Докога ще продължаваме да си седим все там, потопени до шия в смърдящото и гнусно българско нравствено блато?!

Приятел ми даде да гледам запис на встъпителните думи на Люба Кулезич в нейното предаване, посветени на смъртта на В.Ганчева. Изслушах монолога й, убедих се, че тя изрича наистина силни думи, вземай повод от тази внезапна смърт. Знае се, че въпросната дама почина наскоро след като тайно беше заснета от едни "шоумени" как иска пари, за да напише пиарска статия в полза на тяхно предаване. Т.е. накратко след като беше омаскарена, В.Ганчева умря.

За мъртвите или добро, или нищо. Обикновено казваме добро, понеже смъртта изравнява всички ни, изправяйки ни пред страшната истина на живота: ние сме за кратко на тази земя и затова не трябва да се главозамайваме, не бива да се мислим за "избраници на късмета", грозно е да сме горделиви, арогантни, суетни и какви ли не още когато сме на гребена на славата. Да, аз съм съгласен с твърдението на Л.Кулезич, че с подобни знакови "събития" Тоя Отгоре се опитва да ни вразуми, ала ние все не успяваме да разгадаем техния смисъл. А че живеем в отвратителна нравствена атмосфера е от ясно по-ясно. Само дето някои са с дебела кожа и са така безчувствени, че от това съвсем не им пука.

Тук-там се появяват някои "герои на нашето време", които почват да се изживяват като морални стожери - и почват да ни поучават. Примерно Слави от Учиндол. Или Карбовски. Преди това беше Кеворкян. Или самата Васа Ганчева. Все "нравствени авторитети". "Нравствени авторитети", символизиращи сами по себе си цялата мръстотия, гнус и мерзост, в която живеем. В която се потопени. Много е трудно да си нравствен проповедник и същевременно да не излъчваш същия онзи недъг, срещу който уж проповядваш. Това малцина го умеят. Сам трябва да си чист, ако искаш да имаш морално право да призоваваш да се борим срещу гнуста, в която живеем. А колцина сред нас са чисти и неопетнени?! Има ли изобщо такива? Не вярвам...

Чуйте все пак наистина силните думи на Л.Кулезич. Уместно и добре казано. На моменти патетично, но няма как иначе. През цялото време, докато я слушах, си представях една утопична картинка: като чуят думите й, под тяхно въздействие, някои прочути аморални типове, примерно, да почнат да се покайват. Примерно Гоце Първанов да излезе с раздрана риза, да почне да си скубе косите, образуващия неговия добре поддържан перчем "А ля Сталин", да почне да си сипва пепел и да моли: "Добри хора, простете ми, много съм виновен, съгреших, лъгал съм ви, предавал съм ви много, твърде много пъти!". Или някой друг като него да стори нещо подобно. Възможно ли е това у нас? Никога!!! Същинска мистика! Нещо повече, най-големите мръсници ни се натрапват като образец за подражание. Което, както и да го погледнем, си е извратено.

Всичко у нас е извратено. И журналистиката, разбира се, ни е извратена. Защото ни е извратено най-вече мисленето, съзнанието. Нямаме ценности - този е главният ни недъг. Чувате ли ме, о вий, толкова патетични нравствени проповедници: личи си, че единственият бог, на който се кланяте, са парите. Пари, слава, власт - тази е триадата, която движи "нравствения живот" из нашето Отечество. Затуй сме прогизнали в мръсотия и мерзост. Затуй, не заради нещо друго.

Оня, за който най-съкровен душевен импулс са парите, властта и славата, е способен на всякаква мерзост. За материалиста няма мерзост, на която да не е способен. Че някой си поискал 1000 лева за хвалебствена рецензия наистина е "кокошкарска история", както твърди Кулезич. А тия, дето искат суми с много повече нули, уважаема г-жо Кулезич, те, разбира се, не са "кокошкари" - но какви са те според Вас? Те са герои, така ли? На тях им завиждаме, на тях се кланяме?! Пред тях богоговеем, тъй ли? Но това е извратено, скъпа г-жо Кулезич!

Що ли питам?! Нима Кулезич ще ме чуе? Нима тя ще се принизи да чуе "насекомо" като мен?! Разбира се, че няма да се унижи да ме чуе. Няма как. Ние и с нея, разбира се, живеем в съвсем различни светове.

Аз съм грубиян, който обаче съвсем не вярва на думите, а само на делата. Тъй че, признавам, не се развълнувах чак толкова от думите на Кулезич. Понеже имам един "железен" аргумент: вече измина почти месец и половина откак й изпратих едно писмо, на което тя, разбира се, не благоволи да отговори. Разбира се, че няма да отговори, как така ще се излага да отговори на някаква си там "бубулечка" като мен?! Бубулечка, която при това, представете си, си позволява да я занимава със съвсем незначителен проблем: с някакво си там списание ИДЕИ. Айде ми се махай от главата бе, натрапнико?!

Истински благородният човек не може, няма как да изпадне в греха, наречен "грандомания". Тия, дето изпадат под властта на този или на други подобни грехове, не могат според мен да бъдат наричани дори не благородни, а просто нравствени хора. И личности такива в оня възвишен смисъл едва ли могат да бъдат. Аз продължавам да смятам, че главният български проблем е нравствен, личностен и ценностен.

Тази е моята диагноза. Ако почнем да се поправяме оттук, всичко друго около нас ще почне да се променя. Стоим ли си обаче все същите в това отношение, нищо няма да помръдне от мястото си.

И ще продължаваме да си седим все там, потопени до шия в смърдящото и гнусно българско нравствено блато...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.