Но какво да правя като съдбата ме е орисала да живея в България, където...

Преди време публикувах текст под заглавие За "комисарския" и "дисидентския" интелект, който ми беше написан и изпратен от човек, живеещ в Израел (който още е, предполагам, и български гражданин). Ето сега откъс от друго едно твърде интересно съобщение до мен, заедно с поставени ми въпроси, на които аз ще се опитам да отговоря, извинявайки му се забавянето на отговора поради извънредната ми заетост:

... Ако писмото ми би провокирало интерес и коментари, смятам за важно да се обясни, че аз не представлявам гледната точка на обикновения израелец. Например култът към личността тука е толкова голям, че по стените на училищата се закачат портретите на главнокомандващия израелската "отбранителна" армия, премиера на републиката и президента. А повечето граждани вярват в лидери, харизматични личности и дори в идването на Месията.

Аз пък принадлежа към група от неколцина израелци, които споделят интелектуалните основи на анархизма. Повечето от които се давят в "еврейската държава", поради което все търсят начини да стоят извън нея, за колкото се може по-дълго време.

Би ми било по-интересно да чуя какво Вие мислите за прогреса; за конформизма; за "края на историята" на Тойнби също; за социалното и индивидуалното у личността, и т.н. и т.н. Видях например една Ваша критика към образованието и образователната система в България, излъчена по телевизията. Впечатлих се от заключението, че самата функция на обучаването с цел подготвянето на младите хора за за живота и обществото се е загубила отдавна.

Но веднага у мен изникнаха два нови въпроса: 1.) Кой е този, който би следвало да определи стандарта, по който ще трябва да се подготвят и обучават младите хора? 2.) И аз работя с деца, поради което съм забелязал, че те притежават свойството да се кооперират и да си съдействат не само когато имат общи интереси. Но пък в училище им пишат единици за подсказване. Та кое е естественото и кое изкуственото?

И дали един социален тип обучение не би се оказал по-добър от един индивидуален такъв - ако наистина сме решили да подготвяме младите хора за живота?

Ще се радвам да чуя Вашето мнение.

С уважение, С.

Здравейте, уважаеми г-н С.

Благодаря Ви за становището и за въпросите. Извинявам се, че започвам Ви отговарям едва сега, но за жалост съм изключително претоварен с всякаква работа напоследък.

Вие ми поставяте твърде много въпроси, и ако трябва да отговоря както аз искам на всеки от тях, ще ми се наложи да напиша цяла поредица от статии (което, впрочем, съвсем не е лоша идея, стига да имах време да го сторя!). Затова съм принуден да Ви отговоря съвсем лаконично:

Питате ме, първо, какво мисля за прогреса; ами аз смятам, че съществува прогрес, оптимист съм по този въпрос - ако трябва да говорим глобално за цялото човечество. Но дали в дадени региони или страни ще има прогрес или регрес, зависи предимно от хората, от гражданите, от техните разбирания и ценности. Ако все по-големи групи от хора се овладеят от някаква жизнена и "прогресивна" идея, то тази идея е в състояние да ги активира така, че действителността изобщо няма да устои на техните действия за промяна. Но хората са способни да се увличат и по деструктивни, упадъчни идеи. Ето например у нас мнозинството напоследък, в последните 10 години, сякаш се увлече по упадъчна идея като патернализма, а именно, че нацията трябва да си има един грижовен баща, вожд или фюрер, който да се грижи за нея сякаш е малко дете и да я оправя всекидневно. Или пък носталгията по комунизма зарази твърде много хора. Това, разбира се, е регрес. А пък ние, привържениците на прогреса, трябва да водим люта битка със силите, които ни дърпат назад, към уютното минало на комунизма.

Питате ме, второ, какво мисля за конформизма; аз много съм писал по тия теми в моите книги, но тук ще кажа нещичко. Аз по дълбоко убеждение и по ценности съм антиконформист. Презирам конформизма и оценявам конформистите като безлични хора. Дори съм още по-безжалостен спрямо тях в наши, български условия: наричам ги "комуноиди". Много си патим заради тоя конформизъм, който превръща обществото в застояло блато. А пък неконформистите са нещо като змиите в това блато, които гонят и плашат крякащите в хор жаби, раздвижват водите му, но напредъкът, при надмощието на конформизма, е нищожен. Обичам и се прекланям пред антиконформистични и индивидуалистични, т.е. свободолюбиви общества като американското и английското оособено, където личността се цени и на нея се залага, а не на блатото, не на стадото, не на комуната, не на "масите", не и дори на "народа", както е у нас, в Българско.

Питате ме, на трето място, за това какво мисля за "края на историята" на Тойнби. Всъщност този израз принадлежи на Фукуяма. Аз смятам, че край на историята просто няма как да настъпи, независимо че действително се наблюдава в днешния свят хегемония на универсалните ценности на свободата и на личността, т.е. на ценностите на "капитализма" по либертариански тертип. Но и силите, мразещи свободата, се консолидират и противодействат по всички линии. Днес се води люта битка срещу ценностите на свободата и на евро-американската цивилизация под знамето на "антиглобализма", "антиамериканизма", в защита на "уникалността" и на "националния идентитет", под който, разбира се, се има предвид "правото" на някои народи (като руския и, уви, българския) вечно да живеят в условията на тирания и на страшна унизеност на индивидуалния човек.

Питате ме също, на четвърто място, за това какво мисля за социалното и индивидуалното у личността. Добре сте поставил въпроса. По мое убеждение "социалното" и "индивидуалното" у човека се намират в състояние на вечен конфликт, а от това кое от двете ще надделее зависи що за личност ще бъде оня, на който това или онова се е случило. Според мен автентичната личност е индивидуалната личност, т.е. личността, в чиято ценностна система приоритет имат ценностите на личната свобода, на самостоятелното правене на своя живот и на правото на щастие според своите постижения. "Социалното" според мен е антагонистично начало спрямо индивидуалното и се опитва да го задуши. Когато то вземе надмощие, се ражда толкова разпространения тип на конформиста-комуноид, който, прочее, е жалка картинка от личностна и индивидуалистична гледна точка.

Разбира се, всичко, което тук Ви казвам, е твърде схематично, ако искате да научите как разбирам нещата в тяхната дълбочина, би следвало да се насочите към моите книги. То всъщност човек затова пише книги: за да не му се налага безброй пъти да обяснява все едно и също нещо :-)

Що се отнася до въпросите Ви за образованието, те са много интересни, но наскоро по тия въпроси написах цяла една книга, която се нарича ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Извинявайте, но когато човек напише цяла книга и, тъй да се рече, "излее" душата си в нея, после чувства потребност поне няколко години да не се връща към тия проблеми - понеже са му втръснали. Затова, моля, погледнете в книгата ми, аз съм Ви дал линк към нея, поровете се, уверен съм, че ще успеете сам да задоволите интереса си. Което е и истинското.

Това е в общи линии. Благодаря Ви за интереса към моето разбиране и към моята позиция. Винаги когато имате въпроси, моля, питайте, на Ваше разположение съм. Аз много обичам да разговарям и да споря с най-различни хора по всякакви въпроси, поради което съм си заслужил славата на най-неприятен, долен, вреден и дори опасен човек (вижте поне това: Нравственият казус "Кабрански" срещу интернетно и блогърско хулигантство или Грънчаров, вие сте МНОГО ОПАСЕН ЧОВЕК!!!).

Но какво да правя като съдбата ме е орисала да живея в България, където дразнещи индивиди като мен наистина ги мразят най-всеотдайно - и затова правят всичко за да им затворят поне устата. А ако пък могат направо да ги унищожат, то това, разбира се, ще бъде основание за най-радостен празник!

А как стои въпросът с отношението към подобен тип личности в Израел? На мен лично ми е много интересно да разбера Вашите наблюдения и впечатления по един такъв въпрос. Ще очаквам с нетърпение отговора Ви.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.