Как да назовем главния български проблем, който спъва движението ни напред - и ни дърпа назад?

Комитата в своя блог е написал любопитен текст под заглавие Отговорността за бъдещето, в който е нахвърлял доста теми и проблеми, най-ентересният от които, изглужда, се съдържа в следните думи:

Тук не става дума за някакво издълбоко стратегическо виждане на сегашната власт. Тук става дума за „даване“ на точно това, от което циниците имат нужда, за да не престанат да бъдат циници и да завършат оформянето на дистанцирания си свят, който може понякога да бъде наблюдаван от хеликоптер.

За мен всичко - от гротеската в съдебната система, през чудодейното преобразяване на едри бандити в политически лица, през боклука и дупките по улиците, през презастроената и унищожена природа, през и дори фактът, че начело на държавата стои човек, който трябва да „дава“, защото не са много тия, които искат да си цапат ръцете с политика, протести или активна позиция (което е едно и също), през флашки и сересета, вестникарските парцали, чалгата, гетата, кухотата на тв форматите, кризата в литературата – всичко това е израз на победата на цинизма, който е на власт поне от 6-10 години насам.

Не съм много убеден, че имаме бъдеще, ако не свалим от власт цинизма възможно най-скоро и без да го заменяме с нов такъв.

На изреченото в този откъс друг един блогър, Longanlon, възразява, в наченалата се дискусия, по следния начин:

Като самоосъзнат циник протестирам най-остро срещу фриволното ти използване на термина "циник" и "цинизъм" със значение, значително разминаващо се с реалното.

Хората, които имаш пред вид в текста не знам как се казват, но циници определено не е точното им название.

Като прочетох горното, ми се прищя да се включа в дискусията, поради което написах следния коментарец (Прочее, държа да призова решително да подкрепим примера на г-н Премиера, който напоследък много често взе да употребява умалителни форми на разните думи, казвайки примерно "бомбички", "игрички" и прочие; преди казваше "кюфтаци", сега нищо чудно вече да казва "кюфтенца"; признавам, съвсем не знам на какво се дължи тази кардинална промяна в иначе пищния му начин на изразяване?!):

Циниците в по-точния смисъл, прочее, са твърде невинни, първични, естествени и дори честни хора, които много-много не внимават за спазването на морала, но тяхната аморалност не е толкова дразнеща, според мен, разбира се. Диоген Киникът (кинос на гръцки е куче, оттук идва думата "циник" в латинската транскрипция) е много мил и непосредствен човек, който учел хората да не са така фалшиви, лицемерни и да бъдат по-честни. До ден днешен в цинизма и циниците има нещо, което не е осъдително, а е симпатично.

Докато арогантността е нещо съвсем друго, и ми се струва, че г-н Комитата е имал предвид нещо такова, когато говори за нуждата да въстанем срещу "цинизма"; а може би е имал предвид безскрупулността, която също не съвпада по смисъл с цинизма. Ако зависеше от мен, аз по-скоро бих употребил думата "аморализъм" за да охарактеризирам явлението, за което г-н Комитата намеква в иначе хубавия си, със стремеж за задълбоченост, текст. В подобни текстове на неговия съм писал за явлението "ценностна дезориентация" на нашия съвременник, което също е голяма пречка пред развитието ни като индивиди и като общност. Както и да е, наистина само по себе си е твърде интересен казус да се намери точната дума, която по възможност най-пряко и синтетично да представи това явление, което г-н Комитата е имал предвид.

А що се отнася до пасажа, в който той пише:

За кой ли път се замислям за това как се ражда и израства нашето бъдеще, за да се превърне в настояще.

бих могъл да го посъветвам да прочете една книга, наречена ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие "Изкуството на свободата"), написаното в която може изцяло да задоволи любопитството му. Философията, прочее, съществува затова да помага на хората когато си задават въпроси, на които не им е по силите да си отговорят сами. Готов съм, драги г-н Комита, да Ви подаря гореупомената моя книга, която излезе преди 7-8 години, но още не е стигнала до книжарниците, понеже още си стои арестувана на борсата за книги в София.

А стои арестувана там по три причини; да ги спомена, понеже може да са Ви е любопитно (гледам, че и Вие самият се занимавате с разпространение на книги, та тази проблематика, вярвам, не може да Ви е съвсем безинтересна):

1.) Понеже книжарите (не без основание) смятат, че няма и не може да има стойностна философска книга, написана от български автор;
2.) Че акълът на българския читател не бива да бъде мътен с четенето на философски книги, които могат съвсем да го объркат - като разклатят и без това несигурните му представи и "ценности";
3.) Че търсенето у нас на философски четива, написани от български автори, е толкова нищожно, че изобщо няма комерсиален смисъл предлагането на такива книги в книжарниците.

Както и да е, простете за отклонението. Всичко добро на всички!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...