Вчера написах отзив на публикация на един самоковски блогър с фамилия Кабрански; ето я: За ония, които имат влечение и към идеите, и към духовното, и към истината, и към свободата. Препубликувах и откъс от негов текст с линк към съответната публикация в блога му. Тази сутрин откривам, че този човек ми е отговорил твърде специфично; ето как (запазвам и оригиналния правопис и интересната пунктуация на развълнувалия се "колега"):Г-н Грънчаров, похвалите ви, не ме вълнуват ни най-малко. Познавам ви отдавна, а преди време в един друг мой блог, ви помолих да не се появявате наблизо. Ако наистина четяхте този блог, където сте и последовател от две години, щяхте за знаете, че нямаме нищо общо. Идеите са важни, но важно е и поднасянето им и моралът на хората, които ги лансират.
Начина по-който действате, няма нищо общо с демокрацията, чийто представител се опитвате да се изкарате. Натрапването на "идеи", чрез спам от думи, а не чрез съдържание, опитите да се заглуши, всяко различно мнение, чрез обиди и клевети, е болшевишка тактика. Изводът не е мой, а на Павел Николов от преди две години, когато ви изхвърли от блогрола си.
Казвали са ви го и други след това, но вие чувате само себе си. Това не е обмен на идеи. С радиоточка не се дискутира. Затова днес е последият път, когато допускам коментар от вас в моите блогове. Всеки нов опит от ваша страна ще бъде блокиран. Преди два дни публикувах пост за интернет троловете. Ще ви е полезно да го прочетете преди да се махнете завинаги от тук.
Владимир Кабрански (krizt)
Няма как, на този толкова емоционален изблик се налага да отвърна; написах там следния коментар:
Драги г-н Кабрански,
Благодаря Ви за коментара! Не зная дали си давате сметка колко е показателен начина, по който реагирате. Той говори твърде много за реалната нравствена ситуация в нашето общество, за която писах в предния си коментар. По този начин Вие, без да си давате сметка най-вероятно, потвърдихте най-бляскаво верността на констатациите ми. За което съм Ви твърде признателен. Представа си нямате колко много ми помагате, затуй още веднъж: благодаря Ви най-искрено!
Аз, г-н Кабрански, съм усърден изследовател на нравствените феномени, които очертават облика на природопопулацията, към която и ние двамата принадлежим. И тъй като с реакцията си най-красноречиво демонстрирате реалната нравствена ситуация, в която пребиваваме, затуй съм Ви в най-висша степен признателен.
Това, че не сме имали "нищо общо" в идеите си, толкова любезни ми г-к Кабрански, не е трагедия, напротив, то е съвсем нормално. Ние не можем да имаме еднакви ценности и идеи, щото ако имахме, това би означавало, че сме се обезличили в крайна степен. Вие, предполагам, си имате някакви ценности, аз имам съвършено различни, нима това е основание да ме мразите така неприкрито, както сега разбирам?! Имал съм бил "друг морал", начинът, по който съм бил действал, не Ви задоволявал и сте имали били "забележки" към мен - ами това е чудесно, не разбирам защо се ядосвате?! Та ние, г-н Кабрански, не сме и няма как да сме еднакви и да реагираме еднакво, щото ако ни сполети това, то би означавало че сме станали било роботи, било... болшевики (наречете си го направо комунисти!), срещу които Вие така патетично, но също и неубедително, изразявате някакво илюзорно несъгласие. Но помислете добре, драги ми г-н Кабрански: Вие ме мразите, щото не мисля като Вас, та нима не точно това именно е комунизмът, драги ми г-н Кабрански?!
Обаче нормалната човешка реакция когато някой установи, че човекът насреща не мисли като теб, е да си благодарен на този човек, понеже той ти дава пример, че по същия въпрос може да се мисли съвсем иначе! Само комунистите мразят до такава степен несъгласните с тах, че не само ги наричат "врагове", не само ги подлагат да словесно оплюване, както Вие сторихте току-що с моята личност, но и, както показва историята, такива разномислещи направо са ги убивали и още ги убиват! (В Китай примерно, на защо само в Китай, ами какво става в Русия, в България, Венецуела, Куба и по други някои прелестни ъгълчета на планетата ни?!)
Признайте си, драги ми г-н Кабрански, че Ви се иска, ако можете, да ми теглите куршума, нали?! Е, не можете, по тази причина Ви се струва, че можете поне да ми затворите устата, като ми "забраните" да кажа какво мисля! И как ще стане това?! Да забраните да каже какво мисли на човек, който има свой блог, списание, "персонална телевизия" и вестник е все едно да се опитате да забраните на Слънцето да свети, а на вятъра да духа?! Глупаво е просто, и не очаквах, признавам си, такава необмислена реакция от човек като Вас, който все пак има някакви интелектуални напъни и претенции. С една дума казано: изложихте се яката, драги ми г-н Кабрански!
Както и да е, това е Ваш избор и Ваше право. Да плюете обаче безнаказано срещу моята суверенна личност не е безобидна потъпка и за нея ще Ви се наложи да отговаряте. Опитвате се да внушите на хора, които не ме познават, че съм бил човек с едва ли не "аморално поведение", "крайно лош", какъв ли не още, човек, на който не заслужава да му се обръща внимание, камо ли пък да се оказва спрямо него онова уважение, което безусловно дължим на всяка една личност. Такива едни внушения, отправени публично, по адрес на друга личност, се наричат "клевета", те вредят на моралния облик и на репутацията на другия човек, по тази причина за тях можете да бъдете държан отговорен, включително и по съдебен ред. Вие, предполагам, не сте дете, а пълновръстен човек, и би следвало да не допускате поведение на интернетен хулиганин, с каквито е пълно особено в българската част на Мрежата. Защото ако го допуснете, ще трябва да отговаряте, включително и пред съда.
Длъжен съм да Ви информирам, драги г-н Кабрански, че отдавна мина времето, в което някаква личност можеше да бъде безнаказано обиждана, тъпкана, ненавиждана, мачкана, унижавана. На всичкото отгоре моята личност държи на чистото, на доброто си име и на базусловната си нравствена репутация и по една друга причина: освен че съм български писател, който държи на авторитета си пред своите читатели, аз съм и учител и възпитател на младежта! Т.е. опитът да ми създавате публичен образ на някакъв едва ли интернетен хулиган или безскрупулен човек вреди силно на моята личностна и обществена репутация. Вие можете да си имате каквито искате емоции спрямо моята личност, ала нямате право да им давате публичен израз, защото аз след това мога да Ви държа отговорен за това, че се опитали да накърните моя нравствен лик и моята репутация. Вие обаче без замисляне го сторихте; по тази причина аз съм длъжен да реагирам по следния начин:
1.)Ако осъзнаете грешката си, имате възможност да си вземете думите назад; и по същия начин, по който ме обидихте, публично да ми се извините; такова едно удовлетворение би ме задоволило и тогава постъпката Ви, която го наложи, може да бъде оневинена и забравена;
2.) Ако не пожелаете да ми се извините в най-кратък срок, и то съвсем публично, тогава моя милост ще предприеме следното действие: ще заведа в съда още през другата седмица иск за нанесени морални вреди и за клевета, и ще искам съдът, с постановление, да възвърне доброто ми име.
Това исках да Ви кажа. Не може човек да пише каквото му дойде на акъла срещу друга личност и то само по причина на това, че другият не бил отговарял на неговите бедни и изкривени представи за достойно поведение. Моят нравствен облик не е въпрос на Ваша преценка, която Вие да натрапвате на обществото, за него ще отсъди всеки, който ме познава; а най-вече ще отсъдят младите хора, на които аз преподавам философия и се грижа за личностното им израстване не една и две, а цели 28 години.
Вие направихте твърде погрешна стъпка, и то пред по принцип безбройната аудитория на интернет. Опитахте да ме дискредитирате като личност, да ме оклеветите, да ме обругаете по недопустим, направо комунистически начин. Защото една такава ненавист към другата личност, г-не, е комунизъм, не болшевизъм, а именно комунизъм. Комунизмът е доктрина, осъдена от човечеството, и рудиментарните му прояви, каквато по същество е Вашата неоснователна агресия спрямо моята личност, не могат да бъдат оставени без последици от личност като мен, която в целия си съзнателен живот се е борила срещу комунизма. Имайте предвид и това.
И така, или ще се видим и ще имаме възможността да се запознаем лично в съда, където Вие ще имате възможността да докажете обвиненията и претенциите си срещу моя нравствен облик, или пък няма да имаме това щастие, стига да ми се извините подобаващо и в най-кратък срок. "Извинение" означава да покажете, че сте осъзнали колко грозно сте постъпили спрямо мен, че се разкайвате, че изцало се отказвате от думите си. Ако не задоволите тази моя претенция, ще се видим в съда. И без това имам работа тия дни до Самоков - моя милост, ако не знаете, живее не в Калифорния, а в Долна Баня, на един хвърлей, дето се казва, от Самоков - тъй че нищо не ми пречи да отскоча и до тамошния съд и да заведа дело за клевета и за уронване на моралния ми престиж срещу Вас.
Бъдете жив и здрав и приятни нравствени терзания Ви желая!
П.П.Ангажирах мои приятели да прочетат какво сте написал по мой адрес в блога Ви и да сведетелства ако се наложи. Ако евентуално смятате, че проблемът може да се реши като просто премахнете злостния си коментар по адрес на моята личност, много се лъжете: осигурил съм си вече свидетели, които под клетва пред съда ще докажат какво сте изрекли по мой адрес. Имам вече и съответните разпечатни в хартиен вид, които ще приложа в исковата си молба до Самоковския районен съд.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар