Публикувам по-долу Становище на Движението за либерализация на образованието по повод на най-новия проект за нов и то най-фундаментален Закон за училищното образование, което е изпратено на 21 февруари 2012 г. до Министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, а копия са изпратени до Президента на Република България Росен Плевнелиев и до Председателя на парламентарната комисия по Образованието, науката и въпросите на младежта и спорта Огнян Стоичков; ето, четете сами за какво става дума:СТАНОВИЩЕ на Движение за либерализация на образованието
за Проектозакона за предучилищното и училищното образование, представен от МОНМ на 14 февруари 2012 г.
Уважаеми г-н Министър,
За изтеклите повече от 20 години от демократичните промени в нашата страна процесите на демократизация все успяваха да заобикалят сферата на образованието. За наше огромно съжаление Проектозаконът за образованието почти изцяло опроверга основателните очаквания да бъде внесена промяна в регулацията, засягаща страните, свързани с образователния процес: детето, родителите, образователните институции, държавата.
По отношение на детето:
Проектозаконът не отговаря на заявените в предварително оповестената Концепция на МОНМ цели за „насърчаване и подкрепа на личностното развитие на детето и ученика като самостоятелна автономна личност, която поема отговорност за собствената си реализация.” В това отношение проектозаконът е изтъкан от противоречия и неясноти, които няма да позволят на държавното образование да напусне строгите коловози на контрол и тоталитарност, бележещи характера му досега.
По отношение на родителите:
С предложения проектозакон българският родител не само не е реабилитиран като основното отговорно лице за образованието на детето, но и не получава възможност за реален образователен избор. Той бива третиран в още по-голяма степен като безгласна буква: държавата насилствено иззема отговорността му не само да образова, но и да „отглежда, възпитава и социализира” детето, и то от още по-ранна възраст. С други думи, този проектозакон отива толкова далеч, че навлиза в области от личната отговорност и личните взаимоотношения, в които не бе успяла да навлезе дори тоталитарната социалистическа държава от миналото.
По отношение на равноправния достъп до различни образователни институции:
Макар че приветстваме решителната стъпка към демократизация в лицето на въвеждане на принципа „парите вървят с ученика”, ние сме озадачени от липсата на принципна промяна в регулацията за регистрация на частните училища. Нещо повече, буди учудване фактът, че Държавният образователен стандарт, в съответствие с който ще бъде давано разрешение за регистрацията им, не е представен на обществеността за обсъждане успоредно с проектозакона.
По отношение на противоконституционния държавен монопол в образованието:
Този проектозакон продължава традицията за държавен монопол и контрол върху образованието, въведен в нашата страна през тоталитарната епоха със Закона за народната просвета от 1948 г, който утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата. Този монопол противоречи не само на съвременната ни Конституция, но и на редица международни документи в областта на човешките права.
Без конкуренция и свобода не може да има развитие в каквато и да е област на обществения живот. Позицията на Движение за либерализация на образованието е, че един истински демократичен закон за образованието трябва да гарантира:
● либерализация на режима на регистрация на образователните институции на принципите на свободния пазар, като контролът върху тяхната дейност се изразява в контрол на изхода, т.е. на резултата от учебния процес, а не в контрол на самия учебен процес
● либерализация на системата за сертифициране на знания чрез премахване на държавния монопол в тази област и допускане на независими системи за валидиране на знания, достъпни за всички граждани, независимо от възрастта или формата на образование, която са избрали;
● либерализация на образователните форми както в рамките на държавната училищна система, така и извън нея, чрез гарантиране правото на свободен избор на образователна форма - училищна или неучилищна, частна или държавна, българска или чуждестранна;
● признаване на принципа, че българският родител е основното лице, което носи отговорност за избора и качеството на образованието, което ще получи българското дете и гарантиране на конституционното право на образование в съответствие с този принцип.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар