Иво Беров е написал в блога си текст под заглавие Как се посреща бея, пашата, премиера и въобще началника, в който обаче пише най-вече за това каква е идеята на групичката около него за създаването на нов десен вестник, след като в-к СЕДЕМ се спомина. Между другото той набляга ето на това:... Не, драги демократи, не парите са пречката за направа на десен граждански вестник. Пречката е онаследения от мрачните робски времена начин на мислене.
Защо не някакъв вид акционерно дружество? Акционерно дружество. Това е може би най-пряката връзка между гражданските начинания и деловия свят. Показателно е, че в България въобще няма акционерни дружества. Тоест няма граждански начинания въплътени в делови действия. Гражданите не се сещат, че биха могли да подемат едно начинание, или да направят, да сътворят едно предприятие сами. Като съберат средства помежду си, например. Чакат някой отгоре да го направи. И дочакват. Все се намира някой отгоре да го направи.
А после се оплакват, че всички медии били на олигархията. И че олигархът направил медия, ама за себе си. Без да смислят, че няма как той да я направи за тях, а не за себе си.
… На акционерни начала са направени много от най-добрите френски вестници. Условието е никой да не притежава контролния пакет акции. И никой да няма повече от 20 процента. Като акциите се разпределят между бизнесмени, журналисти и всички които желаят да участват в начинанието. И всички, които споделят дадени възгледи, разбира се. Дружеството може да си избира управителен съвет на общо събрание, например, съветът може да назначава редактори, но всичко това вече са допълнителни подробности.
Това пише И.Беров. По-надолу обяснява, че за създаването на вестник били нужни 50 000 лева, също и разсъждава как вестникът може да стане печеливш и пр. Като прочетох анализа му, ми се прииска да напиша и аз един коментарец; ето какво написах там:
Драги г-н Беров,
Разсъжденията Ви са във вярната посока според мен. Просто трябва да се избистри колкото се може по-ясно понятието за "десен вестник" и по-нататък добитата същност на нещата ще предопредели всичко останало да си отиде на мястото - всяко нещо на своето. Т.е. нещата ще се наредят. Ерго, що е "десен вестник"?
"Десен вестник", г-н Беров, не е вестникът на партия, която се смята за дясна. Не това прави един вестник десен. Защото ако вестникът се ангажира да защищава десните ценности, но само през призмата на една партия, т.е. според интересите на една група от хора, той няма как да бъде автентичен десен вестник. И на две десни партии да е вестникът, той пак ще си бъде партиен, а не десен. Не трябва да се бърка понятието "корпоративен", т.е. "партиен" вестник с понятието "десен вестник".
Десен в истинския смисъл е вестникът, който работи за разпространението на десните ценности, т.е. на идеите и позициите на десните хора в една страна. Става дума за едни универсални човешки ценности като истина, свобода, личност, за едни базисни разбирания за пътя на просперитета, които едва по-нататък могат да се преформулират като една дясна партийна програма, но не бива да бъдат свеждани до нея. Аз лично, въпреки че съм дясно мислещ човек, не допускам мисленето ми да бъде оковавано в ограниченията на една дясна партийна програма, защото смятам, че дясното е много по-широко от партийното.
Ерго, десният вестник не бива да изразява единствено разбиранията на редакторите му, нито пък да сторва мили очи на партийните водачи, а той трябва да има една платформа, определена от ценностите на дясното мислене, именно, повтарям: истина, свобода, личност, десни представи за пътя на просперитета в обществото. Това е цяла една политическа философия, която не бива да бъде ограничавана до партийното и до корпоративното й тълкуване. Т.е. никой не може да се позволи лукса да присвои или приватизира десните ценности, нито една група, партия или корпорация - защото това са ценностите на всички дясно мислещи граждани. Или, по-просто казано, това са ценностите на мислещите граждани. Защото автентично мислещият гражданин, който е осъзнал коренния си интерес, е дясно мислещ гражданин.
А ний, десните хора, г-н Беров, понеже по определение сме мислещи хора, мислим твърде различно. Различно мислещият мисли свободно, не някой друг. Десният вестник, следователно, трябва да бъде трибуна на всички десни хора и на всякакви гледни точки, на различните индивидуални усилия за постигане на истината. Той трябва да е диалогичен и плуралистичен вестник. В него постоянно трябва да се водят какви ли не дискусии - тогава този вестник ще бъде и интересен.
И само тогава ще почне да привлича все повече и повече хора. Читатели и пишещи в него. Защото всеки човек има потребност да каже какво мисли, да го заяви смело, без да се бои дали мнението му ще се хареса на този или онзи - да речем, на Иво Беров или пък на Иван Костов. Десният вестник, следователно, е вестник на мислещите и на ангажираните с проблемите на общността свободолюбиви български граждани. Няма ли свобода на изразяването в един такъв вестник, той няма как да бъде десен - или пък граждански. "Дясно", "гражданско", "личностно", "индивидуално", "демократично" според мен съвпадат изцяло.
Толкова по понятието. Сега да кажа какъв беше обичайния досегашен начин за правене на "десен вестник" у нас.
Събира се приятелският кръжец, състоящ се от индивидите X, Y, Z и т.н., а зад всеки от тях своят близките и приятелите му. Самообявяват се за "единствени изразители на дясната кауза". В такъв един вестник друг или "външен" автор, непринадлежащ към приятелския кръжец и към приятелите на техните приятели, разбира се, не може да припари. А ако пък припари, то това ще бъде инцидентно: ще се стараят да изритат колкото се може по-бързо натрапника. Досега на всичко у нас, г-н Беров, се е гледало като на баница, връз която се простират дадени ръце, за да я пазят само за себе си. Уви, така е. Така е било, така си е и сега.
Примерно, на мен от редакцията на десния вестник СЕДЕМ като са ми отхвърляли статия, се е случвало да ми пишат най-нагло следното: "Непоръчани статии на външния автори не се публикуват!". Точка! И кое, прочее, му е "дясното" на един такъв вестник?! Повтарям, десният вестник е свободен вестник, е вестник на всички свободолюбиви хора. Свободолюбивите хора никого не пъдят, а всекиго се стремят да привлекат и да приобщят. Сега стана ли ви ясно защо т.н. "десен електорат" у нас се топи така, както се топи кофа сняг, фърлен върху асфалта в юлски ден?!
Идеята за акционерно дружество, чини ми се, е добра. Стига акционерите и техните приятели пак да не станат "наште", които с ръце и лакти да бранят баницата от набезите на "чуждите", на "ония там", дето се врат където не им е мястото. Стига да не побългарите едно такова акционерно дружество за издаване на десен вестник, работата, дай Боже, може да потръгне. А ще потръгне и ще проработи истински само ако се вслушате във всичко онова, което написах по-горе. Колкото и на някои да е неприятно, че съм дръзнал да кажа и аз какво мисля, ако са десни хора, трябва да зачетат и моето право на мнение.
Воден от тия разбирания, моя милост създаде един автентичен десен вестник, т.е. вестник на свободолюбиви граждани, и този вестник носи името ГРАЖДАНИНЪ. Той съществува съвсем свободно вече 3-та година. Ние, г-н Беров, не пъдим авторите, напротив, сами издирваме ония, които пишат хубаво - и ги приобщаваме към екипа. Нашият вестник се списва от голяма група "непрофесионални" анализатори - и точно затова е така интересен. Издаваме го и онлайн, и на хартия. Всеки български гражданин може да се докосне до него и да се зачете. Е, разбира се, тиражът на книжното издание е ограничено до тесен кръг от негови абонати. Ние никакви пари не притежаваме, ала пак го издаваме. Плащаме за него с труда си и с цената на едва виждащите си от взиране в компютъра очи. Нещо повече, същият екип издаваме и философското списание ИДЕИ. В 500 екземпляра засега, само три пъти в годината, но и това необичайно списание съществува. Такива ми ти работи. И такива неща били възможни у Българско.
Не смея да подхвърля кощунствената идея да почнем да си сътрудничим - ние, пишещите и издаващите в-к ГРАЖДАНИНЪ и вий, екипът, който издаваше в-к СЕДЕМ. Но ето, подхвърлям я. Интересно ми е как ще реагирате. Предишният пък, като Ви писах, предполагам, сте направили гримаса като че все едно че ви се е наложило да преглътнете цял смачкан със зъбите лимон. И, разбира се, замълчахте. Така и трябва. Българи сме, няма да се излагаме сега - да влизаме в диалог...
Да, ний, авторите и издателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ не сме от нечии приятелски кръгове, нито пък сме видни партийци. Прочее, искам да Ви кажа нещичко: не мислите ли, че и Вие лично имате вина за умирането на в-к СЕДЕМ - понеже заложихте на текстовете предимно на млади партийни кариеристи, а не на свободни и доказали се автори, които, за зла участ, не бяха приятели на никой от редакцията?
Трябва да си казваме, ако сме наистина десни хора, истината право в очите. От нея боляло, ала тя и лекува. Както и да е. Да не се занимаваме с лични неща, щото това били "пълни глупости"...
Бъдете жив и здрав!
С най-добро чувство: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар