Това е, само това съществува в този живот: или пари, или Бог... друго няма!

Тази сутрин, влизайки в интернет, взех да се ровя тук-там, търсейки си, както се казва, "тема" за писане. Имам много намерения, желания за какво да пиша, "планове", ала си оставям 5-10 минути да се поровя, та да видя какво става по света... и у нас, и евентуално нещо да ме впечатли, та да реагирам, като опиша после реакцията си, впечатлението си, позицията си. Така и тази сутрин. Не попаднах на нищо интересно и таман да се върна и да започна да си върша работа, "отдавна планирана", попадам съвсем случайно на едно интервю на Карбовски със сина на Стефан Данаилов.

Признавам си, с голямо предубеждение си пуснах видеото, наистина, не очаквах да чуя кой знае какво, а очаквах някаква пошла и сълзлива жълтурийка. Да, ама ето, изненада: синът е живял и учил, знам ли, в Америка, и ето, носи със себе си съвсем друга... душа, съвсем друг мироглед, знам ли как да го нарека. Силно съм впечатлен; водещият, пък и бащата, се безпокоят да не би "хората" да го помислят за луд, а момчето изобщо не се смущава, браво! Наистина иска да става нещо като проповедник. Да ходи по улицата, и да дарява любов. На разните му хора. Да проповядва Божията истина. Няма как, силно впечатлен, слагам видеото в блога си ето под това заглавие: Чудатостите на живота и времето: синът на Ст.Данаилов се връща от Америка в България за да стане проповедник!. Не съжалявам, че съм се поразходил в интернет, не смятам времето си за загубено, напротив. Или пък че плановете ми отидоха, както се казва, по дяволите. Ето защо.

Тия, дето четат по-редовно блога ми няма начин да не знаят, че моя милост често влиза в дълги дискусии с - да ги наречем така - "воинстващи атеисти", разни млади хора, които не че просто не вярват в Бога (това е често случващо се в наше време и си е техен личен проблем и въпрос), ами че си позволяват да обиждат по недопустим начин вярващите, да ги наричат "глупаци", да им се подиграват, да изразяват едно гордо самомнение, че, видите ли, науката е решила всички въпроси, а най-вече е "доказала", че Бог, видите ли, няма! И така нататък, все в този дух. Та е с такива ми се налага да споря, да се опитам да ги предразположа да се позамислят. Пък и да ги направя на смешни и жалки, щото такива, без никакво смущение, повтарят всички до една догми на комунистическия войнстващ атеизъм от 30-те години. Общо взето, как знаете, почти нищичко не постигам, щото с такива е невъзможно да се влезе в нормален, човешки диалог; по-скоро с едно дърво човек може да влезе в диалог, но не с такъв. И ето, сега се появява млад човек, който почва да говори за Бог и да твърди, че щял да се посвети на това: да проповядва на хората от улицата Божията истина! Представяте ли си?! Нещо като чудо е това, аз лично не съм си представял, че такова нещо е възможно, нищо че познавам искрено вярващи в Бога млади хора. Това, че този младеж е син на Стефан Данаилов, няма особено значение в случая. Макар че има някакво значение.

И още нещо: писал съм също в блога си, че у нас сред религиозните православни дейци, да ги наречем тяка, няма умеещи да проповядват Божието слово, Божията истина. Нямаме такива известни и добри проповедници, сред православните особено. Сред другите, т.е. "сектанти", протестанти и пр., имаме добри проповедници, но православието няма. Аз, признавам си, не съм срещнал такъв. За жалост така е. И ето, сега се появява един млад човек, българин, идещ от Америка, и заявява, че ще тръгне по улицата да проповядва; вървял бос, и т.н., а проповедите му са доста... трогателни (не мога да намеря точната дума). И симпатични, тъй да се рече, са думите и мислите му. В нашенски условия звучат наистина лудешки. Представям си какво му е на Стефан Данаилов, че има такъв син, който така "излага" бащата. Прочее, ето един момент от това интервю, който силно ме впечатли; синът казва на едно място в горното интервю ето тия показателни думи; ето как върви диалога:

- Той, баща ти, е социалист, той не вярва в Бог като тебе...
- Няма социалист, няма нищо, това е: или пари или Бог, или пари или Бог, или пари, или Бог...
- Имаше една глупа хора, които проповядваха атеизъм, те бяха леви..
- Да, добре, те са...
- Той такъв ли е?
- Може, не знам какъв е, знам, че той не вярва в Бог, и значи той вярва в... лъжата! Това е, няма друго... Бог е единствената истина.

Какво ще кажете, а?! Страхотно е! Тъй че това, че има такива млади хора, е добър знак. Не знам как ще му повлияе това, че син на знаменитост, как ще му повлияе интереса на чалгашарските жълтеещи се медии, които ще го хванат да дава интервюта, много ми е интересно какво в крайна сметка ще се получи с това момче. Много ми е интересно. Как той, идещ от Америка, поставен в нашенските тукашни специфични условия, ще поеме сблъсъка с нашенските реалности, дали ще устои (пак не намирам точната дума), дали няма да бъде пречупен, как ще му повлияе всичко, какво в крайна сметка ще стане с него. Ще видим.

Много интересна история, нали? И многозначна. Ще я следя доколкото мога. Мисля, че това ще бъде един чудесен... експеримент. Също ме вълнува дали това момче ще намери последователи. Дали пък няма да стане наистина един голям проповедник? Ами църквата как ще се отнесе към него? - имам предвид "официалната", православната.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още едно интервю с това момче, казва се Владимир Данаилов:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.