Истината ни прави свободни

сряда, 27 юли 2011 г.

Най-близък приятел на България е Турция

Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ

Интервю на Димитър Николов

Евроазиатски съюз ще замени Европейския, смята писателят

Писателят Стоян Динков е лидер на партия „Зелена България” и син на знаменития български поет Иван Динков. В новата си книга „Османо-римска империя, българи и тюрки” от изд. „Сиела” той изследва общата история на България и Турция още от времето на Атила и налага една теза, която влиза в противоречие с общоприетата представа за „турското робство”. Според автора Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период. Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който още от времето на Атила управлява степите на Евразия. Динков подчертава колко е важно България да поддържа добри отношения с тюркската общност днес и смята, че бъдещето на света е обединението, както и че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евроазиатски съюз.

Г-н Динков, във вашата книга твърдите, че присъединяването на България към Османската империя е спасило българския народ. Защо смятате така?

Трябва да знаем, че България и била част от една огромна държава. Още 52 съвременни страни са били в рамките на Османската империя. Всички те днес са суверенни съвременни държави. Били са част от нея между 400 и 600 години и са запазили своята вяра, бит, традиции. В рамките на Османската империя няма асимилиран народ. Не е имало народ, който да е попаднал в империята и да е изчезнал заради нея.

Влизането на България в тази огромна страна е запазило и нашия народ - защото по това време страната ни е била в много тежко състояние. През 14-и век тя е била много малка, слаба и разделена на три части. Към така наречената Видинска България е проявявала интереси Унгария, която по това време е изключително силна държава, велика сила. Към България е имало интереси и от страна на унгарските васали Сърбия и Влашко.

Ако османците не бяха дошли, щеше да се случи това, което става с всички слаби страни. Гърция щеше да си вземе земите в Тракия. Сърбия поради сходството на език и вяра – по това време езиците ни са почти еднакви, също щеше да получи част от България. Видинското царство щеше да стане част от Унгария. Добруджа, съдейки по нейните връзки с Венеция, щеше да попадне под неин контрол, подобно на Дубровник. Какво би останало от нас – на практика нищо. Оказва се, че когато идват османците, нашият етнос, макар и част от тази по-голяма общност, вече е етнос без граници. Добруджа, Търново и Видин, отново стават едно.

По това време българите са били около милион и половина. А българският етнос през 60-те години на 19-и век наброява около 7 милиона, като се включат българите в Северна Гърция, както и тези около Скопие.

Откъде идва негативната представа за османския период като „робство”?

Това се случва заради интересите на Русия. По времето на Екатерина Велика там се появяват идеите на панславизма. Русия се опитва на базата на език, а не на база етнос, да обедини славяните. Руснаците смятат, че ние сме славяни и започват една културна експанзия към България. Идеята е да се овладеят тези земи и евентуално да се достигне до Цариград. Започва масова пропаганда, че българите са славяни и че страдат много. Но в България са идвали много умни хора от Русия и един от тях – Достоевски, е описал по доста по-различен начин как живеят „робите”. Аз му имам доверие.

Плод ли е българското Възраждане на тази пропаганда?

Да, то е плод точно на руската пропаганда и на идеите на Мацини. В това няма нищо лошо, но все пак тези идеи са имали специфична функция в Италия – при карбонарите. При нас се пренася същият модел на действие. Революционните идеи на Мацини се сливат с руския панславизъм и се получава един малък хаос.

Как си обяснявате негативното отношение, което много националисти имат към Турция?

Вие знаете, че това не е само тук при нас. В световната история определени велики сили с конкретни интереси винаги са разделяли народите от най-близките им приятели. Докато ние сме разделени от нашия най-близък приятел Турция, те могат да си правят с нас каквото си пожелаят.

Вие коя теория за произхода на българите подкрепяте – тюркската или станалата популярна наскоро иранска теория?

Тук не може да има теории. Става въпрос за факти. Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези. Няма факти в подкрепа на другите теории. Защо толкова малко се говори за съкровището от Наги Сент-Миклош? То е българско и категорично има тюркски черти. Върху него има тюркски образи, номадски конници. Има една спекула – че символиката на слънцето и луната в съкровището е персийска. Там обаче няма слънце и луна, а звезда и полумесец. Те представляват доислямска тюркска символика. Има по времето на хан Омуртаг. Тези символи са и османски. Когато османизмът завладява мюсюлманските земи, звездата и полумесецът стават ислямски символи.

Има ли полза България от едно сближаване с тюркската общност?

Първата полза за народа ни е, че ще сме наясно със самите себе си. Ще знаем кои сме и откъде идваме. Лъгани сме много време – първо, че сме славяни, сега – че сме иранци. Това влияе лошо на обществото – ние нямаме гражданско общество. Ние не знаем кои сме. А сме наследници на най-могъщите тюрки – тези на Атила. Когато го разберем, ще имаме самочувствие. Ние сме били световна империя от Франция до Монголия, огромна световна държава. Синът на Атила - Ирник, е управлявал страна, която е включвала цяла Западна Русия, Прибалтика, Киев и Крим. Наричала се е България много преди Кубрат. Това се знае в целия свят, а само тук не се изучава. Това нещо беше наложено от панславизма – да не си знаем историята.

Същият проблем имаха и наследниците на прабългарите в Русия – потомците на волжките българи? Какво е положението при тях?

Там в момента се случват едни хубави неща. Тяхната партия – Български национален конгрес - е най-силната в момента. При едни свободни избори те биха могли да вземат властта.

Смятате ли, че връзките на България с тюркските страни ще помогнат за създаването на един бъдещ евроазиатски съюз?

Първо трябва да има Азиатски съюз, а после Европейският и Азиатският да се обединят. Това е бъдещето на света. И ако нашата историография стане реална и истинска, а не лъжлива, България ще заеме едно много сериозно място. Тя не само че е член на ЕС, но ние говорим на славянски, макар и наложен насила. Освен това сме християни – повечето от нас. Остава само да си напишем истинската история.

Казвате, че славянският език е наложен насила. Как става това?

Когато се приема християнството са избити над 100 хиляди българи. Тази религия е наложена насила от Византия. Налага се една азбука, която е на базата на стара писменост, създадена през 4-и век. Прабългарите са използвали друга писменост – тюркските руни. От тях са взети няколко знака и са внесени в азбуката. По времето на Борис I в България се завръщат антите – славянски племена, изгонени от нашите ханове. Те налагат славянския език. И така всички започват да говорят на славянски. По това време хората не са могли да пишат. Ние говорим за азбука, но тогава сигурно 1000 души са могли да пишат. И ако искаш да научиш нещо, ти се налага да говориш на славянски. Това е добър ход на Източната римска империя, за да унищожи България.

А как оцеляват българите?

Ами реално ни няма. Второто българско царство си е куманско. Масово прабългарите, които остават да живеят тук, са поставени в много тежки условия – като крепостни селяни, които нямат право да ходят никъде. Плащат данъци, работят като роби. Останалото са кумани, които са заселват тук, както и антите, които се завръщат. Всички династии от Второто българско царство са кумански.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

2 коментара:

persian каза...

Тоя "човек" е абсолютен ненормалник!За него съм сигурен,че го е правил турчин!Първокласно мекере!Да върви при любимите си тюрки и да не се връща!Анатема!

Анонимен каза...

Де да бяхме роби на Австро-Унгария, а не на воняща Турция. Този човек е добре платен или просто луд.

Абонамент за списание ИДЕИ