Веждю Рашидов, да, оня същия, мултакът, първият мултак (и пръв подлизурко) на републиката, а в момента - от немай-къде министър на културата - някои го определиха като "министър-културист", щото в днешното ни правителство, начело с Премиера, съвсем сигурно бъркат понятията "култура" и "културизъм"! - бил казал в обичайния си стил някои простотии, на които и бай Тодор Живков може да завиди, стига да не беше в гроба. Ето един коментар от един гражданин по тоя повод:Да, Вежди Рашидов е културен министър по убеждение, по закваска и по причини, които се отбелязват в графата „други“. Аз, обаче, още се питам на коя култура точно е министър Рашидов?
След като очевидно трябва да се изключи опцията да е министър на някаква "духовна култура" (самият той няма такава и трудно се докосва до нея, ако опитът да я докосне не е свързан с много пари!), значи остават други няколко опции.
Според мен две: министър на общата култура (разбирай всякаква обща, включително и българо-съветската), или министър на спортната култура - защото „творчеството“ му, изказванията му, манталитета му си остават на ниво физическо възпитание за начинаещи. Разгрявка, един вид, но с хъс и изкуство в голяма спортна зала.
Защо Рашидов не може да е министър на другата, духовната култура в България? Защото един министър на културата е преди всичко образован човек, а след това и просветен човек. Рашидов не е нито образован, нито просветен.
Един министър на културата няма право да е популист, да се изтъпанчва и да казва, че Жан-Мишел Жар (например), ще идва в България за концерт, докато самия Жан-Мишел Жар не знае това (не е включено в турнето му участие в София, става ясно от сайта на изпълнителя). Един министър на духовната култура не говори за завери и тайни посещения - защото това е под достойнството на духовната култура, на която не министъра, а кютюка „лежи“.
Министърът на духовната култура знае какво вълнува в съвременното изкуство и често вижда всякакво изкуство, не само „своето“ или на тези, чиято мода (защото изкуството също е мода) отдавна е минала.
Та така…
Рашидов и духовна култура са две несъвместими неща, онтологично. За щастие самата българска духовна култура е достатъчно силна, че да преживее и това нещо, „легнало“ с исполинската си съветска идеология върху нея.
Автор: Todorov
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар