Спечелих делото за отмяна на несправедлива заповед за наказание и на втора инстанция!

Днес получих чудесна новина около едното мое съдебно дяло, дялото, което аз заведох за отмяна от съда на заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив на 29 септ. 2012 г.; та аз спечелих туй дяло, Районният съд отмени заповедта на директорката. Това стана на 5 юли 2013 г. После, както е известно (аз съм писал за тази любопитна история в този блог) директорката обжалва това решение на Районния съд, заведе т.н. "въззивно дело" в Окръжния съд, искайки той да отмени решението на Районния съд. Та това второ дяло мина, от разглеждането му изтече срок от повече от 1 месец, и ето, днес разсилният на съда ми донесе решението на Окръжния съд. И това дългочакано от мен решение на Окръжния съд е: Окръжният съд потвърждава изцяло решението на Районния съд, т.е. потвърждава отмяната на заповедта на директорката!

Сега ръководителката на ПГЕЕ-Пловдив има възможност да обжалва решението на Окръжния съд във Върховния касационен съд, да видим дали ще се реши на един такъв ход, именно да занимава Върховния съд с подобен каприз, именно, да иска Върховния съд да удостовери непогрешимостта й, но ще видим. Да се надяваме, че здравият смисъл ще възтържествува и че на този казус ще бъде сложен най-сетне разумен край. Аз от доста време не смеех да отида в съда да проверя какво решение е взел, чаках да ми бъде доставено по надлежния ред и в писмен вид самото решение, ето, днес се случи най-сетне това, което от толкова време очаквах. Това за мен е един много хубав коледен подарък - ако мога да се изразя така. Но най-вече искам тук да благодаря на така справедливия и добър Бог, щото, да си призная, съвсем и изобщо не вярвам, че в български условия истината и справедливостта могат да възтържествуват без намесата на "Най-Висшите Сили".

Дано това мое изявление не бъде възприето като обидно за българския съд, не, напротив, справедливостта изисква тук изрично да призная, че същевременно съм изключително много удовлетворен и дори възхитен от състава на Окръжния съд, който гледа въпросното "въззивно" дяло; този състав се състоеше от един съвсем млад съдия и от две госпожи или дами съдии; всичките бяха много внимателни, търпеливи и учтиви към мен. Вземете предвид и това, че аз и на двете инстанции се защищавах сам, без адвокат, това е доста необичайна практика; е, слава Богу, успях да доведа тия дела до така желания край, именно, до един справедлив край.

Сякаш камък ми падна днес от сърцето като разбрах за този толкова благоприятен изход от едното мое съдебно дяло. Остава обаче другото съдебно дяло, заведено от помощник-директорката срещу мен, то е още по-интересен казус: става дума за наказателно дяло от частен характер, именно за обида, имат се предвид някои "неправилни мисли" по мнението на въпросната администраторка (тя, между другото, е също така и моя синдикална лидерка, лидерка е на синдиката, в който моя милост членува, и то не от вчера, а от 1990 г.!), да, не се шегувам, става дума за "неправилни и обидни мисли", които тя откри по свой адрес в една моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). Та туй дяло е насрочено за 16 януари 2014 г., до този момент съдията ни предложи още веднъж да опитаме да се споразумеем извънсъдебно; ще видим какво ще стане, времето тече, аз съм опитвал много пъти да давам свои предложения, ефект особен не постигнах, сега вече не ща повече да се унижавам и да моля; ще чакам да видя дали другата страна ще предложи нещо, ако те не проявят такава една добра воля за споразумение, ще се наложи да отиваме на съд, пък там каквото сабя покаже.

Там, за това дяло вече си имам назначен от съда служебен адвокат, той също ще опита да води такива едни преговори за споразумение; цялата работа е до размера на исканото от обидената страна парично обезщетение. Но тепърва ще видим как ще се развият събитията по туй дяло, което аз разглеждам като опит да ми бъде затворена устата, да бъде посегнато на моето конституционно право да казвам и да пиша свободно каквото мисля. В името на защитата на тия свещени за един философ принципи съм готов да отида на съд, нещо повече, готов съм да поема всички други рискове.

Не крия, много ми е интересно дали българският съд ще има достойнството да защити конституционното право на една личност на свободно изразяване, именно правото да говори и да пише това, което мисли. Без това фундаментално човешко право един философ по-специално няма как да съществува, то е подобно на въздуха (или на водата), съдбовно необходими за всяко живо същество.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...