Нищо не е безплатно на този свят, дори и за свободата си трябва да плащаме известна цена

В публикацията в блога си „Блог за милиони“, шегува се бедният автор г-н И.Инджев съобщава за 8 000 000-то посещение на блога му. Разбира се, той всекидневно получава в коментарите много мили и любезни благодарности от читателите си; някой подхвърли на едно място, че само словесни благодарности не са достатъчни. След като се повдигна тая тема, счетох се длъжен да заявя там следното, което публикувам и тук, макар че рискувам да бъде възприето на принципа "Думам ти, дъще, сещай се снахо!"; но какво да се прави, нека всеки да го възприема както си иска; а проблемът наистина е важен и заради него си заслужава да се рискува:

Въпрос на елементарна почтеност е читателите да помагат на авторите на блогове, които влагат много труд при списването им, а пък когато човек ползва нещо, в което друг е вложил много сили и време, да се чувства длъжен да се отблагодари с нещичко е най-нормално; става въпрос за съвест. Г-н Инджев изпитва съвсем разбираемо неудобство за пише по този въпрос, но ето, моя милост има пълното основание да апелира; затуй считам за нужно да напиша ето това:

Господа и дами читатели на блога на нашия уважаван журналист!

Добре знаете, че г-н Инджев, както се казва, от много време е "безработен", макар такава дума в случая да е съвсем неподходяща, защото той работи всекидневно, поддържайки блога си, ала за това никой не му плаща; искам да кажа, че откакто Гоце Първанов го уволни от БТВ, г-н Инджев не е желан от никоя медия и не получава никаква заплата. Бог знае как в това положение се справя, той си знае как я кара. Ето, ние, читателите, имаме чудесна възможност да помогнем за поддържане на съществуването както на популярния блог, така и на неговия авторитетен и толкова влиятелен автор; само нашата съпричастност може да има решаващо условие свободата на словото в български условия да бъде защитена и запазена.

А пък всеки да помогне с каквото и колкото може е жест на елементарна почтеност, солидарност и дори човечност. Да се ползва нещо, именно, да се чете всеки ден един блог, пък да не се чувства никаква потребност да дадеш известен материален израз на благодарността си към неговия автор, нека да имаме добрината да признаем, е твърде уязвимо от морална гледна точка поведение. Тъй че апелът ми е: дайте да помогнем, щото само думите на благодарност не са достатъчни, а в случая се иска и по-осезаема подкрепа!

Пиша това с ясното съзнание, че мога да подразня някого. Изхождам обаче от своята представа за нашия роден манталитет. Единици са хората у нас, по моето възприятие, които са способни на безкористна помощ за автора на един блог, която един вид е и отплата, и насърчение, и морален жест. Не знам дали г-н Инджев е получил нещичко по банковите си сметки от читатели, но имам известни съмнения, че помагащите не са кой знае колко, а пък иначе, както виждаме, ползващите "услугата" са твърде много, десетки и дори може би стотици хиляди. По левче да дадем представете си колко ще се получи. Но огромната част от читателите на блогове даже не се сещат да натиснат върху рекламите в блога, та поне някоя стотинка да дадат на автора.

Ний, българите, за жалост, все сме на принципа "Влачи куче, диря нема!", а така не бива. За вестниците (хартиените) читателите всеки ден си плащат, а тук, в интернет, всичко става, повтарям, на принципа "Влачи куче, диря нема!". Иска се известно ниво на развитие на съзнанието за личност и свобода та човек да се почувства длъжен да се отблагодари на автора на един блог по-осезаемо, да даде своята, както се казва, лепта, щото в случая се дава не толкова на емпирическото лице "Иво Инджев", а се прави нещо за запазването на ония ценности и принципи, на които Иво Инджев служи - и за които работи всеки ден.

Това е елементарно и лесно разбираемо, но да се претвори, да се защити практически едно такова високо съзнание се иска да се мине от сферата на думите към сферата на делата, а това е непосилно за мнозина. Тъй че нека да надмогнем себе си и да дадем; нека да показваме съпричастността и човечността си практически, а не само на думи, както е по-лесно, пък и... безплатно.

Трябва да се знае, че нищо не е безплатно на този свят; дори и за запазването на свободата си трябва да плащаме известна цена. В случая с блога на Иво Инджев нещата стоят точно така и затова си позволих да напиша този апел.

Благодаря за вниманието! Прочее, прощавайте ако някого съм подразнил прекалено, но целта ми беше именно да подразня и да провокирам, та да се събуди нещо, което обичайно в повечето български сърца си спи непробудно...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.