УЧИЛИЩНА ЛЕТОПИСНА КНИГАПиса ръка Илиева:
"... Много биди и грижи спулетяха народот в ониз гудини..."
(средновековен български летопис)
На Учителя-просветител Ангел Грънчаров
Ред по ред, страница след страница калиграфски изписани слова. Година след година - близо век и половина.
Малка килия, отпред, вдясно от черковата. Двадесетина дечица, светнали слънчица пишат нашето а, бе, до последната гласна - ятовата.
След туй - класно училище, после Свободата, подир нов век, но тревожен - пожари, войни, разруха, ала поколение след поколение с трепет и захлас следва свещения закон на своето Племе: "Напред,науката е слънце..."
Пише учителската ръка грижлива дума по дума, ред по ред, страница след страница, своята стара и нова история. Нов век на ново хилядолетие - протести, стачки, горчива учителска орисия, пише с обич и болка за своята нова мисия - вече реална гимназия. Пише учителската ръка грижлива своята Летописна книга, пише я такава, каквато е неговата мисия - исконна и искрометна, пише я такава, каквато е орисията му: трънлива, но правдива.
Коледа, лето 2003-ое Окончателна редакция - 22-ий Септемврий 2010. Сто и две години Българска Независимост.
КЪМ СЕБЕ СИ
На моите бивши и настоящи ученици цяло учителско битие, Христов живот, цели тридесет и три години тичах срещу Вятъра. Грейналите детски очи и копринените техни коси пазеха буря да не връхлети.
Едва в края му проумях: продължителния Бяг срещу и наспроти Вятъра вивнаги докарва Смерч.
Ала остава Стволът неполомен - някогашното и днешно мое училище.
08.09.2010 год. - Денят, в който бях прогонен от Българското Училище.
(ЗАБЕЛЕЖКА: От - и за - същия автор виж още:
Литературният критик Атанас ГАНЧЕВ на 60 години
Изпращам ти моят прочит на "Златна информация")
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар