Курс по доброта

От доста време в съзнанието ми кръжи идеята за един такъв курс; той може да бъде видео-курс, може да е и текстови, не зная за момента кой вариант ще бъде по-удачен. Дали сме добри, дали ценим добротата, как се става добър човек, поддава ли се добротата на "обучение" и как се възпитава - ето малка част от тия необходими въпроси, които би следвало да си зададем в един такъв курс. А в процеса на обсъждането ще възникнат още много други, няма как да е иначе.

Не зная какво е вашето впечатление, но на мен лично ми се струва, че ситуацията с добротата у нас - ако мога така да се изразя - не е бляскава. Е, на думи всички смятаме, че е прекрасно да си добър, на думи всички ценим добратата - но дали сме добри на дело? Показваме ли добротата си, което не е същото като да се мислиш за добър, иска се да си добър, сиреч, твоята доброта да е неразделна от теб самия. Но това е само от една страна - едно външно, несъщностно, демонстративно отношение към добротата, което е съвсем различно от непосредственото й битие под формата на един наистина добър - на дело добър, не само на думи! - човек. Има обаче и нещо друго: безразличието към доброто и към добротата. Нима не усетихте скука като прочетохте заглавието - курс по доброта - признайте си, моля, не беше ли точно така?

Нечувствителният към автентичната доброта човек не се вълнува много-много от това дали умее да прави точна разлика между добро и зло. Неразвитостта на съзнанието за добро неизбежно води дотам, че такива хора без замисляне ще подменят мястото на доброто и злото, т.е. злото ще почнат да възприемат за добро, а доброто - за зло. Да, това е извратено, то е изневяра на вродения в душите ни усет за добро и зло, но нима не сте забелязали в живота ни такива хора? Нима няма зли хора, които старателно се преструват, че са добри - и в тяхната "доброта" струи неподправената им злоба? Забелязвали ли сте напоследък в живота, в ежедневието си, някой човек, който да ви е впечатлил силно с неподправената си, съвсем естествена доброта? Вие сте щастливци, ако сте срещали такъв човек. Защото това е човек, който е осъзнал великия, в някакъв смисъл свръхчовешки смисъл на добротата - и я е направил свое верую, своя жизнена съдба. Е, има сред нас добри хора, моля, не ме възприемайте като мизантроп; общо взето добрите хора винаги са повече от злите, пък и у всеки човек, предполагам, има нещо добро. Животът ни би бил напълно невъзможен ако все пак доброто не е водещото, направляващото нашите постъпки; така е, но нима не се забелязва и тенденция, все по-засилваща се, по моето възприятие, според която даден тип хора се чувстват крайно нещастни ако не вредят най-ефективно на ближните си? А нима не е възможно да ни сполети и това: да вредим, мислейки си, че правим добро? Смятаме, че правим добро, а в действителност правим зло на човека до себе си - нима не е възможно и това? Виждате, че работите доста се "объркаха", не са така ясни и безпроблемни, каквито ни изглеждаха в началото, именно преди да се бяхме замислили.

Добротата е душевна топлина, а отношенията ни са станали крайно хладни, студени, което показва и какви са душите ни. Безразличие витае, и то повсеместно, спрямо човека до теб - до мен, до него. Безразличие, подценяване, да не кажа презрение. Другият до теб ти е никакъв. Не ти пука за него. Е, ако встъпваш в някакви отношения, го правиш единствено в свой интерес, или най-много - заради взаимната полза. Примерно, забавляваме се взаимно, за да не ни е скучно ако останем поотделно. Правим си взаимна услуга, принципно същото е, когато, да речем, помолим някой да ни почеше по гърба, там, докъдето не стига собствената ни ръка. Отчуждението, т.н. алиенация, ни залива в това наше консуматорско общество, в което всичко се е превърнало в стока за... консумация - и за размяна. Ами и ако самата доброта сме я опаковали и си я "продаваме" един на друг, сякаш и тя е стока? Неестествеността, фалша, преструването, лицемерието и т.н. са все симптоми на безразличието към добротата, което пък е опаката страна на инвазията на злото, на многоликото зло в живота ни. Злото, представящо се за добро, мимикрирало като добро, възприемано като добро - какъв кошмар!

Добре де, може ли да се учи добротата, как така - ние не ставаме ли добри един вид съвсем непринудено, спонтанно, по порива на самото сърце и душа? Не трябва ли да заложим в това отношение единствено на интуитивния усет за добро, който си имаме, така да се рече, "по природа", който сякаш е вроден? Ставаш си добър един вид без да си го искал, без да си се стремил, без да си осъзнал колко ценна за теб лично е добротата - възможно ли е да е така при човешки същества, надарени с разум? И за какво в такъв случай ни е разумът?

В училището учат ли децата ни на доброта? На училището ли трябва да заложим в това отношение? Дали училището може да направи децата ни добри? Учителите ли ще се погрижат за това децата ни да станат добри? Прочее, колцина от нас, родителите, съзнателно, дълбоко в себе си, сме разбрали, че добротата е за предпочитане за нашите деца? Не смятат ли мнозина, че ако детето ти стане добро, то ще стане "неадаптивно" към суровите реалности на живота, сиреч, изложено е на опасността да се държи като наивник, глупак, като луд дори? Ами родителите ли са тези, които носят отговорността за възпитанието на доброта у децата си? Добре де, но каква част от тия родители, така да се каже, сами са поклонници на добротата, а не я смятат за нещо като "дефект". Дали има такива родители в днешно време, които убедено говорят на децата си: "Бъди твърд, тъпчи другите - ако не искаш теб да тъпчат!"? Дали е възможно в днешно време да се срещне родител, който да възпитава детето си ето така: "Бъди добър, никога не прави зло на човека до теб!"? Ако има такива хора, те дават ли си сметка за това добро или зло правят на децата си като ги възпитават така? Защото един добър човек сред общност ако не от зли, то от презиращи добротата хора не е ли съвсем обезоръжен и беззащитен? Не се ли оказва, че има смисъл да сме добри и да ценим добротата само ако и другите около нас станат такива - защото добрият човек сред зли и сред безразлични към добротата е твърде слаб, раним, беззащитен? Иска ли някой родител точно такова да е детето му в "джунглата на живота"?

Християнството е религия на добротата, това учение поставя добротата на сърцето и душата на най-висок пиедестал, то в резюме не е друго освен култ към добротата. Не ми се говори обаче доколко днешните ни духовни водачи, пастири, архийереи, свещеници са на потребното ниво - и доколко не са изневерили на мисията си: да сеят семената на доброто и на добротата в душите. За жалост, станало е така; по ред причини, много са причините, но те не трябва да звучат като оправдания - че духовните лица в нашето общество сякаш (в мнозинството си, не всички) не са носители на една изтънчена духовност, в която добротата на душата заема централно, водещо място. Те са същите като нас, нуждаещите се от духовно насърчение и просветление, ако не са и още по-опорочени. И това се вижда с просто око. У нас е възможно да се срещнат, и то нерядко, духовни лица с очебиен материалистически манталитет - по-голямо падение, по-голяма деградация от тази дали изобщо е възможна? Дали не вървим към този парадокс, към тази лудост: да шества у нас някаква крайно извратена духовност на бездуховността? Ширещата се у нас простащина, която е стигнала вече до екзалтация, до самовлюбеност, нима не е другото име на тази "духовност на бездуховността"? И какво, в атмосферата на една вилнееща духовност на бездуховността нима е възможно да има все още хора, за които добротата на сърцето, бликаща във всеки един акт на поведението, е станала непосредствен живот, сърцевина на живота на такива хора?

Да си човек в истинския смисъл означава да си нравствено същество. Нравствено е съществото, което обича да прави добро, такова е съществото, за което добротата е негов модус вивенди, сърцевина на живота му. Нравствената развала в днешно време обаче е достигнала до ужасяващи мащаби. Да се опише тази развала в цялата ѝ многоликост е безкрайно трудно; но развалата е тук при нас, тя дори е вътре в нас, няма къде да е другаде. На нея трябва да се противодейства. Начеването на един курс по доброта дали не може да е малка стъпка в тази посока?

Мнозина съзнателно възпитават децата си да бъдат хищници - за да издържат в социалната джунгла, в каквато се е превърнало обществото ни. Водени са от неоспоримата презумпция, че добротата е признак за малодушие и слабост. Никой не иска детето му да е слабак, с когото другите се гаврят. Никой родител не иска да поеме риска да обезоръжи детето си, като почне да го наставлява да бъде добро, добродетелно, сърдечно в отношенията си. Откъде-накъде само аз да поемам този риск, да уча децата си на доброта, та да ги тъпчат ли после?

Някога в черквата хората са били наставлявани в нравствено отношение, били са подбуждани към размисъл в тази посока. Днес това не се прави, а повечето ни "духовници" са бизнесмени; духовните ни водачи пък са мутрополити, носители на един презрян атеистичен и материалистически манталитет. Тънат в лукс и разкош, овладени от бесовска грандомания. Нищо християнско няма в такива. Станали са слуги на Сатана. Страшно е, че сме допуснали това - и го търпим като безсловесно стадо.

Нравствена проповед, но не каква да е, не като суховато "морализаторстване", а истинска, вдъхновяваща и пр., няма и в училището ни. Учителите ни са затнали в още по-отвратителна прозаичност, бидейки превърнати в най-унижени нископоставени чиновници в една административна система, в която няма място за личностност, духовност, свобода, няма място за възвишени чувства, за доброта, за красота. Месомелачка на човешки души е нашето училище, то е машина за обезличаване и затъпяване, страшно е - даваме ли си сметка накъде сме е подкарали, и то не от вчера? Можем ли да осъзнаем какви грозни плодове ще берем един ден ако не се освестим? Ние, прочее, вече берем тия плодове, ама пак не вдяваме какво точно става - и блеем като овце, обзети от овче безразличие към всичко, включително и към собствената си човешка участ...

Родителите пък са така заети, че обикновено нямат време да обърнат "по-специално" внимание на децата си; и тук отношенията са формализирани, изкуствени, несърдечни, липсва доброта, патос, вдъхновение. Всичко е прозаично, бездушно, нечовешко - да, нечовешко е да сме бездушни към собствените си деца и да се залъгваме, че изпълняваме функцията си на родители. Държавата пък напира да стане безразделен господар и в тая сфера: на интимното, личностното и нравствено формиране на нашите деца. Нали сте запознати с някои стряскащи моменти в т.н. Закон за детето? Или не сте? Блазе ви! Завиждам ви на спокойствието! И на безразличието. Не чухте ли, че някакви уплашени родители протестирали против тоя закон? И това ли не сте чули? Наистина човек може да ви завиди: вий, вий, дами и господа, вий сте... щастливци! Прочее, не знам дали сте забелязали, но наоколо е гмеж от напълно безгрижни и безотговорни... олигофрени! Не хора, а животни! Страшно е!

Малко се увлякох, сякаш. Започнах да се държа зле, и то в самото начало на един курс по доброта! Това обаче е показателно: ние всички сме озлобени, даже и да ни го съзнаваме, то злобата ни прозира отвсякъде. Няма значение, че се стараем да не нарушаваме, да не минаваме "някои граници на приличието". Зли и най-вече безразлични сме към добротата, което е не по-малко лошо, е не по-малко зле. Струва си обаче да се позамислим по тия въпроси, не мислите ли? Ето, това може да е една от целите на един курс по доброта, който имам намерението да проведа. Да опитам да го проведа. Ще видим как. Засега имам само, како виждате, единствено идеята. Но и това не е малко, то е първата стъпка.

Аз писах много пъти, че се мъча около невъзможността да завърша една започната от мен книга, която носи заглавието ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Сега осъзнавам, че един такъв КУРС ПО ДОБРОТА може да изиграе ролята на приближение към по-общата тема за жизнените стратегии. Май е по-добре да опитам да се захвана с това ново предизвикателство, което, знае ли се, може да облекчи работата ми по онази отдавна замислена книга, която просто не намирам подходящото душевно настроение да седна и да я напиша. То в тия неща, писането и пр., плановете, види се, много не помагат.

Ето, сега курсът по доброта - не знам, наистина не знам как ви звучи едно такова хрумване, ще ми е много интересно и полезно обаче да узная! - е на път да ме вдъхнови, ще видим де, нищо не се знае. За момента съм решен да опитам. Дано не се възприеме една такава идея като екстравагантност. Важното е обаче, че все повече се паля по нея. Всичко друго няма значение.

Да спирам дотук, хубав ден желая на ония, които издържаха да дочетат дотук тоя толкова скучен текст! Вий, дами и господа, вий, вий сте... герои! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.