развита способност за разбиране. Иска се в тая фина сфера един друг тъп тълкуване, което може да ни даде автентичния, значително по-богат смисъл в сравнение с този, който ни дават плоските обяснения на подкупните и готови да услужат на всеки, който има пари, политически анализатори.
Е, ето, има един наистина странен изследовател като мен, който, представете си, не ще да обслужва никакви интереси и за който единствено водещото е истината; да, представете си, има и такива хора у нас, които се покланят на истината, а не на лъжата. Това само исках да вметна...
Апропо, нека модераторите на тоя сайт, ако сметнат и преценят, че горното е "рекламно" или "търговско съобщение", нямащо отношение към естеството на разговора, да го изтрият без капчица жал. Макар че в нашенски условия да рекламираш сериозни и "скучни" книги, предлагащи на читателя да се замисли, е горе-долу същото да рекламираш овчи кожуси на екватора - или пък хладилници на ескимосите. Нашият народ, явно, си е природно интелигентен и всичко разбира без да мисли, тъй да се рече, инстинктивно - и затуй изобщо не чувства някаква особена потребност все пак да се замисли поне малко, щото много да мисли, казват, било крайно вредно за здравето и дори за живота...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар