Изключително ценен отзив, показващ ми, че вървя, за щастие, по верния път

Току-що узнавам, че моя статия под заглавие Две "анархистични" нововъведения в училище, публикувана в блога ми на 22 януари 2011, събота, е предизвикала интересен отзив два дни по-късно. Но за това аз научих едва днес. Отзивът, за който става дума, се е появил в сайта "Общност Образование" на колегите от движението "Новото образование", а именно в темата Становище по проектозакона на МОМН, където моята статия е била препубликувана като част от дискусията.

И там именно Анна Ананиева, преподавателка по философия на английски език, пише своя отзив, който е изключително ценен за мен, понеже показва, че по свой път сме стигнали до толкова близки методики на преподаване, което пък, както и да го погледне човек, е свидетелство за тяхната навременност, модерност и назрялост. Ето какво пише г-жа Ананиева:

Благодаря Ви и аз, г-н Грънчаров, за търпеливо-подробното описание на системата за оценяване, която и аз почти едно към едно ползвам от години насам в работата си по философия на английски език. Работи чудесно! Защото зачита човешкото достойнство на младите граждани - нашите 17 годишни ученици. Те са пораснали хора със собствен ум, съвест и скъпоценно време!

Само че при мен работят плюсове и "черни точки". Плюс се пише за много неща - дълго изказване по зададената тема или кратко, внезапно и точно хрумване; за един хубав параграф, също. Три плюса дават отлична оценка.

Минусите са така - за един път "без домашно" - а домашно има винаги! - получаваш една "темна" точка. Следващия път, в който се видим - имаш възможност да я заличиш като си изпълниш както пропуснатото, така и новото домашно. Ако не го направиш - точката ти остава да се влачи след теб до края на годината и представлява половин двойка. При второ явяване без домашно - ученикът получава втората "темна" точка, която същото така може да заличи на следващото ни виждане. Ако не - това вече означава, че общо 4 пъти е бил безразличен към предмета, което му носи една слаба оценка, а именно двойка. Смея да твърдя, че не съм имала такива последните две години. Може би защото тези условия се съобщават още в първия час, обсъждат се с учениците и те като цяло се съгласяват с тях като справедливи.

Освен това на първа страница в тетрадката по философия - основен документ от портфолиото им при завършване на годината (без тетрадка - една единица по-малко за годината и на най-големите гении!) - пишем един споразумителен договор между тях, мен и родителите им със съответните подписи за целите и начините на обучение по философия на английски език през годината. Пишем вътре как се ползва Интернет за подготвяне на есе без да се копират чужди мисли, а с четене, осмисляне и обобщаване и т.н.

Много се радвам да имам съмишленик в оценяването! То сега е толкова важно!

Сърдечни поздрави, А:)ни

Написах до г-жа Ананиева, макар и доста късно, следното кратко съобщение, което поне ще й покаже, че съм разбрал за отзива й:

Г-жо Ананиева, благодаря Ви за отзива, който е изключително ценен за мен, понеже показва, че всеки от нас по свой път е стигнал до толкова близки, по същество идентични методики на преподаване и оценяване, което пък, както и да го погледне човек, е свидетелство за тяхната навременност, модерност и назрялост...

Желая Ви лично щастие и успехи в нашата толкова благородна професия!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.