След като написах поредица от есета за разни истории и приключения от казармения ми живот - тук обаче трябва да се има предвид, че употребявам израза "казармен живот" в тесния му смисъл, понеже по принцип и цяла България тогава не беше друго, а една превъзходна казарма! - тия дни ми се налага да се заема с нещо друго, съвсем различно. Става дума за една стара моя идея да напиша книга под примерното заглавие Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето, която вече съм започнал, ала все не намирах време да се върна към нея.И ето, в тия горещи юлски дни, които са още по-нетърпими в адската си горещина особено в Пловдив, където живея, когато уж съм "почивка" (отпуск), се захващам с тая работа. Да видим дали ще ми стигнат силите да я доведа до успешен край.
Написването на една такава книга по практическа философия и психология на успеха наистина е моя стара мечта: още от времето, в което написах книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (С подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), имах намерение да я продължа, да напиша втора, по-практическа чест към нея, която още тогава исках да нарека Жизнени стратегии. Това е било през далечната вече 1998 година; да, обаче тогава вятърът ме отвя в други посоки, писах, в един по-общ, мирогледно-философски план, книги като ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (подзаглавие "Изкуството на свободата"), която, прочее, също в някакъв смисъл е продължение на "УНИВЕРСУМА...", след това написах книгата ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА, (с подзаглавие "Въведение в практическата философия") и още много други. Прочее, забелязва се дори и с просто око, че основната тема на моята философия е темата за свободата. Ала ето, планираната книга за жизнените стратегии, макар че съм се връщал много пъти с твърдото намерение да я продължа и да я завърша, така или иначе, си стои недовършена. Но тъй като не обичам да оставам работите си недовършени, тази сутрин имам твърдото намерение да се захвана с работа.
Но да видим де: човек предполага, а Бог разполага. Цялата загадка в тия неща се свежда до това човек да се настрои, да се увлече, да потръгне работата, а пък после, ако това се получи, тогава вече не е трудно нещата да се доведат до успешен край. Да, ама ето че тук възникват поне два неизбежни въпроса, които не мога да отмина с мълчание. (Прочее, сега усещам, че това, което пиша в момента, като едното нищо може да влезе и в предговора на бъдещата книга за жизнените стратегии.)
Първият момент бляскаво го е изразил един мой критик, който в коментар под плана за написването на книгата е възкликнал ето така:
Човек, който се нуждае от книги и ръководства за да си изгради стратегия в живота, е пълен идиот!
Трябва да призная, че в някакъв смисъл този човек е напълно прав: да, така е. И аз лично съм твърде отвратен от схематичните, разсъдъчни, дидактични и сякаш изсмукани от пръстите поучения, които човек може да намери в американските книги в областта на т.н. "практическа психология". Разбира се, добре знам, че да се водиш от такива книги, опитвайки се да "организираш" живота си, е пълен идиотизъм. Но аз не искам да пиша книгата си по тоя маниер и на тази основа. Онова, което ме спасява, и което е спасителното при такива случаи, че книгата ми ще бъде на едно ценностно и идейно ниво, т.е. че бъде философска, е не само психологическа.
Ала онова, което може да спаси и което спасява от безплодие разсъдъчната практическа психология, е тъкмо задълбочеността, т.е. философската основа. Не разсъдъкът, а разумът - философският разум, раждащ идеи - е онова, което може да спаси от безплодие "умното" и разсъдливо говорене (или писане) по такива практически - човешки, личностни, психологически - въпроси. Което, прочее, американците никога не са го имали - ако изключим един-два случая (Уилям Джеймс и Джон Дюи). Те обаче пък са твърде силни в съвсем друго отношение, имам предвид най-добрите им постижения в една друга насока, която може да бъде представена само ако спомена името, да речем, на един Дейл Брекенридж Карнеги. Прочее, в Европа в това отношение философията по-специално не е работила достатъчно, тъй като е склонна да витае в едни много по-висши простори, докато нейната полезност нищо не пречи да се докаже и в една такава, общо взето, съвсем "прозаична" област.
Тъй че се решавам да се пробвам в това изпитание, понеже текстове от този род хем съм писал, хем изобщо не съм писал. Става дума за сбъдване на една моя мичта за такъв род писане, каквото още съвсем не съм успял да постигна. Моят идеал в тази насока е да се пише така, че философските идеи да бъдат представени така популярно и дори въздействащо върху чувствата, както това прави художествената литуратура, че да имат ефект практически върху всеки човек - особено пък върху съзнанията на младите. Моето разбиране за философия и философстване, което изразих изчерпателно, доколкото това изобщо е възможно, в последната си книга, именно книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), предпоставя една такава възможност, понеже по моето разбиране разумът е неразчленимо единство на мисъл и чувство, т.е. е цялост, която пък е здравата основа на всяко едно разумно практическо действие.
Тъй че, ако трябва да отговоря на оня съвсем уместно възразил критик, ще се наложи да приемем, че не идиотите, а тъкмо истински разумните хора, могат да се заинтересуват от това как човек може да си изработи своя лична жизнена стратегия - стига, разбира се, из нашите предели именно разумното да не се смята и възприема за съвсем идиотско и дори лудешко. Като това последното, страхувам се, нищо чудно да се окаже, че съвсем не е просто и само хипотеза...
Друго едно възражение, което трябва да предвидя, се свежда до това: добре де, след като философстваш за това как човек може да успее, какви са пътищата, водещи към успеха, ти самият успял човек ли си?! Би следвало, за да можеш да учиш другите как да успеят, самият ти да не си неудачник, щото как оня, който сам се е провалил в живота си, ще може да наставлява другитех за това как да успеят?
Тук, разбира се - въпреки че моя милост съвсем не се смята за неуспял човек, нищо че думата "успех" у нас се разбира съвсем своеобразно и неистински - нямам друг избор да се защитя поне отчасти, освен да разкажа един анекдот, който чух наскоро:
Някакъв човек просел на улицата и при това повтарял следните думи:
- Добри хора, помогнете ми, аз съм авторът на книгата "1000 начина да забогаем"! Дайте нещичко на автора на прочутата книга "1000 начина да забогаем"!
Разбира се, веднага се намерил някой, който му рекъл:
- Чакай де, как ти, дето си в това положение, ще можеш напишеш книгата "1000 начина да забогаем", с която ще учиш другите как забогатеят, а пък ти самият си изпаднал до такова ниско ниво: да просиш?! Явно и твоята книга изобщо не струва!
На което просякът отвърнал следното:
- Господине, но какво има да се чудите толкова: та просията е именно един от тия 1000 начина да забогатеем?!
Явно човекът просто е искал да изпробва практически един от откритите от него начини за забогатяване. А иначе наистина има, предполагам, много и всякакви начини да се забогатее: работата е само в това просто да изнамериш, да изобретиш своя собствен. Щото ако не го сториш, то чужд нечий начин при теб едва ли ще проработи. Общо взето има толкова начини да се успее, колкото и човешки същества крачат по тая земя. Разбира се, огромната част от тях няма да успеят както биха искали, но, вероятно, има щастливци, чиито успех е надминал даже и мечтите им.
Но наистина всеки трябва да открие и да сътвори своя си успех - успехът, който точно отговаря на потенциала, заложен в него самия. Аз ще се опитам тази своя книга просто да покажа как става това. Дай Боже да имам търпение и сила да завърша това, което съм замислил! Да се залавям за работа, какво чакам още?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар