Истината ни прави свободни

понеделник, 11 юли 2011 г.

Отново за националните характери и за народопсихологията - изобщо и на българите по-специално

Най-късно след Втората световна война „сериозните” учени и изследователи смятат за нарушение на добрия тон да обсъждат националните характери и народопсихологията и да обясняват с тях социални и политически явления, макар че сред обикновените хора тук-там подобни моменти се прокрадват. Например когато германците говорят за „широката руска душа” и при пиянски гуляи чупят изпитите чаши в стената, мислейки си, че по този начин подражават на руснаците; въпреки че аз не съм видял и чул руснаците да постъпват по този начин.

Все пак би било пресилено да се отрича изцяло наличието на определени народопсихологически белези. Великият философ Дейвид Хюм (тази година празнуваме 300 години от рождението му – честито, Дейвид!) пише по този повод в своето есе „За националния характер”:

„Простите хора са склонни да довеждат националните характери до крайност. Веднъж установили като принцип, че някои народи са подли или страхливи, те не признават изключения, а подвеждат всеки индивид под един знаменател. Умните хора осъждат тези недиференцирани съждения. Същевременно те признават, че всяка нация има характерно поведение и че някои особени качества се срещат повече у едни народи, отколкото у други. Простите хора в ШВЕЙЦАРИЯ вероятно са по-честни от тези в ИРЛАНДИЯ и всеки мъдър човек, изхождайки дори само от това обстоятелство, ще прави разлика кому да има повече доверие. Имаме причини да очакваме повече остроумие и жизнерадост у един ФРАНЦУЗИН, отколкото у един ИСПАНЕЦ, макар че СЕРВАНТЕС е роден в Испания. От един АНГЛИЧАНИН може да се очаква, че ще е по-начетен от един ДАТЧАНИН, макар че ТИХО БРАХЕ е датчанин по рождение.”

По-нататък Хюм разглежда факторите, които определят националния характер и ги разделя на морални (но не в съвремнното значение на думата) и физически. Под „морални” фактори Хюм разбира обществения живот, начина на управление и т.н., т.е. историята, вътрешната и външна политика на страната и пр. „Физически” фактори са най-вече теренът, храната, въздухът и климатът. Хюм смята, че решаващи са моралните фактори, докато околната или природната среда, както бихме казали днес, почти не играе роля.

Той много подробно аргументира това мнение, като го подкрепя с много примери, да кажем този на древна АТИНА и ТИВА, които са отстояли само на един ден път, но са били коренно различни. Атиняните са били изобретателни, учтиви и жизнерадостни, а тиванците - тъпи, груби и изостанали. Французите, гърците, египтяните и персите са забележително жизнерадостни, испанците, турците и китайците са тежки и сериозни. Но няма чак такива разлики в климата на тези страни, които да обусловят тези различия в характера. Колкото специално до климата, Хюм смята, че само в едно отношение той може би има влияние, а именно че северняците имат по-голяма склонност към силни алкохолни напитики, а южняците си падат повече по любовта и жените.

За да дам един пример за това какво значение се е отдавало някога на народопсихологията, ще кажа, че дори в старите издания на една такава авторитетна енциклопедия като тази на Майер в Германия в почти всяка статия за дадена държава има и описание на „психологията” на нейния народ. Така например в Meyers Konversationslexikon от 1908 г. (в 24 тома, легендарно издание) четем за ирландците следното:

Характера на ирландците е особена смес от различни, повечето противоречиви качества. Лекотата на духа е в основата на ирландския характер и той показва всички добродетели, съвместими с нея, докато недостатъците му са най-вече липсата на разсъдливост, издръжливост и самообладание. На ирландеца не могат да се отрекат любов към музиката и красноречието. Той е любознателен, хитър, остроумен и забавен.

Но при всички умствени нагласи му липсва дълбочина. Той е повърхностен в действията и мисленето си, ненадежден в работата, няма издръжливост и е вятърничав, поради което не е способен на големи дела. „Пади” (Paddy, както наричат ирландците според често срещаното у тях име Патрик) е добросърдечен и доверчив, но не заслужава доверие. Предателството е играло голяма роля във всички ирландски въстания. Предвид силната му фантазия истината за него няма голямо значение.

Той лесно се възбужда, склонен е към побои и насилие и обича развлеченията. Също така лесно, както се отдава на чревоугодничество, понася и нуждата и е доволен, ако може да се храни само с картофи.”

Подобни изказвания днес в уважаваща себе си енциклопедия, разбира се, биха били скандални. Между другото за българите в Майерс пише:

Днешните българи, т.е. наследниците на Дунавските българи и днес живеят в старите граници отпреди 1000 години, заобиколени от сърби, румънци, албанци и турци. Само тук-таме смесени с други народности, те живеят от Тимок, горното течение на Вардар и от Охридското езеро почти до Черно море, на север до Дунава, а на юг до Егейско море...

Телосложението на българина в Западния Балкан, където се е запазил най-чист, е набито, мускулесто, с овално лице, прав нос, тесни, малки очи... Изражението на лицето му е интелигентно, сериозно и говори за упоритост. Формата на черепа не е като у другите славяни, но не е и като у финландците, а има собствена форма, при която често се среща прогнатизмът (издадени горна и долна челюст – Бел. на прев.)... Носията на българите е различна от тази на всичките им съседи на Балканите... почти всеки район има собствена носия...”

Други забавни мнения за българите от книгата на Димо Казасов „България, пътеводител”, София 1963 г.:

„Общо взето преобладава брюнетния пред блондинния тип. По ръст българинът е по-скоро нисък, отколкото висок. Той има сухо, но здраво, силно и издръжливо тяло. Под неговия вънщно спокоен, а понякога и флегматичен вид се крие горещ и буен темперамент, който особено ярко се проявява в дни на народни вълнения и бедствия. Познати са българското трудолюбие, разсъдливост, спестовност, гостоприемство и любознателност.”

„Никъде другаде по света няма да срещнете толкова трогателно гостоприемство, както у българите. Гостоприемството е задължително за всички – бедни и богати” (Томас Алон, английски архитект, 1804-1872)

„Българите са трудолюбиви, пестеливи и имат спокоен характер. Когато наемахме рботници и служители, з предпочитах тях пред всички други. Те се отличават с постоянство и ум.” (Хенрих С. Барклей, английски инженер, 1869 г.)

„След толкова войни и многовековно робство не би било чудно, ако българският народ изчезнеше. Удивителното е, че въпреки всичко той е запазил своята жизненост и самобитност. Това е силен и здрав народ. (Контеса Емилия Странгфорд, Лондон, 1879 г.)

„Българските мъже са снажни, силни, добре сложени. Българките са красиви без изключение: овалът на лицето им напомня чертите на гъркините от островите, а с тялото си и неговите прелестни гъвкави форми приличат на туркини.” (Тийц Лайбн, 1836 г.)

„Българските жени притежават необикновена хубост; към правилните черти и красивите пропорции на тялото им се прибавя предимството и на благородната стойка.” (Френският пътешественик Лоран Пуквил, 1770-1838)

„Тук аз имах възможност да изуча нравите и обичаите на българите. Те са хора простодушни, кротки и трудолюбиви.” (А. Ламартин, 1835 г.)

„Аз никак не допущах това, което видях със собствените си очи в Русе и във Варна, в пълните салони със зрители, дошли да гледат представление на френски език. И каква великолепна публика – внимателна, отзивчива, щедра и страстна.” (Андре Балсак, директор на френския театър „Ателие”, 1958 г.)

Бих добавил, че доколкото съществува национален характер, той не е еднакъв дори за всички дялове на отделните народи. Така например има доста големи различия между българите от Южна и Северна България, а също така между Западна и Източна България. Чувал съм, да речем, сливенлии да се оплакват от липсата на гостоприемство у балканджиите и шопите.

Прави също впечатление, че източните българи (отвъд ятовата граница) говорят много по-бързо от западните българи, което може би издава по-бърза мисъл и по-буен темперамент. Във всеки случай е факт, че повечето от големите български писатели и поети са от Източна България.

Накрая бих отбележил, че националният характер не е нещо статично и добър пример за това са евреите. Някога евреин или „чифутин” е било едва ли не синоним на страхливец. Само че същите тези „страхливци” в държавата Израел са изградили една от най-мощните военни машини на света и днес едва ли някой би дръзнал да ги нарече страхливци, а най-малко пък арабите.

Написа: Анонимен


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ