Истината ни прави свободни

вторник, 28 февруари 2012 г.

Да прощава може само силният духом, великодушният, благородният човек

Нека да прощаваме. Колко пъти? ... До безкрай... Просто така... По всяко време, при всички обстоятелства... винаги... На всички... А преди всичко на себе си! И защо, защо ли? Защото... всичко на този свят е Любов! Тя в нашите вени тече и чрез нея пулсират сърцата. Всеки миг Тя ражда живот, Благословена е с нея земята!

Любовта е Всевишният Бог!!!

ПРОШКАТА

(по истински случай)

Единственият син на една жена бива убит от член на противникова тинейджърска банда при някакво спречкване. На процеса срещу убиеца, след произнасяне на присъдата, която е няколко години затвор, майката се доближава до пътеката, по която извеждат подсъдимия, успява да улови погледа му и произнася с абсолютно хладнокръвие и убеденост: "Ще те убия!"

През последните две години от присъдата му обаче тя започва да му идва на свиждане, да му изпраща колети със сладкиши. Пише му поздравителни картички за рождените дни и по празниците. И така се сближава с него. След като той излиза от затвора, майката му помага да си намери работа и дори го приютява в къщи, тъй като той е с разведени родители, които не желаят да имат нищо общо с него.

Една коледна вечер те си поднасят подаръци и младежът я запитва: "Знаеш ли, тази мисъл не ми дава мира... Защо си толкова добра към мен и защо ми помагаш толкова, след като аз ти причиних толкова мъка?"

А майката отговаря:

"Помниш ли какво ти казах на процеса? Казах ти, че един ден ще те убия. Е, направих го. Онзи, който ти беше тогава, вече го няма, аз го убих. Този, който седи пред мен, е съвсем различен човек. И сега аз отново имам син. Ако не бях ти простила и бях продължила да те мразя, сега и двамата щяхме да страдаме, вместо да сме щастливи. Аз ти простих отдавна, време е и ти да си простиш."

Подбра: Hrisi Perfanova, Чикаго, САЩ


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

Колкото и да ме ядосвате с някои свои позиции, заради тези истории вашият блог си струва. Благодаря, че постнахте това.

Абонамент за списание ИДЕИ