Истината ни прави свободни

събота, 9 юли 2011 г.

От прочетеното изникват още и още въпроси у мен...

По повод на нашия разговор с г-н С. (виж: Но какво да правя като съдбата ме е орисала да живея в България, където...) искам да публикувам и част от предхождащата го обмяна на мнения, която може да даде известна представа за контекста, в който се помества нашият разговор:

А.Г. каза: Г-н С., поради извънредна заетост до този момент не мога да намеря време да Ви отговоря, но непременно ще го сторя при първа възможност. Моля да ме извините!

Пиша Ви това, за да не си помислите, че мълчанието ми означава пренебрежение към Вашите мисли. Поставяте много интересни проблеми и съвсем скоро ще Ви отговоря по същество. Хубав ден!

С. каза: Не бързайте. То май и аз много въпроси задавам... Но ето, че се зачетох във Вашия дневник. Всичко ми харесва, дори Бердяев чета с интерес. От прочетеното изникват още и още въпроси у мен, но това не се дължи на толкова на идеологически различия, колкото на Вашата способност да провокирате мисълта. Сигурно Вашите ученици са много горди с Вас.

Позволих си да напиша един коментар, но май го сложих на неправилно място. Опитах се да защитя атеизма под критиката Ви към "религия, интелект и закономерностите между тях", но май го написах под представянето на Вашата книга "Изворите на живота".

Дори да го изтриете, не бих се разсърдил. И без това на мен самия ми звучи по комсомолски...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ