В тия дни на страстната седмица, която вече изтича, трябваше да сме добри и милосърдни. Да си помагаме, да се опитваме да се разбираме, да се подкрепяме, да насърчаваме доброто у себе си, та да се очистим от мръсотията в душите си. Моя милост през тази седмица се опита да направи едно добро дело: опитах се да разговарям с един доста заблуден млад човек и да го подтикна да се позамисли. Убеден съм, че тия мои усилия, диктувани от благороден порив, не е могло да нямат все пак известен ефект. За да завърша темата ще публикувам още една обмяна на реплики между мен и прочутия вече г-н Христо Блажев, който в блога си ми написа ето тия любезни думи, пък после въведе цензура, та да не мога да му отговоря; е, мога, ето какво му отвърнах; можете да прочетете малко по-долу:Г-н Грънчаров, от доста време е ясно, че нямам особено уважение към вас нито заради възрастта ви, нито заради 20-те (!?) книги, които сте написал, защото историята помни стотици автори, изписали десетки хиляди страници с нищоказване. Не казвам, че и вие сте от тях, де, нямам и намерение да проверявам.
Г-н Блажев, ласкаете ме незаслужено! Да ме отнесете към категорията на авторите, "написали хиляди страници с нищоказване" означава, че ми приписвате свръхчовешки творчески способности. Не хиляди страници, една страница да напише човек и при това да успее да не каже абсолютно нищичко, означава, че пред нас стои гений, притежаващ огромен творчески потенциал. Ще Ви бъда крайно благодарен да дадете пример за автор, който, да речем, е написал книга, в която нищичко не е казал; такава книга с празни страници ли си я представяте?
Интересно ми е, щото подобна глупост изказва човек, който претендира, че е твърде чевръст в четенето. Явно обаче в разбирането на прочетеното хич не Ви бива, щом си позволявате да твърдите, че има книги, в които авторите нищичко не казват; та дайте пример за такава една книга, да проучим въпроса, да видим как стоят работите.
Да не би да имате предвид книги, от които Вие лично нищичко не сте разбрал?! Това обаче е съвсем друго. Убеден съм, че има "много автори", написали "много книги", от които Вие лично нищичко не сте разбрал; е, нещичко може и да сте разбрал, ама не сте го схванал. Вие дори дръзвате и не се срамувате да твърдите, че най-великата и най-богатата по смисъл книга на човечеството, Светото Писание, не била съдържала "никакъв смисъл", та какво остава в такъв случай за други, много по-"безсмислени" книги! Както и да е, любопитно изказване си позволихте и понеже сте прочут читател, ми се иска да дадете пояснение какво означава да има книга, която нищичко не казва, и да дадете, ако обичате, пример за такава една книга. Хубаво си помислете, за да не се окаже после, че сте се изложили здравата!
Пиша Ви това не защото сте ме уязвил с нещичко като автор; аз имам много читатели, които са намерили в книгите ми известен смисъл. Пиша Ви само затова, че сте ми много интересен като явление, като личност, като феноменален случай на млад човек, който пише и говори, без изобщо да мисли какво казва. Ето това за мен като изследовател е любопитна загадка. Затуй и се занимавам. Изказването Ви, че има книги, в които авторът нищичко не е казал, е от този род. Излагация. Особено пък за имащ претенция да е четящ и едва ли не дори интелигентен човек. Сигурно сте такъв. Но, простете, не Ви личи...
Ще публикувам в блога си и тази моя реплика по повод на Вашето изявление; в блога си пиша за всичко, което ме е впечатлило, за всичко чудато и шантаво, което срещам в българския живот. Затова ще публикувам и тази своя реплика заедно с породилата я Ваша шантава "мисъл". А Вие цензурирайте в блога си коментарите ми колкото си искате. И този мой коментар едва ли ще го пуснете. Прочее, помислете малко: да си мислите, че можете да цензурирате човек като мен не е ли пълна глупост, а? Признайте си де, осъзнайте какво правите, пък в един момент се вразумете. А и млад човек, който не е диалогичен, знаете ли какво е? Помислете сам. Аз ще се въздържа.
И последно. За Ваше добро пиша всичко това. Ако смятах, че сте безнадежден случай изобщо нямаше да Ви обърна внимание. Но Вие за мен, така да се каже, най-любопитно професионално предизвикателство. И като изследовател на човешкото няма как да му устоя...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Неведома е страстта ви да проповядвате и да се изживявате като жертва, подобно на вашия бог тия дни, но просто ме изумявате с упоритостта си. Отдавам я на липсата на теми, които да заинтригуват аудиторията ви и надеждата, че конфронтация с млади и рационални хора като мен могат да сберат под знамената на религиозната ви ревност съратници... но малко се съмнявам в това.
Както вече казах, хич не ми се занимава с безкрайните ви писаници и не знам за каква цензура сте се разпищял като ощипана госпожица - помолих да не копирате повече мои лични текстове, а да си коментирате никой не ви е спирал. Виж, да очаквате отговор на пространното си словоблудство вече не мога да обещая, някои правим доста неща по силите си, за да върнем българите към книгите и четенето, но това не се брои, щото, нали.. знаете, невярващите са греховни по дефиниция на любимата ви книга. И нищо, което правим, не може да е правилно. Макар че и вие пишете на компютър, имате електричество у вас, все дяволски творения на невярващи хора. Откажете си, омърсявате безсмъртната си душа така.
Да проповядвате, че няма книги, в които няма нищо, означава, че просто не сте чел достатъчно, грубичко ви го казвам, за да не ме разберете погрешно. Аз съм на 27, все ще имам време да попрочета още доста, но вас не разбирам на тази възраст защо още се чудите с кой да се заядете в интернет. Драмата на костовистите малко ли ви е? Разбирам вашия антикомунистически порив, който по неясни причини сте съчетал с яростна вяра в безумщините в библията, но не разбирам защо го таргетирате върху мен. Но не смея да гадая...
За вас аз и моето неверие може да съм предизвикателство, докато за мен вие сте просто досадник с твърде много свободно време, който се изживява като духовен лидер без стадо, което да води. Защо не се замонашите? Видно е, че в БПЦ ще имат полза от бесовци като вас, които да се борят за оцеляването си във времена, в които са по-излишни от грамофони. Тъжно ми е, че толкова енергия изливате от пусто в празно.
Оставете ме да си ида в ада, барем се видим там. Но е малко вероятно. С приятелски поздрав, Христо, който за последен път се занимава с вас.
И да не вземете сега да копирате този коментар в нова статия - ще го приема за твърде сериозно ласкателство, което моята скромна личност не заслужава ни най-малко.
В. Алтънов: Г-н Грънчаров, имам малко несъгласие с вас по отношение на гениалността на авторите на хилядите страници изписани и нищонеказването. Аз мисля, че много добре познаваме такива. Например Ленин. Той действително е изписал хиляди страници. И съвсем не съм убеден, че нещо много значително е казал. Като ехо от него, тук партийните "другари (`другари` ни се наричаха, сякаш, че сме си играли на пясъчника с тях)" на всеки Пленум на ЦК на БКП и после отразеното от техни писачи във вестниците даваха прекрасен пример на писането на "чаршафи", за които да се разбере нещо се изисква минимум вашето или моето образование взети заедно. И въпреки това, нищо не ми беше възможно да открия като смислено. Така че, тези хора може и да са били `гении`, ама от тези, дето можем да наречем "гений на злото": освен досада, прозявка, крайна скука и отврат - нищо друго не биха могли да произведат. Така че, вие, г-н Грънчаров изобщо не бихте могли да бъдете от тях. А този, автор ли го нарекохте, за да питае такава злоба към вас имам само две възможни обяснения: или ще да е `гений` на злото, подобен на тях, но самороден, сам достигнал до такъв `възход`, всъщност падение. Или ще да е дълбоко свързан с тази система - дъщерно уродливо отроче на... Империята на злото - СССР.
Г-н Грънчаров,
откакто четох рецензията на Блажев върху книгата на Доукинс преди около година, две, разбрах, че там положението е тежко. Тази книга беше посрещната с неодобрение от известни атеисти да не говорим теисти, заради нейната явна посредственост. Това не попречи на човека, работещ дори като професинален читател, да се радва като фен на футболен мач на елементаризмите на Доукинс (иначе безпорно умен човек, когото дори лично съм срещал) и да припява като, както го нарекохте, комунист от 30те. Хубаво е, че имате сили да му пишете, но аз се отказах, щото зад самопропагандирания му рационализъм се крие просто фенщина....
Публикуване на коментар