Кризата в Европа и САЩ е криза на човешки ценности, тя се дължи на широкото разпространение на левите илюзии

По имейла си вчера получих интересно писмо, което изключително ме развълнува; пише ми човек от Израел, който, оказва се, има дълбоко родствени на моите разбирания за проблемите, които вълнуват мислещите съвременници. Този човек е работил няколко години в България и владее български език на сравнително добро ниво, прочее, изразява се по-добре от много наши сънародници, да не говорим пък за смисъла, който откривам в думите му.

Наистина е многозначителен факт такава близост в идеите и ценностите на двама човека, които не са общували, не са се срещали, вървели са по различни пътища, но въпреки това са стигнали до идентични изводи. На това основание решавам да публикувам писмото на този човек, запазвайки анонимността му, като също така публикувам и моя отговор до него; иска ми се и двате да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Добър ден, Г-н Грънчаров!

Преди да започна писмото ми, моля да ме извинете за грешките в писмото, щото не съм българин и съм изучавал български език само три години - като съм работил в България.
Тъкмо в петък вечерта съм гледал филма за Маргарет Тачър, от който сте толкова впечатлен и днеска съм започнал да търся в интернета книжки за нея на руски и на български и намерил съм Вашият блог.

Много съм впечетлен от това, че сте също харесали точно онези изказвания, които също мен са ме развълнували. Изхождайки от този факт помислил съм, че Вие приемате идеи на Тачър, че това не много често можеш да се срещне между интелектуалите, поне в Израел. Аз придържам се на много-много консервативна идеология и смятам, че кореня на последните економическите кризове в САЩ и Европа не се намира точно в областта на економика, а е чисто и просто са кризове на човешките цености като морала и нравственост.

Отсътствие на желание на гражданина да поеме ответственоста за живота си, за здравето си, за прехраната си угрожават да срутят съвремената западна цивилизация, така стоят неща поне в моето понимание на света и което става в него.

След това съм гледал Вашият видео-блог и съм разбрал, че и тука имаме "общи интереси", тъй като аз съм в същност религиозен човек и изучавам Талмуд, така че мога да споделя със своите скромни знания дори с такъв ерудиран и образован специалист по философия и психология като Вас.

Много ще се радвам, ако ще отговорите на мое писмо!

Надявам се че сте вече в добром зраве, щото беседата Ви в видео-блогове от 12.04.2012 сте говорили, че сте болен.

Всичко хубаво!

Д. М.

Хайфа, Израел

Здравейте, уважаеми г-н Д. М.,

Много ви благодаря за писмото, което много ме развълнува! Признавам си, знаменателно е, че двама човека, две личности, които никога не са се срещали, имат много различен път на развитие, живеят в различни страни и условия, са стигнали, всеки по собствен начин, до толкова близки и родствени разбирания по най-значими въпроси на човешкото развитие, които вълнуват нашите съвременници. Това по начало е убедителен аргумент за верността на идеите, които споделяме. За жалост, тия идеи не са така разпространени в съзнанията на хората, защото огромни мнозинства от хора живеят с неверни представи, поддали се са на толкова много коварни илюзии, явяващи се израз на човешката слабост, на склонността към отхвърляне на собствената отговорност, на бягство от собствената свобода. Тия процеси, които са твърде характерни особено за страните от Източна Европа, от бившия комунистически лагер, оказва се, са протичали и в Западния свят на свободата и демокрацията, и там същото зло е пуснало своите семена, и, уви, много често е намерило благоприятната почва.

Да, аз също като Вас съм открит привърженик на дясната консервативна политическа философия, на ония ценности, към които са се придържали и от които са се вдъхновявали велики политически дейци като М.Тачър, Р.Рейгън, К.Аденауер, У.Чърчил и много други. За жалост, сред интелектуалците на Запад лявата зараза, склонността към ляво мислене, е преобладаваща, което и иде да покаже, че сред този т.н. умствен елит самостоятелно мислещите и търсещите истината хора, както е било и във всички предишни епохи, е немногочислен; а мнозинството са податливи на всичките ония коварни илюзии, на които са подвластни и мнозинството от т.н. "широки народни маси". Смятам, че в наше време, в което се появи и взе голям размах тенденцията към популизъм и демогогия, е особено важно да се отстояват автентичните десни и консервативни ценности, които са всъщност ценностите на човешката свобода, ценостите на автентичното човешко съществуване и на общочовешката историческа традиция.

Затуй наистина ми е много приятно, че интернет успя да ни срещне нас двамата, ще се радвам да общуваме, да си пишем, да обменяме мисли; на мен ми е изключително приятно да общувам с мислещи и търсещи истината хора. В последните години се занимавам с ред инициативи, например, с издаване на едно философско списание - носи името ИДЕИ - което ми се иска да стане трибуна преди всичко на младите хора, които страдат от страшна ценностна дезориентация - и затова наш дълг е да им помогнем да я победят, да я надмогнат, да повярват в собствената сила. Ще се радвам да науча с какво се занимавате, и понеже забелязвам, че имате какво да кажете, ще се радвам да напишете нещо, за да го публикуваме в спесание ИДЕИ.

Това е, всичко добро Ви желая и успехи! Пишете, приятно ми е да общуваме!

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...