За истината не трябва да съдим пристрастно и еднопосочно, както възприема нещата конят, снабден с великолепни капаци на очите

Публикацията под заглавие Крайно глупаво е да се насажда съзнанието, че ние, българите, имаме “вечни врагове” и това са, примерно, турците предизвика отзиви, които заслужават да бъдат обособени на отделно място, та да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; поради което и ги публикувам в отделен постинг; ето:

kilikanzer каза: Работата ми беше такава, че имах колеги турци - инженери и други. Истински турци от Турция. С едно от момчетата засегнахме Отоманската империя в един разговор. Момчето беше завършило военноморската академия в Турция. От Анкара беше, родителите му бяха преподаватели в университет в Анкара. То каза така (буквално): вашите врагове в отоманската система бяха и наши врагове! Бяха врагове на турския народ, на турската националност като цяло.

В политическата власт на тогавашна Турция имаше много хора, които бяха с не-турски произход. Френски, германски, английски граждани. Това момче каза, че Турската империя не е обект за гордост на съвременните турци. Именно подтисничеството поражда младо-турската революция начело с Кемал Ататюрк. Говори се също, че Ататюрк е бил с български произход. И между другото каза, че турците приемат българския народ като близък и приятелски.

Анонимен каза: Въпроси за размисъл по повод статията "Комунизмът бе по-вреден от османската власт", за която съм дала линк по-долу.

С какво се гордеем днес? Къде водим приятелите си от чужбина, когато искаме да им покажем България? Водим ги на Рилския, Бачковския, Троянския и други манастири, на Етъра край Габрово, водим ги в стария град на Пловдив, във Варошата на Ловеч..., показваме им с гордост къщите в Пловдив, Копривщица, Арбанаси, Банско, Елена, Трявна, Велико Търново, снимаме ги пред часовниковите кули и църкви в много български градове, пред мостовете на Кольо Фичето... Кога са построени всички тези неща? През т.нар. турско робство - къщи на 2-3 ката, в които живели... роби!

"Роби", които имали свои печатни издания, вкл. и в Цариград (има над 50 вестника на български), имали свои манастири и църкви, свои училища, "роби", които пътували из цялата Османска империя, пращали децата си да учат в престижни училища в Цариград, на Запад или в Русия с... учителските си заплати (даскал Ботьо Петков) или просто, защото са били земеделци със своя земя, занаятчии със свои дюкянчета, организирани в свои еснафи, търговци с кантори из цялата Османска империя? На всички са ни промивали мозъците, но е редно понякога да мислим с тях, не само да запаметяваме КЛИШЕТА. Нали? (Daniela Gortcheva)

Bacho Кольо каза: Лошо нещо са клишета! Особено пък тези клишета, които идват на мястото на предишни клишета.

В какви къщи са живели българите в Османскта империя? Ами вземи и прочети Вера Мутафчиева - османистка от световна величина. Землянки, вкопани дополовина в земята, покрити със сламен покрив и изолирани със смес от кал, оборски тор и слама. Това е била българската селска къща до средата на 19 в. А не забравяй, че населението ни в огромната си част е било селско. През 19 в. започват да се появяват къщи на два етажа - първият е обор за животните, вторият жилищен.

Това, което днес показваш на чужденците в Банско и Копривщица - това са къщи на замогнали се еснафи и търговци - предприемчиви българи. Имало ги е - като изключение. И, забележи, в градове, в които по принцип не са живели турци, нито е имало турски гарнизон. Излишно е да сравняваме как изглежда един български град с архитектурните шедьоври в Париж, Милано, Дрезден, Краков,Виена, Будапеща, Букурещ, Петербург, Прага.

А манастирите са ти много лош пример - едва ли имаме пример на манастир да не е пален, ограбван или бастисван от редовна турска войска или от най-вече от разбойници и башибозук. Образованието - огромен процент неграмотно население - това е населенито, населяващо българските земи до 19 в. (чети Талев!) При това във времена, когато в Италия, Австро-Унгария, Франция, Русия, Прусия, Полша, Естония има действащи модерни университети. В края на 19 в България на един малък град е имало 2-3 човека с образование, което бихме приравнили на средно.

Оттук какво следва - да мразим турците?!? В никакъв случай! С турците можем да правим алаш-вериш и да се държим като добри съседи. Но трябва да сме нащрек за неоосманистките тенденции в турската политика през последните години. Тя не е в интерес на страната ни.

Ангел Грънчаров каза: Другарю Колю, прочее, турците ни са най-малкия, направо го кажи - турците не са ни никакъв проблем, напротив; виж, същото съвсем не може да се каже за путинска Русия. Едва ли ще ме разбереш, но да го кажа все пак, щото истината е важна, не друго. Щото нали вий, таваришчите, смятате, че любовта към Русия била за вас измерител на патриотизма, сиреч, вам Русия е отечество, не Болгария...

Bacho Кольо каза: Колко пъти съм ти казвал - като няма какво да напишеш по-добре не пиши, отколокото да напишеш едно нищо.

П.С. Нямам намерение да споря кой е патриот и кой не. Прилича ми на мерене на пишки.

Ангел Грънчаров каза: Другояче казано, искаш да кажеш, че България ти е през оная работа... за Русия обаче туй същото не смееш да кажеш; какво да правиш: родината си човек винаги обича... :-)

Анонимен каза: Изтрещелия философ Грънчаров отново демонстрира липсата на елементарна култура. Бачо Кольо даде една позиция, вие пак започнахте като латерна едно и също да повтаряте. Станахте за смях на кокошките.

Анонимен каза: „Вечни врагове” наистина е пресилено понятие, макар че в историята има много примери за трайни вражди и омрази между държави и народи. Понякога е възможно те да се преодолеят повече или по-малко успешно. Един такъв пример са традиционните врагове Германия и Франция, които след 1945 успяват до голяма степен да изгладят отношенията си. Колко е трайно това помирение, разбира се, ще покаже историята.

Аз нямам впечатлението, че съвременните българи имат някакво особено отрицателно отношение към турците. Може като цяло да не ги „обичат” непременно, но според мен също така не може да става дума за някаква специална омраза. Затова и между другото примитивната пропаганда на Атака като цяло намира само ограничен резонанс.

Само че формулировките „виновни за всичко” и „сами сме си виновни” са странни и издават някакви комплекси или обща неудовлетвореност от живота и света. Първо бих искал да запитам „виновни за какво”? Формулировката сякаш предпоставя априорно, че на българите като народ са им се случили и случват само отрицателни неща. Такъв поглед върху историята е абсурден. В живота на ВСИЧКИ народи има както възходи, така и падения и е абсурдно да се фокусираме само върху паденията, както обаче внушава заглавието на дискусията. Ами по същата логика можем да се запитаме кой е „виновен” за звездните мигове в българската история.

Може би по-удачно и по-неутрално би било да се замени понятието „вина” с „отговорност” или „причина”, макар че в някои случи те се припокриват. Тогава въпросът би бил: „Дали турците са причинили всички събития в българската история след 1396?”, макар че явно се има по-скоро предвид: „Дали турците са причината за всички неблагополучия в българската история след 1396?”.

Отговорът е очевидно отрицателен. Тривиална констатация е, че всяко общество е продукт на своето минало, на своята история. Ясно е, че светът и обществото днес са такива, каквито са, защото в миналото са се случили (или не са се случили) определени събития. Само че социалните явления обикновено са детерминирани от много фактори. Ето защо е некоректно всичко да се свежда до един фактор, напр. „турското робство”. В определени случаи то може да има някакво влияние и значение, в други не.

Освен това прекалено общи обяснения в случая с историята не обясняват много. Много лесно е за всичко да бъде обвинено османското владичество „като цяло” – или пък управлението на Иван Костов :) При това османското владичество е вече доста отдалечено във времето и освен това то не е било някакъв еднократен акт, а дълъг процес. Следователно трябва да се обясни точно кои особености на това господство са причинили това или онова явление или събитие. „Турците” и „турското робство” са прекалено общи понятия.

Също така не съм чул някой да обяснява всички английски неблагополучия днес с управлението на Кромуел например или пък французите за всичко да обвиняват Френската революция или Наполеон. Тези личности и събития, разбира се, са оказали влияние, но е много трудно или невъзможно да се посочи как конкретно са повлияли на това или онова конкретно събитие в по-новата история. Решението на Саркози да интервенира в Либия например ДИРЕКТЕН резултат от Френската революция или Наполеоновите войни ли беше?

Ангел Грънчаров каза: Между другото да вметна: в Истанбул, разхождайки се, видях и попаднах на сграда на Университета, и то не на целия университет, а само на един Факултет, мисля, че беше правния. Огромна беше, човек не може да я обиколи, и си личи, че е древна, в смисъл, че е поне на два-три века възраст. Представям си какви са останалите факултети. Тъй че не е вярно, че в Османската империя не е имало университет. В същия този Истанбул има архитектурни паметници на турското (османското) архитектурно изкуство, сравними с шедьоврите на западноевропейското изкуство в областта на архитектурата. Тъй че по-полека в сравненията; историческа истина е, че турската империя е била една велика империя дори и в културния смисъл на думата.

Мисълта ми е, че ако не сме безразлични към истината, най-вече историческата, трябва да я видим в нейната многоликост, пълнота, всеобемност, а не да съдим за нея пристрастно и еднопосочно, както възприема нещата конят, снабден с великолепни капаци на очите...

И още нещичко, което касае "патриотите", снабдени именно с такива капаци на очите: архитектурните шедьоври на стария Пловдив, Копривщица, Арбанаси, Банско, Елена, Трявна и пр., пред които толкова се умиляваме, именно къщите с големи чардаци и пр., са образци на турската архитектура, която ние сме взаимствали...

Тъй че не можем да избягаме от своята историческа съдба, а тя е, че с турците сме живели заедно векове наред и силно сме се повлияли един на друг във всяко едно отношение...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...