Атеизмът е вяра в нищото, в празното, докато вярата в Бога пълни сърцето, душата и духа на човека

Една моя позната и колега (тя, прочее, преподава икономика), която от години вече живее и работи в Америка, ми изпрати следното изказване - с молба да го коментирам:

Религията царува в хора невежи, хора, които цял живот са здраво хванали куфарите за небето, докато живота им на земята е ужасен! И те се съгласяват с този живот на оцеляване, като страдащите за Бога! Докато Исус им предлага живот изобилен, Йоан 10:10. Живот изобилен във всяка сфера като: здрави финанси, здраве, обновен ум, образование, радост, мир, бъдеще, надежда, здраво семейство, живот, който ще носи славата на Бога на земята, и вечен живот на небето! Религията е убиец номер едно и хората я прегръщат; това е като да прегърнеш дявола и да кажеш, че това е твоят Исус!?!? (Илия Панов)

Аз първо я запитах така: "Тоя Панов какъв е? Атеистичен проповедник ли?!", тя ми отвърна, че бил протестантски проповедник. А ето след това какъв коментар на изказването, което тя ми изпрати, й написах:

В някакъв смисъл, струва ми се, той проповедник е прав, въпреки че сякаш смесва понятията "религия" и "католицизъм". Обаче религията в истинския смисъл съвсем не е това, което той тук си е позволил да напише. Била за "невежи хора", това е постулат на безбожниците. Била "убиец номер едно", това пък е глупост, според мен. Религията била дявола, да има много здраве от мен, но дяволът е материализмът, а не религията.

Религията е връзката на човека с Бога, не с дявола. "Изобилният живот", за който говори, пък ми прилича на "непрекъсваемие поток от блага", за който навремето говореха атеисто-комунистите, които са си най-правоверни материалисти. А пък ако вземем предвид изречението, представящо ни що е изобилен живот, именно "Здрави финанси, здраве, обновен ум, образование, радост, мир, бъдеще, надежда, здраво семейство, живот, който ще носи славата на Бога на земята, и вечен живот на небето!" е смесил неща, които много хубаво звучат, ала принадлежат на различни светове. Християнинът, пък и вярващият човек изобщо, примерно, не ламти за "здрави финанси".

Имам чувството, че тоя проповедник мисли еклектически, т.е. в изказването му бият на очи куп противоречия. Затуй запитах дали не е атеистичен проповедник, щото тия най-вече се отличават с крещящата си неспособност да мислят. А да мислиш означава да умееш всяко нещо да го поставяш на неговото си място. И да не прегрешаваш спрямо истината. А като представя религията за такава, каквато тя не е, твоят проповедник много прегрешава спрямо истината...

Това писах на американската си приятелка. След това тя ме запита ето така: "Какво мислиш, религия и вяра в Бога едно и също нещо ли са?". На което моя милост й отговори ето така:

Понянието "религията" и изразът "вяра в Бога" според мен обозначават два начина да се каже едно и също нещо. Вярата в Бога е нещо субективно, тя е чувството, което ни кара да преживяваме дълбоката, изначалната си връзка с Бога - или да усещаме, че Бог ни обича. Религията пък регламентира цялата съвкупност от отношенията човек-Бог и по този начин обслужва вярата в Бога. Религиозният човек е вярващият в Бога човек.

Религия без вяра в Бога не може да има, вярата в Бога е източника на религията. Хората първо са почувствали връзката си с Бог, тази връзка, прочее, се корени в сърцето, пък после са рационализирали (премислили) тази връзка и са си сътворили религията. В общи линии така ми се струва че стоят нещата.

Тук моята събеседничка вече ми написа следното: Вярата в Бог е една, а религии има много и най-различни??

Оттук диалогът ни става непрекъснат, ще го публикувам дословно. Като само ще сложа инициалите на моята събеседничка, понеже не съм я питал дали е съгласна да публикувам разговора ни в блога си:

Ангел Грънчаров: Да, има много религии, но същността на религията е една: регламентират отношенията човек-Бог.

Hr.P.: Но някои религии регламентират съществуването на Буда, Мохамед, Йехова... Къде според теб е истината? Библията казва "Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни". Аз мисля, че не бива и не е редно да се говори за религия, а за вяра, за това в кого, в какво вярва човекът. И дали е освободен от предразсъдъците си.

Ангел Грънчаров: Според мен няма никакво значение какво име ще дадем на Бог или кой ще е Учителят, благодарение на чиято мъдрост сме се приобщили към истината за Бога. В основни линии всички религии ни учат на едни и същи неща, те представят различни пътища, по които може да се върви до истината за Бога. Те по различни начини ни съобщават тази истина. Коя религия ни дава предпочитания или пък по-прекия път до Бога, е въпрос на избор - или пък на историческа традиция на народа, към който принадлежиш. Аз лично за себе си приемам, че Христовата религия в една класическа форма ни дава истината за Бога, именно тази истина, която ни прави свободни. И особено много ми допада това, че християнството е религия на свободата.

Вярата е нещо индивидуално, субективно и личностно, а религията вече е нещо надиндивидуално, транссубективно и свръхличностно - ако така може да се каже. Вярата в Бога е изходното, е религията е нейна функция.

Макар че религиозното чувство също подхранва вярата в Бога. Тъй че отношението вяра и религия е двустранно и "диалектическо"...

Hr.P.: Всичко е важно в този живот. В Библията се казва, че има два пътя: широк и тесен. Широкият води до ада, а тесният - до Рая. Има път, който се вижда правилен, но краят му е неправилен. Изпитвайте, що е добро, правилно и полезно... За мен вяра и религия са две противоположни неща, зашото и атеизмът е вид религия. Защото атеистът също вярва, че няма Бог. Вярата е вътре, дълбоко в сърцето на човека, а религията е създадена от хората за да обслужва нечии интереси. Помниш ли какво беше казал един известен руски болшевик: "Религията е опиум за народите"...
Ангел Грънчаров: Атеизъм значи безбожие. Да, безбожникът вярва, че няма Бог. Но това не е вяра, а неверие. Разликата е огромна. Неверието не може да е вяра. Проблемът на атеистите е, че не вярват в нищо, тоест атеизмът е нихилизъм. Можем да твърдим, че неверието в Бога е "религия" с безчет поклонници, но това е метафора или алегория.
Hr.P.: Така е, но и те вярват, че няма Бог, нали?! Важно според мен е в какво вярваш???? А не каква религия изповядваш.
Ангел Грънчаров: Струва ми се, че ти обърка понятията "религия" и "църква". Църквата като институция може да е създадена да обслужва нечии интереси, но не религията. Религията не е нещо създадено от някой, тя се е родила сама по себе си, благодарение на потребностите на сърцето и на вярата в Бога... Да вярваш в това, че няма нещо, е да вярваш в нищото...
Hr.P.: Така е.
Ангел Грънчаров: Те в нищо не вярват, сърцето им е празно, имам предвид атеистите.
Hr.P.: Може би ти трябва да потърсиш информация за думата религия, защото и будизмът е религия, но будистите вярват в бог, шива, буда и т.н.
Ангел Грънчаров: Само условно може да се каже, че атеизмът е нещо, наподобяващо вярата, но то е вяра в нищото, в празнотата. Докато вярата в Бога пълни сърцето, душата и духа на човека. Смятам, че не може да се каже, че атеизмът е вид религия, нищо че и той си има проповедници (пък макар и немислещи). Не може, понеже религия е онова, което свързва човека с Бога, докато атеизмът къса всички връзки и оставя човека сам, самотен и с празно сърце...
Hr.P.: В мюсюлманската религия хората вярват в...
Ангел Грънчаров: Вярват в Аллах, т.е. в Бог - и в неговия пророк Мохамед. За тях и Христос е Велик Учител. А по отношение на думата религия трябва да се изхожда от понятието, т.е. от същността.
Hr.P.: Замислял ли си се колко много религии има по света?
Ангел Грънчаров: А именно връзка с Божественото, от лат. re (отново) + ligo (в смисъла на „свързвам се“, "връзвам", "съединявам")
Hr.P.: Аз мога да ти изброя десетки - индуизъм, каббала, теософия, ислям, даосизъм, йога...
Ангел Грънчаров: Религията свързва цяла общност от хора с Бога, докато вярата е индивидуалната сърдечна връзка на отделния човек директно със самото Божество.
Hr.P.: Да, но с кого се свързваш и идентифицираш, мисля, че това е много важно?
Ангел Грънчаров: Много са човешките пътища към Бога, затова са и толкова много религиите; всяка религия по своя начин задоволява потребността на хората да чувстват връзката си с Бога... Да, тук вече зависи от това как хората си представят Бог; общо взето нашият ум и разум съвсем не могат да си представят непредставимото, каквото е Бог... А пък думите ни съвсем не са пригодни да изразят същността на Бога.
Hr.P.: Да, така е, но ако тръгнеш например за Америка, но не по правилния път, а например през Русия, кога мислиш, че ще стигнеш?! А може и изобщо да не стигнеш. Затова Библията казва: "Ще познаете истината - и тя ще ви направи свободни!"
Ангел Грънчаров: А и, струва ми се, много от ония учения, които се зоват "религия", нищо чудно да водят хората по пътища, които ги отдалечават от истината за Бога, а не да ги приобщават към нея.
Hr.P.: Затова и много ми хареса притчата, която ти изпратих за двете бебета и майката... Абсолютно си прав.
Ангел Грънчаров: Да, притчата е чудесна, ще е публикувам в блога и ще я използвам в обучението по философия.
Hr.P.: Успех!
Ангел Грънчаров: Мерси, и на теб!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.