Тайната на щастието

По повод на публикация със заглавие Хубав, щастлив ден ви желая, жители на нещастната страна България!, в която развих някои най-въвеждащи мисли около проблема за щастието анонимен коментатор написа интересен отзив, в който публикува и мисли на Б.Ръсел в негов превод на български; ето този текст, който е едно добро продължение на заченатата тема за щастието, по която е добре да започне една по-задълбочена дискусия; аз лично с удоволствие бих участвал в една такава дискусия:

Такива (безсмислени) анкети има много и всички са с различни резултати и много противоречиви. Според някои по-щастливи са наистина са, общо взето, по-развити страни като Дания, според други обратното - страни от третия свят като Колумбия. В много студии Саудитска Арабия и Туркменистан например са по-щастливи от, да речем, Германия.

Затова е практически невъзможно да се установят сигурни корелации между щастие, благоденствие, демокрация, корупция и т.н.

Единствената страна на света, която официално се стреми към щастие за своите граждани, е Бутан. Там от около 30-40 години основна цел не е икономически растеж, а „брутното национално щастие”, т.е. всеки гражданин трябва да живее колкото се може по-щастливо, като тука голяма роля играе будистката традиция, която набляга на духовното. Според будистите притежаването на материални блага не прави хората щастливи, но и не е осъдително. Много по-важно е да се постигне хармония между материалните и духовните потребности.

Да оставим обаче тези съмнителни емпирични студии и да чуем какво казва за щастието един от големите философи на 20 век – Бертран Ръсел от книгата му The Conquest of Happiness (1929) – Завоюването на щастието (1929)

Животните са щастливи, когато са здрави и имат достатъчно да ядат. Всъщност и хората би трябвало да са щастливи при тези обстоятелства, но в модерния свят те не са щастливи, поне не в огромното мнозинство от случаите.

Причините за тези различни видове нещастност се коренят отчасти в социалната система, отчасти в индивидуалната психология – която, разбира се, сама до голяма степен е продукт на социалната система.

Аз не бях роден щастлив. На пет години си мислех, че ако доживея до 70 години, дотук съм издържал само една четиринайсета част от целия си живот и ми се струваше, че разстилащата се пред мен досада е почти непоносима. Като подрастващ мразех живота и бях постоянно на ръба на самоубийството, от което ме въздържа само желанието да науча повече математика.

Сега, наопаки, се наслаждавам на живота; даже мога да кажа, че с всяка изминала година му се наслаждавам повече... Това се дължи най-вече на намаляващото занимание със самия себе си.

Постепенно се научих да бъда равнодушен към себе си и моите недостатъци; започнах да насочвам вниманието си все повече към външни обекти: състоянието на света, различните области на знанието, индивидите, към които изпитвам влечение. Наистина външните интереси също носят възможности за болка... но тази болка не разрушава същностното качество на живота както онази, произтичаща от самоотвращението. А всеки външен интерес вдъхновява някаква активност,... която е пълна преграда спрямо отегчението. Докато интересът към самия себе си не води до прогресивна дейност. Той може да доведе до воденето на дневник, до психоанализа или до замонашване. Но и монахът няма да е щастлив, докато рутината на манастира не го накара да забрави собствената душа.

Пиянството например е временно самоубийство; щастието, което носи, е само отрицателно, временно прекратяване на нещастността.

Много малко хора съзнателно ще изберат нещастността, ако виждат начин да станат щастливи. Не отричам, че такива хора съществуват, но те не са достатъчно многобройни, за да са важни. Поради това ще приема, че читателят ще предпочете да е щастлив, отколкото нещастен.

Конкуренция

Ако попитате някого в Америка или пък който да било бизнесмен в Англия кое най-много му пречи да се наслаждава на съществуването, той ще каже “Борбата за оцеляване”.

Но с “борбата за оцеляване” те в действителност имат предвид борбата за успех. Когато хората се отдадат на тази борба, те не се страхуват, че утре няма да имат какво да закусят, а че няма да успеят да засенчат ближните си.

Ако американският бизнесмен трябва да стане по-щастлив, първо трябва да промени убежденията си. Докато не само желае успеха, но и с цялото си сърце и убеден, че човек е длъжен да преследва успеха и че човек, който не прави това, е достойно за съжаление същество, животът му ще остане прекалено концентриран и прекалено пълен със страхове, за да е щастлив.

Да вземем нещо просто като инвестициите. Почти всеки американец ще предпочете да вземе 8 процента от рискова, отколкото 4 процента от сигурна инвестиция. Резултатът е, че има честа загуба на пари и постоянно опасения и страхове. Аз обаче мисля, че от парите бих искал да добия свободно време и сигурност.

В Америка парите са приетият критерий за интелект. Човек, който печели много пари, е умен, който не печели, не е. А никой не иска да го смятат за глупак.

Коренът на бедите според мен е прекаленият акцент върху конкурентния успех като основен източник на щастие. Не отричам, че чувството на успех прави насладата от живота по-лесна. Да кажем художник, който е бил неизвестен през цялата си младост, вероятно би станал по-щастлив, ако талантът му бъде признат. Нито отричам, че до определена точка парите са в състояние да увеличат щастието, но отвъд тази точка мисля, че не. Това, което поддържам е, че успехът е само една от компонентите на щастието и че се купува прекалено скъпо, ако всички други компоненти се жертват, за да се добие успех.

Вярно е, че в Европа и други кръгове имат престиж. В някои страни има аристокрация, а в други на почит са интелектуалните професии.

Някой учен може или може и да не изкарва пари, но той със сигурност не е уважаван повече, ако печели, отколкото ако не печели. Никой не е изненадан да открие, че прочут генерал или адмирал е беден, дори бедността при тези обстоятелства сама по себе си е чест. Поради тези причини в Европа чисто монетарната конкуренция е ограничена до определени кръгове, и то може би не най-влиятелните и уважавани. В Америка е различно... Колкото до професорите там, те са наети слуги на бизнесмените и поради това са по-малко уважавани от колегите им в по-старите страни. Резултатът е, че в Америка ученият имитира бизнесмена и не представлява отделно съсловие като в Европа.

Още от много ранна възраст американските момчета чувстват, че единственото нещо, което има значение, е финансовият успех и не желаят да се занимават с никакво образование, лишено от парична стойност... В 18-ти век една от характеристиките на “джентълмена” е била да има вкус към литература, живопис и музика. Богатият човек днес е съвсем различен вид. Той никога не чете. Ако създава картинна галерия с идеята да увеличи славата си, той разчита на експерти да изберат картините... той е некултурен по отношение на изкуствата. Резултатът е, че не знае какво да прави със свободното си време.

Акцентът върху конкуренцията в модерния живот според мен е свързан с упадъка на цивилизационните стандарти, както трябва да се е случило в Рим в епохата след Август. Мъжете и жените сякаш са станали неспособни да се наслаждават на по-интелектуалните удоволствия.

Скука и възбуда

Животът на мнозина големи не е бил напрегнат с изключение на някои големи моменти. Сократ се е наслаждавал от време на време на някой банкет, но... през по-голямата част от живота си в живял тихо с Ксантипа... За Кант се говори, че никога в живота си не се е отдалечавал на повече от 16 км от Кьонигсберг. Дарвин, след като обикаля света, прекарва целия остатък от живота си в собствената къща. Маркс, след като подпалва няколко революции, решава да прекара остатъка от дните си в библиотеката на Британския музей.

Като цяло ще намерим, че тихият живот е характерен за великите и че техните удоволствия не изглеждат възбуждащи за външния наблюдател. Никое голямо постижение не е възможно без напрегната работа и поради това на тях им остава малко енергия за по-напрегнати видове развлечения, освен такива, служещи за възстановяване на енергията по време на ваканциите, за които алпинизмът може да послужи като добър пример.

Способността да се понася повече или по-малко монотонен живот трябва да се придобие още в детство.

Нямам предвид, че монотонността има собствени добри страни. Имам само предвид, че определени добри неща не са възможни без известна степен на монотонност.

Много от опасенията може да се намалеят, ако разберем незначителността на това, което ни безпокои. През живота си съм говорил доста много публично; отначало аудиторията ме смущаваше и говорех лошо; страхувах се от това изпитание до степен, че се надявах да счупя крака си преди речта, а когато свършех, бях изтощен от нервно напрежение. Постепенно убедих себе си, че няма значение дали говоря правилно, или не, Вселената ще остане същата и в двата случая. Стана ми ясно, че колкото по-малко ме е грижа дали говоря добре или лошо, толкова по-малко лошо говоря и нервното напрежение намаля почти до незабележимост.

Завист

След страха и опасенията може би най-могъщата причина за нещастността е завистта. Бих казал,че тя е една от най-универсалните и дълбоко вкоренени човешки страсти.

Завистта е основата на демокрацията. Хераклит твърди, че всички граждани на Ефез би трябвало да бъдат екзекутирани, защото са казали, че “никой не бива да бъде първи между нас”. Демократичното движение в гръцките полиси е било почти изцяло вдъхновено от тази страст. Същото важи за съвременната демокрация. Наистина има идеалистична теория, според която демокрацията е най-добрата форма на управление. Самият аз мисля, че това е вярно.

Ако седите в метрото и добре облечена жена мине през вагона, наблюдавайте очите на другите жени. Ще видите, че всяка от тях, може би с изключение на по-добре облечените, ще гледа тази жена със зложелателен поглед.

Същото се наблюдава и при мъжете с тази разлика, че жените разглеждат всички жени като свои съперници, докато мъжете по правило изпитват това чувство само спрямо други мъже в същата професия.

За щастие в човешката природа има компенсираща страст, а именно възхищението. Който желае да увеличи човешкото щастие, трябва да желае да увеличи възхищението и да намали завистта.

Правилното лекарство за всичко това е ментална дисциплина, навикът да не се мислят безполезни мисли. Какво в крайна сметка е по-достойно за завист от щастието? Ако се излекувам от завистта, мога да придобия щастие и да стана достоен за завист.

Ако желаете слава, може да завиждате на Наполеон. Но Наполеон е завиждал на Цезар, Цезар е завиждал на Александър, а Александър, мисля, е завиждал на Херкулес, който никога не е съществувал. Поради това не можете да се отървете от завистта само чрез успех, защото винаги ще има някой в историята или легендите, който да е по-успешен от вас.

Можете да се освободите от завистта като се наслаждавате на удоволствията, които срещате, и избягвате сравнения с тези, които – може би напълно погрешно – си въобразявате, че са по-щастливи от вас.

Ненужната скромност също е до голяма степен свързана със завистта. Скромността се смята за добродетел, но аз се съмнявам дали в своите по-крайни форми тя може да се смята за такава.

Завистта е, разбира се, тясно свързана с конкуренцията. Ние не завиждаме на голямо имущество, която схващаме като намиращо се безнадеждно извън нашия обсег. Просяците не завиждат на милионерите, макар че естествено завиждат на други просяци, които са по-успешни.

Нашата епоха е епоха, в която завистта играе особено голяма роля. Бедните завиждат на богатите, по-бедните нации завиждат на по-богатите, жените завиждат на мъжете и т.н.

Страх от общественото мнение

Много малко хора могат да са щастливи, ако целият им начин на живот и поглед към света не се одобряват от онези, с които имат социални отношения и особено от онези, с които живеят.

Мисля че като изключим експертното мнение, като цяло се отдава прекалено голямо внимание на мнението на другите, както при големи, така и при малки неща.

Изключително много хора харчат пари по начин, твърде различен от техните естествени наклонности просто защото чувстват, че вниманието на съседите към тях зависи от притежаването на хубава кола например.

В действителност всеки, който може да си позволи кола, но предпочита да пътува или да притежава хубава библиотека, накрая ще бъде по-уважаван, отколкото ако се беше държал като всички други.

Щастието се увеличава чрез контакти с хора със сходни вкусове и мнения.

Възможно ли е щастието?

Сред по-образованите слоеве на обществото днес най-щастливи са учените.

Всички условия за щастие са осъществени в живота на учения. Той следва занимание, което оползотворява неговите способности най-пълно и постига резултати, които са важни не само за него, но и за обществото, дори когато то не може дори минимално да ги разбере. В това отношение той е по-щастлив от артиста.

Мисля, трябва да се признае, че най-интелигентните млади хора в западните страни са склонни да се чувства нещастни, защото не намират адекватно приложение на най-добрите си таланти.

Цинизмът, какъвто е често срещан сред най-високо образованите млади мъже и жени в западните общества, е резултат от комбинация на удобства с безсилие.

Когато хората са набавяли храната си чрез лов, работата е била удоволствие, както се вижда от факта, че богатите все още се отдават на тези древни занимания за развлечение. Но с въвеждането на земеделието човечеството навлиза в епоха на низост, нищета и лудост, от която едва сега започва да се освобождава чрез ползотворната работа на машините.

Човек, който обича да чете стои над такъв, който не обича да чете, защото възможностите за четене са повече от тези да се гледа футбол например. От колкото повече неща се интересуваме, толкова повече възможности за щастие имаме и толкова по-малко сме изложени на милостта на съдбата, защото ако изгубим едно, можем да се обърнем към друго.

Тайната на щастието е следната: нека вашите интереси са колкото се може по-широки и нека вашите реакции на неща и лица, които ви интересуват, да са максимално приятелски, а не враждебни.

Щастливият човек

Очевидно е, че щастието зависи отчасти от външни обстоятелства, отчасти от самите нас.

Щастливият живот е в изключително голяма степен добър живот.

...

Всичко това са мисли изключително и само на Ръсел в мой превод от книгата му The Conquest of Happines, няма нищо добавено или изменено от мен. Цялата книжка може да се намери и в интернет на няколко места на английски, например тук.

Има и немски превод, руски за съжаление не ми е попадал и се съмнявам дали има такъв.

Рецептите на Ръсел за щастлив живот може да не са безспорни, но са интересни. Както казва Карл Попър: дори когато не можем да се съгласим с Ръсел, не можем да не му се възхищаваме.

Някои стигат дори до там, че обявяват тази книга на Ръсел за „съвременната Библия”, което, разбира се, е пресилено. Днес особено в англосаксонския свят е пълно с книги за самопомощ, но Ръсел изпреварва тази мода с десетилетия.

Въобще Ръсел въпреки левичарските си политически възгледи, които с изключение на някои детайли като цяло не приемам, си остава един от великите философи на 20 век. А неговата "История на Западната философия", написана доста полемично и субективно и може би именно поради това толкова интересна, със сигурност би била една от книгите, които бих взел със себе си на самотен остров.

Иначе друг интересен текст за щастието на руски е този:

Счастливые люди: ИХ ПСИХОЛОГИЯ И ВЕРА:

Поздрави

Подготви: Анонимен

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)