На едно място някой пак ме заяде заради езика и правописа. Ето какво ми е написал:Не се ли пише „сХВанахте“ вместо „сФанахте“???
На този толкова силно милеещ за българския правопис човек счетох за нужно да напиша следния отговор:
Напълно си прав, "схванахте" се пише, но все пак неслучайно съм го написах "сфанахте" :-) Защо така съм го написал някои хора ще схванат, но други няма да сфанат - дори и да им го обясня най-подробно.
Някои неща обаче не се нуждаят от обяснения. Човек или разбира, или не разбира. Аз често си пиша както искам, но го правя нарочно. Пиша "простолюдно", вижда се, и пиша както пише или говори т.н. "масов човек", т.е. пиша с оригинален, със "свой" правопис. Пиша, с две думи казано, както си искам. Това също е неслучайно. Някъде имам статия по този въпрос, в която обяснявам защо така пиша.
А и много обичам да нарушавам правилата на т.н. "правилен език", щото, знайно е, всички правила служат (у нас) преди всичко за това да се нарушават. Нима има някое правило, което да се спазва, та и литературно-правописните правила да се спазват?!
А и, от друга страна погледнато, хора като мен, които сме твърде напреднали в писането - все пак пиша всекидневно поне 35 години! - изпитваме невероятно удоволствие да пишем както си искаме. За нас правилата не важат, ний създаваме нови правила.
Има такова нещо като "стил", чували ли сте за него? Ако няма свобода, няма да има и стил. Ей затова ще си пиша както искам. Пък нека някои ако искат да почнат да вият на глас от мъка като гледат как нарушавам всякакви правила :-) Наздраве!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар