Спи, Дяконе, не се събуждай: завиждам ти за туй, че не дочака да видиш мечтите си, разпънати на кръст!

Писмо до Васил Левски

Написано от Таня - ученичка 11 клас



Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.

Стариците край кофите за смет.

Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.


... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.


(ЗАБЕЛЕЖКА: Получих горното стихотворение от г-жа Паула Лайт. Която се обръща към читателите със следните думи, придружаващи стихотворението:

Аз, Паула Лайт, изказвам своите искрени благодарности на Красимира Петкова, Краси, както с любов я нарича народът, водещата на предаването „По първи петли” на Радио Шумен, за прекрасното стихотворение, до което ми позволи да се докосна. Нейните смели коментари и мъдри журналистически анализи, както и талантът и чистата душа на това дете, Таня, ми дават сили да продължа по пътя си и все още да тача и обичам българското.

Нека самодоволните и охранени нашенски политици, които се кипрят с портрета на Апостола, окачен зад жалките им телеса, помълчат за минута засрамени и с наведени глави. Препоръчвам им, ако у тях е останало нещо човешко, да окачат това стихотворение в луксозните си офиси и то да бъде техен морален коректив.

Моя милост се присъединява към този призив. Имам само една забележка, чисто техническа: г-жа Лайт пише "жалките им телеса", аз не приемам тази дума, и предпочитам да я заменя с думата "тлъстите", или, още по-добре, с руската дума "тучните", та да стане "тучните им телеса", понеже всички тия наши "държавници", дето ни доведоха до тоя хал, много добре разбират руски - понеже получават заповедите си директно от Москва. Забележката беше моя, А.Г.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.