Кога ли ще заблещукат някакви искрици разум в тъмнината на толкова кухата самомнителност на всезнайковците?!

Преди няколко дни поставих интересен казус - виж Казус: Има ли книги, в които авторът не е казал абсолютно нищо? - явяващ се частен извод от една моя дълга полемика с млад човек, който е известен с това, че е прочел много книги, ала малко или почти нищичко не разбрал от тях: Христо Блажев. За него, примерно, представете си, Библията нямала никакъв, абсолютно никакъв смисъл - твърдение, което ми дава основание да твърдя, че проблемът на този младеж е свързан с крещящото му неумение да разбира. Особено пък да разбира един по-богат, многоизмерен смисъл.

Е, аз съм философ, т.е. професията ми е да обучавам млади хора в това ценно нещо: да разбират, да постигат смисъла, да схващат, а на тази основа да започнат и основателно да мислят, сиреч, главите им да не са им само за украшение, а да започнат да раждат мисли; та затуй си пожертвах от ценното време, за да поспоря с този младеж. Ето как ми е отговорил, което показва, че ситуацията с разбирането при него специално е твърде тежка; не му се удава да разбере почти нищичко, а си пердаши да пише каквото му дойде на акъла; ето, подивете му се:

Христо Блажев каза: Неведома е страстта ви да проповядвате и да се изживявате като жертва, подобно на вашия бог тия дни, но просто ме изумявате с упоритостта си. Отдавам я на липсата на теми, които да заинтригуват аудиторията ви и надеждата, че конфронтация с млади и рационални хора като мен могат да сберат под знамената на религиозната ви ревност съратници... но малко се съмнявам в това.

Както вече казах, хич не ми се занимава с безкрайните ви писаници и не знам за каква цензура сте се разпищял като ощипана госпожица - помолих да не копирате повече мои лични текстове, а да си коментирате никой не ви е спирал. Виж, да очаквате отговор на пространното си словоблудство вече не мога да обещая, някои правим доста неща по силите си, за да върнем българите към книгите и четенето, но това не се брои, щото, нали.. знаете, невярващите са греховни по дефиниция на любимата ви книга. И нищо, което правим, не може да е правилно. Макар че и вие пишете на компютър, имате електричество у вас, все дяволски творения на невярващи хора. Откажете си, омърсявате безсмъртната си душа така.

Да проповядвате, че няма книги, в които няма нищо, означава, че просто не сте чел достатъчно, грубичко ви го казвам, за да не ме разберете погрешно. Аз съм на 27, все ще имам време да попрочета още доста, но вас не разбирам на тази възраст защо още се чудите с кой да се заядете в интернет. Драмата на костовистите малко ли ви е? Разбирам вашия антикомунистически порив, който по неясни причини сте съчетал с яростна вяра в безумщините в библията, но не разбирам защо го таргетирате върху мен. Но не смея да гадая...

За вас аз и моето неверие може да съм предизвикателство, докато за мен вие сте просто досадник с твърде много свободно време, който се изживява като духовен лидер без стадо, което да води. Защо не се замонашите? Видно е, че в БПЦ ще имат полза от бесовци като вас, които да се борят за оцеляването си във времена, в които са по-излишни от грамофони. Тъжно ми е, че толкова енергия изливате от пусто в празно.

Оставете ме да си ида в ада, барем се видим там. Но е малко вероятно. С приятелски поздрав, Христо, който за последен път се занимава с вас. И да не вземете сега да копирате този коментар в нова статия - ще го приема за твърде сериозно ласкателство, което моята скромна личност не заслужава ни най-малко.

Това пише момчето Блажев. Мисля, че няма смисъл да му отговарям, безнадеждна работа е да разбере нещичко. Новото е обаче, че ненавистта му към мен имала и политически подтекст: момчето, което аз обявих, че е ходеща енциклопедия на всички догми на т.н. "научен атеизъм" на комунистите, явно има и най-светли комунистически убеждения. Не знаех това, но ето, сега пъзелът се понареди. От опит знам, че с бетонни комунистически глави е глупава работа да се разговаря, е, Блажев е млад, "бетонът" още не се е втвърдил, дали пък да не му нанеса още някоя и друга покнатина в него? Та белким някога съзнанието му се освободи от коварната бетонна броня на комунистическите догми.

Понеже се познавям, понеже знам, че ценя всяка личност, дори и оная, която има коренно погрешни възгледи - свещено право на всеки човек е да си има каквито иска възгледи - та нищо чудно и да му отговоря. Проблемът ми е, че в едно изцяло недиалогично общество - да, у нас се плямпоти, мърмори, мрънка, вие, крещи, но не се разговаря като хората - моя милост е крайно диалогичен човек. Да, обаче ето, той тържествено обяви, че щял вече да мълчи завинаги, не щяло момчето да разговаря повече с мен; е, нека помълчи, балким в тишината земе да мисли. А ето какво казва в дискусията един уважаван от мен, един мислещ човек:

В. Алтънов каза: Г-н Грънчаров, имам малко несъгласие с вас по отношение на гениалността на авторите на хилядите страници изписани и нищонеказването. Аз мисля, че много добре познаваме такива. Например Ленин. Той действително е изписал хиляди страници. И съвсем не съм убеден, че нещо много значително е казал. Като ехо от него, тук партийните "другари" (`другари` ни се наричаха, сякаш, че сме си играли на пясъчника с тях) на всеки Пленум на ЦК на БКП и после отразеното от техни писачи във вестниците даваха прекрасен пример на писането на "чаршафи", за които да се разбере нещо се изисква минимум вашето или моето образование взети заедно. И въпреки това, нищо не ми беше възможно да открия като смислено.

Така че, тези хора може и да са били `гении`, ама от тези, дето можем да наречем "гений на злото": освен досада, прозявка, крайна скука и отврат - нищо друго не биха могли да произведат. Така че, вие, г-н Грънчаров изобщо не бихте могли да бъдете от тях. А този, автор ли го нарекохте, за да питае такава злоба към вас имам само две възможни обяснения: или ще да е `гений` на злото, подобен на тях, но самороден, сам достигнал до такъв `възход`, всъщност падение. Или ще да е дълбоко свързан с тази система - дъщерно уродливо отроче на... Империята на злото - СССР.

На г-н Алтънов отвръщам ето как:

Господин Алтънов, напълно сте прав, вземам си думите назад: има автори, които, макар че са писали цели книги, в тях няма кажи-речи никакъв смисъл: Ленин е един от тях. Повтаря до втръсване три догми, нищичко друго не може да се открие в словоизлиянията му. Тодор Живков и такива като него (Брежнев и пр.) умееха да се изказват "по ленински", сиреч, много да говорят, нищичко да не казват; наистина с лупа да търсиш смисъл в речите им, няма да го намеряш. Общи приказки или, както казваше един мой приятел, само БОЗА има в такива писаници.

Тъй че приемам критиката от Ваша страна. Прав сте. Така беше. Е, сигур в наше време има хора, примерно тоя Блажев, които, щом не намират смисъл в Библията, да намират смисъл в писаниците на Ленин; сигурно е така. Което, както и да го погледне човек, е голяма трагедия. Трябва да сме милостиви към такива... горките те... кога ли ще заблещукат някакви искрици разум в тъмнината на толкова кухата им самомнителност?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.