Чувствам с всичките си сетива, че съм необходим на учениците, ето това най-вече ме крепи

По публикацията от вчера със заглавие Подивете се и вие на какви безпаметни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата ѝ за защита на презряното статукво! се получи интересен коментар от една дама, която дълги години е работила в образователната сфера, в едно най-престижно пловдивско училище, т.е. е много близка до темата, освен това е човек с ясни и безкомпромисни нравствени принципи, т.е. е човек, чието мнение аз високо ценя; ето какво ми пише уважаемата г-жа Василева и по-долу също така можете да прочетете и какво аз ѝ отвърнах:

Мария Василева - учител каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Тази ваша администраторка ме изумява вече! Загубих ума и дума, както се казва. Не съм срещала чак такъв директор, а съм работила при 7-8 директори на училища. Толкова злоба, изобретателност и бързина в съчиняване на обвинения, такова човеконенавистничество са рядкост дори в нашата безрадостна българска действителност.

Не очаквах такъв развой. Очаквах нещата да тръгнат в единствената правилна посока - диалог и колегиалност. Ама това, което се случва сега, е върхът на простотията, толкова е аморално, подло, цинично, низко. Така не може да се отнася който й да е към което й да е човешко същество!

Какви са тези срокове, които поставя, какви са тези нарушения - измишльотини за заснети видео-уроци?! А видео-камерите, които се поставят из училищата и улиците, не нарушават ли човешките права на детето?!

Била съм на стаж в Алианс Франсез в Париж. Там видео-уроци се използваха за усъвършенстване и квалификация на учители. Във Френския Културен институт във София чрез видео-уроци ни обучаваха да оценяваме нивото на владеене на чуждия език по новите европейски рамки. Чрез видео-уроци след това ни оценяваха за хабилитирани екзаминатори, имащи право да оценяват за нива А1, А2, Б1 и В2. Би следвало да Ви похвалят и наградят за работа с технически средства и с нови технологии.

Все се надявам някой на някаква инстанция да разбере за криминалните отклонения на тази жена, на Пакова и т. н.

Иначе, да идват някакви нации, монголци например, да ни завладеят и да вкарат нещата в ред, като изтребят първо комунистическите отрепки. Бог да ни е на помощ, щом в такива елементарни казуси на злоупотреба със служебно положение, като тази ваша директорка, няма кой да се застъпи за Вас и да я изхвърли от училището!!

Желая Ви сили и здраве да стигнете до справедливост и до изобличение на пороците в родното ни образование.

Мария Василева - учител

Ангел Грънчаров каза: Уважаема госпожо Василева, аз също не мога да проумея каква е тази ненавист, аз наистина не съм очаквал, че след завръщането ми от 8-месечен отпуск по болест ще се отприщи такава необуздана агресия; всичко друго съм очаквал, но само това не, но ето, наложи се да се изненадам.

Какво да Ви кажа, просто нямам думи вече, не знам, има нещо в цялата тази работа, което е неизмеримо, но кое е именно то, в момента не ща да го кажа, сега-засега ще се въздържа да го идентифицирам. Самият факт, че въпросната особа се разминава с мен в коридорите с каменно лице, е достатъчно показателен. Обстановката е крайно напрегната и абсурдна и се чувства от всички; ако някой не чувства страшното напрежение, което витае, това говори за безчувственост, а пък безчувствеността в такива ситуации, както знаем, е проявление на нещо, което може да се определи като нравствено уродство. Естествената човешка реакция в такива случаи е човек да е съпричастен, и то спрямо положението на жертвата, не да симпатизира на носителя на агресията във всеки случай.

Интересното е обаче, че в тази обстановка въпреки всичко аз намирам задоволство в общуването с учениците; не е леко, но пък самата възможност да разговарям с тях по най-важните човешки въпроси (то това всъщност е философията, философията не е нищо друго!) ми носи задоволство и укрепва духа ми. И още по-интересно нещо има, което здраво ме държи в тази нелека ситуация и то е следното: че в тия условия духът ми се активизира в екстремна степен, поради което в дискусиите с учениците успявам, Бог знае как, да стигам до идеи, до които при обичайните условия никога не бих стигнал!

Не зная дали се изразих понятно, но имам предвид нещо твърде любопитно, за което ще пиша, дай Боже да имам време и настроение, тия дни. Стигнах в обсъжданията с учениците през тази първа седмица след завръщането ми на работа до невероятно интересни мисли, опитвайки се да ги подбудя да вникнат в ония проблеми, които ни се налага да обсъждаме. Чувствам с всичките си сетива, че съм необходим на учениците, ето това най-вече ме крепи.

Вярно, има тежки моменти, има и сред учениците такива, които са способни на какви ли не простотии, но въпреки всичко сред тях най-вече има една свежест на съзнанията, която невероятно импулсира духа на философа. Вперените в мен погледи на тия млади хора, общо взето изоставени на самите себе си - с тях никой всъщност не разговаря по ония жизнено-важни, съдбовни въпроси, за които те имат страхотна нужда да разговарят - ме импулсира да намеря в себе си духовни сили та да им "сервирам" онази "духовна храна", за която са така жадни и гладни душите им.

Този за мен е смисълът на учителстването. Заради това аз стоя и ще стоя до последно на поста си, пък макар и като смъртно ранен гренадир...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.