Запознах се с интересен, с мислещ млад човек. Прочее, най-интересни са мислещите млади хора - според мен. Казва се Калоян, от Варна е, и веднъж ме помоли да си кажа мнението му за негов текст; ето как го стори:Здравейте,
Бих ви помолил да прочетете една статия на тема философия и да ми напишете мнението си. Дали според вас е вярно, има ли логика, има ли неточности и т.н. Мнението Ви би значело много за мен.
Прочетох статията, която има две части, т.е. в нея се анализират два принципа: 1.Всичко се променя и 2.Всичко е възможно. Коментирах ги поотделно. За лекота на текста тук няма да препечатвам обосновката (анализа) на автора, понеже всеки може да прочете какво е написал там, в неговия блог, наречен с хубавото и многозначително име Приключението… живот.
И така, за първия тезис на автора, а именно принципа Всичко се изменя счетох за нужно да напиша следния коментар:
Това, дето се променя, е времево, а не вечно. Вечното е вечно, доколкото не се променя. Има два рода неща: изменчиви и вечни, непроменливи. Много хора изобщо не се досещат за съществуването на вечните неща, понеже около нас има само изменчиви.
Вечните, неизменчивите, безсмъртните неща обаче са от съвсем друг род. Те не се виждат с очите, те са, най-общо казано, духовни съществувания. А върхът на пирамидата на духовните съществувания е Бог. Вечно непроменлив, няма начало, няма край. Изменение за Него не съществува. От същи род са неща като Истина, Добро, Красота.
Идеите като вечни форми на нещата и техни образци също не се изменят. И прочие. Тъй че постулатът „Всичко се изменя“ касае само нашия свят, видимият с очите свят, а не истинския свят. Духовният свят е истинският…
На този мой коментар авторът ми отвърна ето така:
Благодаря за мнението...
Времето не описва ли само промяната на даден материален обект спрямо друг. Времето реално не съществува. Не може да има време отделно от предмет. Мисля, че движението създава времето. Ако нищо не се движи как ще разберем, че времето съществува? Времето е дума, която описва промяната на даден обект.
И аз вярвам в Бог, но не по начина на нашата религия. Той е вечен до толкова, доколкото ние вярваме в него. Едва ли за предметите, атомите и Вселената съществува Бог. Той съществува само в нашата вяра в него.
Понятията истина и красота описват даден процес, който ние осъзнаваме и искаме да опишем.
Истина това е субективно понятие, което се променя - според гледната точка на човека. Но когато човека наблюдава явление той го гледа според своята гледна точка и възможности. А всички хората са различни и гледат по различен начин на нещата и от там се получава истината. Ако ги няма двамата човека да спорят и истината не съществува. Тя фактически не съществува тогава, когато хората не са на различни мнения и не спорят.
Не знам какво разбирате под духовен свят, но аз смятам, че има само "тук" и "сега". Ние живеем сега, а не в нашите идеи и вярвания. Ясно е, че животът не е всичко, но ние не знаем какво е живота - че да сме сигурни какво има след него. :)
Затова: наслаждавайте се на живота!
С уважение: Кала
Няма как, трябваше да реагирам и на тия толкова впечатляващи мисли:
Възхитен съм от това, което ми пишете, но имам и някои несъгласия. Тъкмо щото не съм съгласен, толкова повече съм възхитен. Щото ако мислехме еднакво, нямаше да има за какво да разговаряме - и да спорим. Ето какво искам да Ви кажа по повод на Вашето становище:
Първо искам да отбележа следното: превъзходно философствате! Искам да отбележа, че имате големи способности в тая сфера и Ви желая да преуспеете на попрището на философията. Само че на това поприще трябва много да се работи, щото някои, дори и да имат известни способности, като не се развиват напред и нагоре, бавно дегенерират до нивото на една "дървена философия". Която изобщо не е никаква философия и не заслужава това име.
А сега по същество. Засягате много теми и ако трябва да Ви отговоря основателно, ще ми трябва много място и време. Затуй ще се задоволя с няколко бележки:
Това дали някой вярва или не вярва в Бога изобщо не касае и не засяга неговото Битие. Бог не е "нещо", производно на нашата вяра, напротив, нещата тук стоят наопаки: нашата вяра е най-просто свидетелство за Божието съществуване. А иначе белезите на Бога ги има навсякъде във възхитителните му творения. И човек трябва да е сляп за да не ги забележи. Ще дойде време и Вие ще осъзнаете това. Не позволявайте на прекомерно самонадеяната наука да омае ума Ви с наркозата на своята прекалена претенциозност. Защото тя е способна да направи някои по-слаби духом хора същински духовни инвалиди.
Във философията никога човек не бива да смята, че нещата са ясни "сами по себе си" или че не се нуждаят от изследване и вглъбяване. Вие, например, си позволявате този непростим лукс, претупвайки набързо проблемите за истината и красотата. А тия проблеми, наред с този за доброто, заслужават най-прецизно осмисляне. В тази насока ми се иска да вметна само това:
Истината, доколкото е истина, няма нищо субективно в себе си. Това, което е истински субективно, изобщо няма отношение към истината. Самата субективност си има истина, която трябва да покорим - защото ние самите сме тази т.н. "субективност". И в истината, и в доброто, и в красотата има нещо същностно - и то е абсолютно по характер или същина. Не бива да бъдат смесвани понятията "истина" и "мнение", както често се прави. Мненията са субективни, ала истината винаги е абсолютна. За да е нещо истина, за да заслужава това име, трябва да важи за всички, т.е. да е абсолютно. Тия, които си позволяват лукса да не приемат абсолютността на истината, се самоосъждат да бъдат нихилисти. Това са хора, за които Абсолют е не друго, а Нищото. Тяхната вяра в Нищото ги прави нихилисти. Аз лично предпочитам да се осланям на Истината, не на Нищото. Вярата в Нищото е само началото на пътя към неверието в Бога, а този път минава през толкова много и така разнообразни пороци, с които обикновено се хвали т.н. "модерен човек". Забележете: хвали се за тях, но не се срамува от тях. Това е твърде показателно...
Истината изобщо не се влияе от това признава ли я или я непризнава някой. Помислете малко: нещо може да е истина и никой да не я признава! Истината съвсем не страда от това че някои безумци са си позволили лукса да не е признават.
А последния въпрос, който зачевате, е направо грандиозен: за живота и за световете. Не бива да се предрешава прибързано, както сте допуснали. Ще кажа само това: ние, хората, като физически същества, като тела, може и да живеем само и единствено в "този сега и тук съществуващ свят", в света, състоящ се от тела и неща, но човекът, за щастие, не е само тяло, но е и дух! И затова родината на нашата душа - царството на Духа, на Истината, на Доброто, на Свободата! - ни зове; ние трябва да сме причастни на този истински духовен свят, без съзнанието за който човек дегенерира до нивото на животно. Животните, прочее, живеят само в "този тук и сега единствен свят", но животните са само тела; заслужава ли тази участ човекът - най-любимото творение на Бога?!
Толкова. Това засега стига. Бъдете здрав!
А ето сега и моя коментар по втората част от философските постулати на този млад човек, касаещ постулата Всичко е възможно:
Тук сте напълно прав - имам предвид втория принцип: че всичко е възможно. "Блажени ония, които искат невъзможното!" пък са думи от Светото Писание, които, от друга страна погледнато, казват същото. Животът е безкрайно богат по потенциала си, следователно, всичко е възможно. А ние, човеците, сме животът. Значи за нас, излиза, всичко е възможно: стига сами да не ощетяваме живота си.
С други думи казано: свободата е онова, което ни открива всички възможности. Затова блажени са не други, а ония, които са свободни - защото именно те искат невъзможното. Те и ще го получат. Свободата разширява нашите възможности. За истински свободния човек невъзможно няма. А свободен може да бъде само оня, който истински обича живота. Знайно е, живот без свобода не заслужава да се живее, не си струва усилието. Ала за свободата си човек трябва да се бори всеки ден. "Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!" (Гьоте)
Борбата за свобода - и за живот - е онова, което предпоставя невъзможността на невъзможното, ерго, всичко е възможно. Но от теб зависи дали е така. За някои нещастници е съвсем възможно да стане обратното: нищо не е възможно, т.е. всичко е невъзможно. Тъй че дали нещо е нивъзможно или възможно зависи от човека - и от това какво той представлява. Трябва да живеем така, сякаш невъзможни неща няма, т.е. трябва да вярваме в свободата си, да я обичаме, да работим и да се борим за нея.
Всички тия проблеми около живота, свободата, истината за двете съм осветлил най-внимателно в цяла една поредица от свои книги. Като се почне от книгата ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (с подзаглавие Въведение в практическата философия), писана през 1998 г., излязла от печат през 2006 г., мине се през книгата ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие Изкуството на свободата), писана през 199 г., но излязла от печат през 2003 г., ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (с подзаглавие Изкуството да се живее), излязла от печат през 2003 г., УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), та се стигне до последните ми книги, сред които изпъква книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия), излязла преди две години. Книгите ми ги има и онлайн, можете да ги намерите.
Радвам се, че обменихме мисли по тия толкова важни въпроси. Прочее, ако желаете, бих могъл да публикувам текста на нашия разговор в следващата книжка на списание ИДЕИ. Съгласен ли сте?
Живот, здраве и успехи Ви желая!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар