Попаднах на любопитен текст под заглавие 15 мифов российской истории, негов автор е Михаил Бабич. А в този текст открих един момент, който лично на мен ми обясни изчерпателно поразителната близост на руския език с българския, за която не се бях замислял; оказва се, че руският език толкова много прилича на българския тъй като в основата на официалния (литературния) руски език стои т.н. от автора "църковнославянски език", сиреч, другояче казано - старобългарския език. Другояче казано, руснаците говорят... старобългарски език, който, разбира се, от една страна е консервиран, а от друга страна е и леко изменен, но същината му е точно старобългарска. Впрочем, понятието "църковно-славянски език" е доста противоречиво и съмнително, в случая става дума тъкмо за старобългарския език; ето въпросния пасаж от така силно заинтересувалия ме текст:
Сегодня не возникает сомнения в происхождении и "русскости" многих "исконно русских" слов даже у преподавателей русского языка в самой России. Однако, если проанализировать лексический состав русского языка, то оказывается, что от славянских языков осталось в нем не очень много. Но осталось достаточно от искусственного и использовавшегося только для письма и службы церковнославянского. И это не удивительно ибо Ломоносов брал за основу именно церковнославянский и, используя учебники ученых руських мужей Руси средних веков - в то время части Великого Княжества Литовского, создавал и систематизировал московский русский язык. Именно поэтому современный русский язык пронизан многими заимствованиями из церковнославянского, который на Руси до конца 17 века выполнял функцию письменного языка. Огромное количество слов пришло в русский из языков уральских народностей и из финно-угорских языков северной и европейской части России – вепсов, мери, коми, веси, муромов, финов, угров. По мере завоевания и заселения этих территорий люд Московского княжества сталкивался с явлениями, названиями предметов у местных народов и перенимал их для обозначений в собственном языке...
... Русский язык, как ветвь восточнославянского - по сути гремучая смесь письменного церковнославянского (искусственного неразговорного языка) с десятками различных языков завоеванных, порабощенных и ассимилированных народов. Это естественный процесс - при тесном контакте не только завоеватель насаждает свое, но и сам заимствует чужое. Имперские же и советские историки везде, где только можно, термин "восточнославянский" заменяли на мифический "древнерусский". Но не было такого народа, не было никогда языка такого. В Киеве говор был свой, в Новгороде совсем другой. Писали по-церковнославянски, но на этом языке никто никогда не говорил! Зачем же врать и создавать миф о "древнерусскости"? Очень уж царям московским древности хотелось.
Разбира се, руснаците няма да признаят, че основната лексика, която използват, е с български корен, именно е взаимствана от старобългарския ("църковно-славянски") език. Но това е отделна работа. Истината има единствено значение, а не това, което признава или не признава този или онзи...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
На първо място – Църковнославянският език е широко признат като отделен език, който произхожда от писменият старобългарски, но значително приближен до източно славянските езици (да не се впускам в подробности има достатъчно източници на информация). Така че идеята Църковно славянски = Старобългарски език не отразява реалността, такава каквато е. Вторият довод, че толкова много думи от основната лексика в българският и в руският не могат да си приличат, просто защото и двата са славянски езици е безпочвена. Ако се абстрахирате от безобразната фонетика на западните славянски езици ще откриете, че лексикалната приликата с българския е близка по обем. Руският и Българският, разбира се, имат специална връзка, която не се отрича. Българският чрез Старобългарският и Църковно славянският е обогатил Руският език, от една страна, а Руският от своя страна е донор на лексика за Новобългарският език в неподозирани обеми. Накрая само искам да каже, че от всички славянски езици Българският (включае Македонският) е единственият език. за който може да се каже, че е потресаващо различен от всички останали, визирам загубата на склоненията (липсата на падежи), наличието на синтетичен член, силно развитата глаголната система и т.н.
О`кей, благодаря Ви за разясненията, но в крайна сметка можете ли да кажете вкратце каква е идеята (сърцевината) на Вашето изказване? Протестирате срещу нещо, но какво е основното, което Вие твърдите?
Нека не забравяме че Империята Великий Болгар е включвала земите на днешна Украйна и РФ . По малкия брат наКхан Кубрат - княз Кий основава свой град Киев град .Неговия правнук -княз Игор Киевски е Симеонов Войвода участник в битките с ромейте . Влюбва се в наше момиче Олга болярка от цар Симеоновия Род по майчина линия .Ватиканските и Атонските аналий твърдят че княз Игор е приел христовата вяра заради нея .Заедно с младото семейство за Киев заминава и огромен керван с книги и над 100 души монаси учители . След 40 години техния син Светослав чиито кръстник е цар Сиюеон идва с 20 000 армия от Таврийци и узорпира власта на Великий Болгар . Завзема дн София . Пари за Похода получава от Ромейски търговец на дипломатическа служба при Императора в Константинопол Започва бясно гонене на християните и връщане на Танграизма . В Филипопул са побити 20000 души на кол за вярата . А на морето 300 души боляри християни . Българите на Дунавска България молят Ромейския император за помощ . Обединените християнски войски гонят таврийските болгарски езичници . Светослав е посрещнат от майка си света Олга Киевска с Клетви . След 1 седмица клетвата майчина го стига в бой с другите ханове на разпадщата се империя . Тук източна Дунавска България пада под ромейска власт .На болярите е дадено звание Патриций . / Зонара / Академик Снегаров / и др ...:-)
Преди известно време споделих същите мои виждамия с приятел руснак. Разказах му и моменти от нашата история, и знаете ли какво ми отговори? ''Никой освен Вас не го е грижа, това вълнува единстено Вас! Жалко само, че такъв велик в миналото народ се е оставил да е в такова състояние!
Ангеле, щях да го питам същото този Анонимник ;-)
Цитат 1 "Църковнославянският език ... произхожда от писменият старобългарски"
Цитат 2 "... идеята Църковно славянски = Старобългарски език не отразява реалността"
Те тоя ме разбива с логика ;-) ;-) ;-)
Има хора, които не могат да си подредят мислите и за това пишат навсякъде и за всичко, само и само да освободят хаоса от главата си, спазвайки един от законите за ентропията (хаоса), че тя не може да намалява в една затворена система (собствената им глава), а само да бъде изнасяна извън тази система.
https://youtu.be/Szg9wEbFcV8
Руския е формиран от високобогословския старобългарски език.
Ако се вгледате достатъчно назад ще видите ,че има две наречия в Старобългарският език- Охридското по твърдо и Преславското по меко наречие.
Иван(Йоан) 3 - по прозвище Грозни налага именно преславското наречие в Московското княжество с огън и меч над угрофините и пр. племена.
Руската транскрипция на старобългарският- Черовнославянският се ражда с реформата на Московската църква направена от Петър Велики въз основа на Старобългарският, който се допроменя от Немкинята Екатерина.
До нея Черковно-славянският и Старобългарският са едно и също.
Например реформата направена от Птариарх Евтимии се възприема и от сръбската патриаршия в Печ и от всеруската архиепископия в Киев едно към едно.
Да обобщя- Черковнославянският започва своят живот с Екатерина Велика. Тогава Старобългарското Йоан- се превръща в Черковносляванското Иван под полско влияние.
Вярно е!
Аз също се замислих, защо руският е толкова близък до българския, дори по близък от сръбския, който си е един вид наречие. Този който вие е писал 2014, е писал абсолютни глупости. Дори в руската версия на Уикипепедия за църковнославянски език изрично се признава, че ЦСЕ е езика на Кирил = южнобългарски (солунски) диалект на българския.
Явно руснаците говорят точно този език. Т.е. ние сме им дали както буквите така и езика. Е не им е приятно, но предполагам че българите от Волжска България са били мнозинство и е било естествено, този близък език ЦСЕ да се наложи. Ясно е че българската нация и език са много по древни от руските и е очевидно, че не е имало древен руски език, а те са говорили български. Е, след това са се омесили с много племена, които са покорили.
Така, че предположението ви е абсолютно точно. Не съм се интересувал, но би трябвало да има бг историци, които да са изследвали този въпрос след 1989 разбира се.
Публикуване на коментар