Хареса ми много тази мисъл, приведена от г-жа Дида Стоянова; за да не я забравя, я слагам тук, та и други хора да я научат; мисълта е чудесна:Човек помолил Бог: "Боже, дай ми всичко за да се наслаждавам на живота!"
А Бог отвърнал: "Аз съм ти дал живота за да се наслаждаваш на всичко!"
Ангел Грънчаров: Бих си позволил да добавя от себе си само това: оня, който иска всичко, такъв всъщност нищо не иска - и нищо няма да постигне. Цялата работа се свежда не до това да искаме всичко, а да искаме само онова, което ни е потребно, без което не може; което сме длъжни да искаме, изхождайки от високото съзнание за своето предназначение на този свят и в този живот. Свободата е тази, който ни дава шанса да искаме и избираме само онова, което трябва - и да се отказваме от излишното. Оня, който ламти за всичко, с това само демонстрира, че е роб - на своите страсти, инстинкти, на своята суетност. Длъжен съм да кажа, че в това свое разсъждение си позволих да префразирам една мисъл на стареца Хегел, която ми оказа голямо влияние на младини... Та значи ограничаването, концентрацията е предпоставка за успеха, защото събира силата ни в една определена посока. Ограничаването, самограничаването, макар че изглежда странно, е предпоставка за разгръщане на личностния ни и жизнен потенциал; ограничаването, а не разпиляването. Да, ние сме човеци, а не богове, и е глупаво да искаме всичко...
Станислав Йовков: Много правилно! Животът ни е достатъчен за да се наслаждаваме на всичко. Само трябва да си зададем въпроса - кое за нас е всичко? - а разберем ли това, то вече сме открили къде сме ние, и къде е "всичкото" за нас. :)
Tania Kondakova: Толкова е просто всичко! Достатъчно е да не робуваш на догми и заклинания от вчера и днес, а сам да откриваш малките големи радости - тук или на 10 000 км оттук, но да ги съпреживееш истински. Както само Човекът може!
Станислав Йовков: Да, проблемът е в ограниченията, които поставя робското ни съзнание. Това да не се почувстваме различни ни кара да се ограничаваме с много неща, да си слагаме сами прегради и да си живеем само в свои води. Да, това да се живее в крак с предразсъдъците и изолациите на обществото, може да се нарече сигурен живот, живот, в който всичко ни е известно или ако не е, то ще ни стане известно, понеже е във възможностите ни да се учим да живеем ограничено. По-лесно и по-сигурно е да се разучи по-малкото, т.е. стеснения живот, но това едва ли ще ни донесе някога пълно удовлетворение. Затова си мисля, че е по-добре ограниченията в живота трябва да са само в резултат на определен избор, на поредица от неизбежни избори, до които много често достигаме, при вземане на решения, но на лични избори, а не на избори, които са подчинени на предразсъдъците на обществото. Едва, когато започнем да вземаме решения по този начин, ние ще можем да се доближим до това чувство "наслаждаване на живота".
Alexandar Iotzov: Умно...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар