Здравейте, господин Грънчаров,Казвам се Й. С. Била съм Ваша ученичка доста години. Винаги, когато се сетя за Вас, си спомням най-първия час, когато дойдохте (първата Ви година в гимназията) и казахте, че вероятно ще сте там за една година; защото все така се получавало: всяка година да си сменяте работното място!
А досега - толкова години след това (аз съм випуск 2004 г.) - завърших с отличие гимназията, също толкова бляскаво и Техническия Университет, завърших две магистратури едновременно (за да е тръпката пълноценна!) и ето, сега реших драматично да променя живота си в една много по-позитивна посока (поне според мен): намерих Любовта и сега очаквам раждането на нашата дъщеричка! А Вие продължавате да работите на същото място - където отидохте уж за малко. Спомням си колко бях впечатлена от онова ваше изказване (била съм 9 клас), че работите само за по една година и Ви сменят. Впечатлена бях, защото от началото ми допадна гледната Ви точка за нещата - доколкото съм я разбирала на онзи етап от живота си.
Нямам специална причина да Ви пиша това писмо, просто попаднах на Ваша статия, която някой от потребителите ми из Фейсбук беше отбелязал. И се зачетох и някак си ми стана особено... не само познавам споменатите хора, но те са ми и преподавали толкова години! Имам огромната чест сега госпожа Катя Колева да ми е изключително близка приятелка - тя е невероятен човек!
Наистина ми стана "особено", не приятно, не неприятно, просто "особено" и това ме провокира просто да Ви напиша някой ред, с който да Ви поздравя, да Ви пожелая успех и попътен вятър в новата атмосфера. Лично аз това научих от доста динамичния си живот последните години: че промяната е винаги за добро. Дори и да боли от нея. Но със сигурност Вие много по-добре от мен го знаете това.
Желая Ви едно приятно лято, което да Ви донесе спокойни дни и достатъчно време за четене и писане!
Поздрави, Й. С.
Здравейте, Й.,
Благодаря Ви много зи писмото! Извинявайте, че едва сега Ви отговарям, но едва тази сутрин успях да намеря време, за да обърна внимание на пощенската ми кутия, претъпканата с писма.
И на мен ми стана много "особено" като прочетох писмото Ви! Такива малки знаци в нашата професия - доколкото учителството изобщо може да бъде "професия"! - са онова, което ни дава сила да издържаме на невероятни трудности. Безкрайно приятно е да чувстваш отвреме-навреме, че си бил полезен с нещичко на толкова много млади хора, намиращи се в най-отговорния етап от живота си: когато са длъжни да станат личности. И то достойни, силни, пълноценни личности, способни да издържат на предизвикателствата и изпитанията на толкова вълнуващото приключение, наречено "живот".
А сега за училището, за ПГЕЕ-Пловдив, или "тета", както обикновено го знаят пловдивчани. Стана така, че аз наистина се задържах повече в това училище, понеже то е едно необичайно, рядко срещащо се учебно заведение. В него намерих потребната атмосфера да работя истински с младите хора, също така и да направя много неща в другото, сякаш основното за мен поле на изява: писането. Признавам, работата с мислещи млади хора, каквито в нашето училище има предостатъчно, силно ме стимулира в писането. Причина за да почна да пиша по много от темите и проблемите, няма да скрия, са тъкмо моите ученици. Понякога един техен въпрос ме кара да видя нещата в друга светлина. Разбира се, един философ не може да съществува без общуването с млади хора, понеже всъщност и за това съществува философията: да помага на младите да открият и да станат себе си.Има и нещо друго, което намерих в ПГЕЕ-Пловдив - и което ме задържа толкова дълго време. И това са колегите, учителите; сама знаете, че в нашето училище има толкова превъзходни и авторитетни преподаватели, чиято слава се носи не само в града, но и в страната. За отбелязване е, че и сред младите преподаватели в това училище има много талантливи и самоотвержени учители, влюбени в професията си, която съзнават като мисия. Разбира се, животът си иска своето, а училището обикновено кипи от живот: едни ученици идват, други си отиват, и това ежегодно, същото, разбира се, става и с учителите, някои отиват на заслужен отдих, но идват млади и още по-способни от нас. Ние, хората, уви - или за щастие! - сме преходни и смъртни същества.
Да, ние идваме и си отиваме, но училището остава. Завинаги! Това с особено голяма сила важи за училище с авторитет и традиции, каквото е ПГЕЕ-Пловдив. Не ми е известно дали знаете, но догодина ПГЕЕ-Пловдив ще отбележи 50-годишния си юбилей. Ползвам се от случая да Ви информирам за това и да Ви предложа заедно с останалите възпитаници на училището по свой си начин да се включите в отбелязването на юбилея.
Най-великото обаче на този свят е жената да стане майка, а мъжът - баща! Вълнуващо е, че Вие сте пред това знаменателно събитие в живота си! Желая Ви много радост и щастие в този най-вълнуващ период от живота Ви!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
П.П. Позволих си да публикувам Вашето писмо и моят отговор в блога си. Запазих Вашето инкогнито, понеже не съм Ви питал за това, но ако желаете, мога да възстановя и пълното изписване на името Ви. Имам този обичай за писма, засягащи важни и за други хора проблеми. Аз споделям всичко най-важно от живота си с читателите на моя блог. Това е моят "дневник". Надявам се, че ме разбирате. Стар човек съм, имам си своите странности, явно се вдетинявам вече. :-) Разбира се, ако възразите, ще махна публикацията. Прощавайте ако Ви е неприятно, че публикувах писмата ни!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар