От демокрацията не бива да се отказваме, за нея трябва да се борим

Един човек ми изпрати куп статии и презентации на конспиративна тематика: писания за това как светът отива по дяволите, как евреите и демокрацията са виновни за всичко, как Америка е истинската "империя на злото", а пък цялата надежда за един нов ред била, разбира се, в Китай и СССР, пардон, в Руската империя. Ей-такива неща пишеше в текстовете, които ми прати тоя загрижен за моето "правилно политическо пробуждане" човек.

Аз се порових из тия купища "правилни мисли", но кой знае защо, съвсем не ме заинтригуваха. Смятам, че такъв род мислене, въпреки екстравагантността му, съвсем не може да ме приобщи или ангажира със съпричастност: понеже долавям в него нещо болезнено, да не кажа патологично, т.е. свидетелстващо за някаква изтънчена патология на съзнанията, долавям също така прекалени дози нихилизъм, смесени с порядъчни дози носталгия по "единний светлий комунизъм". Както и да е, в един момент сметнах, че не е зле да изпратя тия материали на един човек, за който знам, че ще са му полезни, понеже той мисли в същата посока.

Речено-сторено, тоя човек изглежда е оценил моето действие с плаха надежда, че най-после, нищо чудно, да съм започнал да осъзнавам "самата истина" - или пък че съм започнал да се разочаровам от "пагубната демократична идея". Ето какво писмо ми написа този човек, с когото се знаем от доста време; аз иначе го уважавам, въпреки странностите на историко-политическото му мислене; по-долу ще видите и моя отговор до него:

Здравей,

Нещо не мога да те разбера и не съм можел, защото си мислех, че познавам друга част от теб (след като четох отдавна "Психология - животът на душата"), а не побеснелия маниак, неизлечимо болен до посиняване от прекалено жалката и смешна идея СДС (същите комуноиди, с които ти по цял ден воюваш интелектуално и в блога си). Виж какво пише в долния цитат - просто няма смисъл да чета повече, не че сега съм го разбрал:

"Милиарди хора по света гласуват всяка година. Вярвайки, че техният глас може да се окаже решаващ при избора на даден кандидат за властта, народните избиратели от цял свят са готови на всякакви жертви! Чакане в продължение на часове пред урните за вота, често при лоши атмосферни условия, доброволно включване към някоя партия за агитация и по време на самите избори, горещо отстояване платформата на любимата партия, дълги и изморителни пътувания, дори дарения... нищо не е в състояние да попречи на желанието за промяна и очакването на изпълнението на предизборните обещания!

Но, уви... отново и отново, при всяко ново управление, изборните надежди и очаквания на народа рухват! Един след друг, на политическата сцена изникват нови „спасители“, с нови и гръмки обещания, с нови лица и нови лозунги, нова програма и нови мерки за борба с корупцията, престъпността и порочните процеси в обществения и политически живот! Но, уви... обикновеният редови гражданин е прецакан за пореден път!"

В този смисъл изобщо не мога да те разбера. Както и не предполагам, че чак сега си се осъзнал. Дали успя да прочетеш някоя от книгите, които си купи от мен? Струва ли си да влагаш толкова сили и да се бориш с газо-турбинни централи с клечка за зъби в ръката си? Само не се обиждай, защото не това е идеята.

Това ми пише тоя човек. Няма начин, длъжен съм да му отговоря. Само да не излезе много дълъг тоя мой отговор, понеже съм поставен в нелека ситуация: да изразя вярата си в илюзията, наречена "демокрация"; та ето какво ми се иска да му кажа на този човек:

Здравей,

А иначе комплимента ти си го бива де, спор няма: "побеснял маниак, неизлечимо болен до посиняване от прекалено жалката и смешна идея СДС"! Разбира се, че няма да ти се обидя заради тия думи; за мен те са важни, защото ми е интересно как се възприема моята отдаденост не толкова на СДС, а на една съвкупност от ценности, от които действително няма да се откажа докато съм жив.

Понеже много те ценя, ще се опитам да ти кажа нещо, та дано ме разбереш. Трябва да се опитваме да се разбираме един друг, въпреки различията в мисленето ни; прочее, вярвам, че ние с теб сме се уважавали откакто се знаем, аз поне не крия уважението си, но се чувствам зле, понеже моите разбирания ти изглеждат толкова, да го наречем, "странни" или "неподобаващи". Да, аз обичам демокрацията въпреки съзнанието за нейните несъвършенства и злини - защото съм убеден, че нищо по-добро от нея не може да има. Страх ме е да си помисля какво ни чака ако не демокрацията, а нещо друго, коренно различно от нея, почне да си пробива път и да доминира в съвременния свят.

Да, зная, демокрацията навсякъде е изопачена, с нея навсякъде, в по-голяма или в по-малка степен, се злоупотребява, но вярвам, че въпреки всичко от демокрацията не бива да се отказваме. Нещо повече, за нея трябва да се борим: все пак тя е по-малкото зло в сравнение с тиранията. За мен тиранията, която с очи съм видял и с кожата си даже съм почувствал, е комунизмът. Оттук идва и моя "бесовски и маниакален антикомунизъм" - аз не съм склонен да омаловажавам пораженията, които нанесе комунизмът на душите на хората - и на живота на цялата ни нация. Прочее, заради комунизма сме все така бедни и унизени - не заради демокрацията. Но това е отделна тема.

И още едно нещо искам да ти кажа. Аз съм привърженик на демокрацията по изцяло идеалистични подбуди, водейки се от ценностни, бих казал даже философски основания. Аз на едно място бях писал за себе си, че съм "фанатик на свободата". Този израз обяснява всичко: да, от свободата няма да се откажа. На никаква цена. Демокрацията пък е политическият израз на свободата - как при това положение да не съм демократ?! Нямам избор, обичайки свободата, трябва да приема и демокрацията. Тя, прочее, и свободата е страшно и ужасно нещо (изразът е на Достоевски: "свобода - страшная и ужасная вещь..."), не само демокрацията е такава, но си заслужава човек да обича свободата с цялата си душа и сърце - и да вярва в нея. Никой не може да ме убеди, че човешката свобода трябва да бъде отхвърлена, като се обяви за "най-голямото зло".

Да, аз наистина съм фанатик на свободата! Никакъв аргумент не може да разколебае вярата ми и да помръдне обичта ми към свободата. По същия начин никакъв аргумент не може да разколебае и вярата ми в Бога. Защото по Божие повеление човекът има този дар: свободата. И на това основание смятам, че всички усилия на враговете на свободата по света са обречени: никой не може да промени онова, което самият Бог е повелил или наредил. А Той е направил човека свободен и иска да го вижда такъв: как можем тогава, вървейки срещу свободата, да си позволим лукса да тръгнем и срещу своя Бог?!

И още нещо има; дано тия мои думи не ти звучат прекалено патетично, казвам това, което ми е на сърцето, не играя, пределно искрен съм; та има и още нещо. За мен истината е водеща, тя стои сякаш и по-високо от самата свободата, защото речено е: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!". Как може човек, обичайки истината, чувствайки душата си изцяло отдадена на нея и поради това търсейки я цял живот, да не обича и свободата?! А допълнителното основание за моя фанатизъм, за моята фанатична вяра в истината и свободата е това, че съм философ.

Философията не е нищо друго освен религия на свободата. Хегел така е нарекъл християнското учение, аз така наричам самата философия. Разбира се, Христовото учение е онази велика трансцендентна мъдрост, която не е по силите на никаква човешка истина или творение. В моите философски търсения, във всичките си книги съм се опитвал, доколкото са ми силите, да провеждам идеите на Христовото учение, но на една чисто философска почва. И на всичкото това основание, повтарям, обичам и истината, и свободата, и вечните и неотнимаеми човешки права, и демокрацията. Тъй че това, че се самоопределям като демократ не е каприз, нито пък лукс: такъв съм, защото нямам право да изменям на истината, която ми се е открила.

И още нещо, в завършек. Разбрал съм, че ония, които имат скрупули спрямо свободата, които не я обичат от все сърце, които са позволили на разсъдъка да разколебае изначалната им предразположеност спрямо истината и свободата, да не говорим пък за ония, които са нейни врагове, които люто мразят и злобно ненавиждат свободата, считайки, че тя е извора на всичките ни беди, та значи разбрал съм, че такива хора силно ненавиждат също така най-напред Америка, не приемат духа също на Европа, с няколко думи казано: противници и врагове са на евроамериканската цивилизация на свободата. Тоест, такива хора са противници на ония универсални ценности на човечеството, сред които на първо място са именно истината и свободата. Защото Америка и Европа сътвориха свой жизнен свят, основан на тия ценности, и показаха огромните предимства на своя свят.

Което и кара противниците на свободата да виждат в Америка и Европа своя най-голям враг. Не че не е така де: Европа, но Америка особено е най-големият враг на ония, които мразят свободата и работят в угода на тиранията. Аз пък съм почитател на Америка и Европа. Така ме е възпитал моят дядо. Аз за него съм писал и още ще пиша. Да сме демократи, тъй да се рече, е наш "родов дефект" или "родова обремененост". Прочее, целият ни род като един в годините на прехода към демокрация гласуваше за СДС. Тъй че за нас СДС няма как да е "прекалено жалка и смешна идея". Не знам защо ти специално мислиш така, но това си е твое разбиране, което аз не споделям. Прочее, а ти самият имаш ли политически предпочитания или си на байганювския принцип: "Всички са маскари, и едните, и другите, и третите, всички до един!"? Не знам дали си даваш сметка обаче докъде ще стигне нашата България, ако този нихилистичен възглед продължава да се разпространява така, както се разпространяваше през последните 10 години. То ние показахме докъде стигнахме: до под кривата круша стигнахме. Ерго, спасението на България е възраждането на духа на демокрацията. А пък бляскавият просперитет на България ще дойде едва тогава, когато мнозинството от тоя препатил народ осъзнае, че свободата е тази, която ще му даде всички блага. Т.е. когато по-голямата част от българите станат такива страстни привърженици на свободата, каквито сме днес именно "маниаците", "лудите", "болните" и прочие.

Значи трябва да стане така, че разочарованите от свободата да намаляват, а пък почитателите й да се увеличават. Ние, българите, не можем наново да изобретяваме топлата вода или пък велосипеда; те отдавна са изобретени. Америка и Европа показа нагледно какви сладки плодове дава демокрацията на истински свободните, на разбиращите свободата и на ползващите се от предимствата й хора. Страни, в които думата "демократ" не е обидна, където хората вярват в демокрацията и я пазят от всякакви посегателства, са проспериращи и най-богати - можеш ли да ми обясниш защо е така? Прочее, в такива страни и да кажеш, че обичаш свободата, изобщо няма да те обявят за "маниак" както е у нас. Там любовта към свободата е нещо като религия, примерно в САЩ. И в същото време ний, дето сме толкова умни, че не вярваме в свободата и в демокрацията, сме и най-бедни и унизени - яяяя, защо ли е така?!

Това исках да ти кажа. Представям си как ти звучат тия мои думи. Моля те само да не ме обявяваш за луд или пък, опази Боже, за "враг". Луд може и да съм, но враг на никой не съм - познаваме се отдавна. Моля те, не се дразни от моите думи. Те изразяват моята най-съкровена вяра. Която и дава смисъл на живота ми. Затова и водя своите всекидневни "битки". Не маниащина ме води в тях, а вярата ми. А в което човек вярва то е свято.

Прочее, а ти в какво вярваш? Ще ми е интересно да прочета текст, в който да разкажеш за това ти в какво вярваш. Любопитно ми е. Предварително мога да заявя, че ще почета твоята вяра. Защото това, в което човек вярва, е свято...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.