
И аз междувременно съм изключително скептичен към академичните философи и учени. Голяма част от титлите, раздавани по времето на социализма и без това нямат никаква стойност - защото почиват на силно идеологизирани, догматични, изпразнени от съдържание и от днешна гледна точка смехотворни трудове и дисертации, които не струват хартията, на която са написани.
Мога ли да запитам каква е научната стойност на марксистките „философски” трудове в периода 1944-1989? Какви безценни знания бихме могли да почерпим днес от произведения като „Теория на отражението” на Тодор Павлов например? Желю Желев предава свои разговор с академика, в който той му бил казал:
„Момче, не вярвам в България да се е родил човекът, който ще събори Маркс, Енгелс и Ленин. Това са гении. Велики авторитети, които трябва да изучаваме, а не да оспорваме... Ленин е казал "нашата философия - диалектическият и историческият материализъм - е излята като от едни къс стомана... Аз досега съм прочел "Материализъм и емпириокритицизъм" най-малко 60 пъти. И всеки път откривам все нови и нови неща. До края на живота си мисля още толкова пъти да го прочета. Отивай в къщи и започвай с молив и тетрадка да четеш и конспектираш "Материализъм и емпириокритицизъм"...”
А какво да кажем за великия критик на „съвременната буржоазна философия” Николай Ирибаджаков? Ето какво пише Георги Каприев:
„В средата на 80-те Здравко Попов предлага на някакво факултетско събрание да се въведе дисциплина „Средновековна философия”. Тогавашният философски началник Николай Ирибаджаков обаче се разкрещява: "Не, това е враждебно, това противоречи на марксистката идеология!"
Мисля, че коментарите са излишни.
Но за съжаление и на Запад днес не всичко е наред. Във философията нещата може и да са по-либерални, защото няма общоприети рамка, доктрина, учение или „парадигма”, но в науката положението е доста проблематично. Оказва се, че науката не е толкова рационална и недогматична, демократична дейност, както понякога се мисли. Често е много трудно е да се опълчиш срещу господстващите схващания в дадена област. Това нерядко е свързано с риск от загуба на репутацията, лишаване от пари за изследвания и дори опасност от загуба на работното място. В случая не визирам откачалници и ненормалници-псевдоучени, каквито винаги е имало и ще има, а сериозни изследователи.
Опитайте се например да публикувате статия срещу теорията за "Големия взрив" в космологията (повече от съмнителна) или "Теорията на относителността" на Айнщайн (според мен доказано несъстоятелна и погрешна) в някое „реномирано” научно списание. Системата на „peer review” много успешно играе ролята на цензура и така еретични идеи, оспорващи господстващата парадигма, много трудно пробиват.
Ето защо няма нищо по-хубаво от това да си независим интелектуалец и философ и независим изследовател.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Все пак несъстоятелността на Теорията на относителността можете да докажете единствено, ако премахнете или опровергаете поне единия постулат от двата, на които се крепи: или константността на скоростта на светлината или инвариянтността на физичните закони.
Колко интересно, че се намесва Големият Взрив. Доста лош пример, защото тя е недолюбвана теория от много учени особено от 60те години, защото предполага, че има начало на вселената..... Всъяност е точно обратното. Много биха искали да я отхвърлят, но данните засега казват, че тя най-разумната теория до момента. Тук дори спора е по-дълбок, защото е върпос на виждания за света. Големият взрив дава основания за Създател..... и затова е силно недлюбвана от Сър Едингтон, Маки и прочее... Мисля, че този пример е крайно неудачен в посоката в която е даден, но много точен за тезата, за установеното мнение. Главният редактор на Nature казва, че не може да я приеме заради възможностите, които дава за теологочино начало.....
Публикуване на коментар