22.12.1886 г. Светия Синод се събира в София. Святите старци са дошли в столицата, но никой от тях не е дошъл да се представи пред регентството. Това го правят лукавите калугери с очевидната цел да дискредитират правителството и да станат приятни на московците. Те игнорират правителството, защото същото прави и руския цар.
Аз и другите регенти сме крайно недоволни, за дето Начович е свикал в сегашните критически и деликатни времена тия чернокапци на събрание, защото те ведно с опозицията могат да направят някой протест, от който да се възползва руското правителство.
12.01.1887 г. Вчера има голямо тържество по повод на юбилея в памет на братя Миладинови. Ние отидохме на черква, дето калугерите и поповете около 10-15 пътя повтаряха и славославяха името на руския император. Това нещо като че нарочно се правеше от Климента и братята му. Страшно ми докривя и пот ма побиваше при всяко споменувание на името на императора, когото величаят с титлата "Благодетел" и "Покровител".
Подобно светотатство в сегашните особени обстоятелства могат да направят само такива знаменити и патентовани подлеци, като Климента. Като го гледах тоя безобразник, идеше ми да отида и да му измъкна гръцмуля. Ния се бориме до душици за нашата независимост и употребяваме хиляди хитрини, за да се спасиме от ноктите на бясната бяла мечка, а те, предателите чернокапци, ходят да я славославят и да показват на света, че ние сме готови да ближиме ЛАПАТА, която са е замахнала да ни пребие. Въобще в нас са е водворил един много лош обичай да са славославя при всяка служба и литургия руския император и този обичай трябва без друго да се изкорени.
На молебена Климента дойде да дава нафора. Аз и Муткуров си обърнахме гърба към тоя предател и не поискахме не само да вземеме нафора, но още и да видиме неговото подпухнало от пиянство и разврат лице.
Речта на Климента в църквата беше повече от лоша. Тя не направи никомо добро впечатление. И тая крава с патрахил иска да мине за оратор!
ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието - Низостта на българофобстващите русофили не е от вчера - сконструирах като използвах израз от текст на Иво Инджев.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар