Какво е Левски за нашата национална свяст изобщо

Г-н А.Лютов, собственикът на блога ПОЗИЦИЯ е написал любопитен текст под заглавие Дори и да не бе дошъл, който поставя много въпроси. Става дума за Левски и нашето отношение към него. Повод му дават някои негови наблюдения около честването на 139-тата годишнина от обесването на Апостола. Оценявам тезите му за провокиращи, въпреки че финалът на писанието му, в който цитира стих за... Ленин, за да прави някаква аналогия с Левски - оттам е взел и израза, използван в заглавието - чисто и просто е пошъл; когато човек пише, все пак не е длъжен да каже всичко, що се мерне в кратуната му; както и да е. Наложи се обаче да реагирам; ето какво написах там:

Г-н Лютов, поставяте важен проблем: за смисъла на нашите, на съвременните реакции на българите спрямо Левски. Но има и нещо още по-дълбоко: какво е Левски за нашата национална свяст изобщо? Дали личността и делото му били "митологизирани" или не, в което се разпростирате в разсъжденията си, за мен е маловажно; истински важното е друго; ще се изкажа, та белким възникне някаква дискусия по тия необходими въпроси.

В "митът Левски" - дори и така да го наречем - се оглеждаме ние, българите, каквито сме, с всичките си кусури и дефекти, и то не от вчера, от отдавна, отколе. Нашите днешни словесни и кухи апотеози за Левски, що се леят от речите на политическите спекуланти, според мен са опит за компенсация на старо, но и на днешното ни недостойнство, малодушие и подлост; възвеличавайки него до небесата, ние безсъзнателно искаме своята вина някак си да изкупим. Или да изтрием срама. Нам ни е нужна иконата Левски, пред която да се молим, стига да имахме поне малко съвест, да, да се молим и да се каем за предателствата и за вините си, с които изобилства нашата история. Но ние и това не правим. А пред иконата Левски пък се хвалим, че сме били каквито не сме, т.е. лъжем, и то най-малодушно, нахално, грозно и тъпо. Лъжем другите, лъжем младите, а и себе си дори лъжем. Толкова са ни лъгали и още ни лъжат, че се стигнало дотам, че дори и самите лъжци вече сякаш са си повярвали на лъжите. А какво ли остава на лъганите. Те вървят като стадо след лъжците си. Ето това правим. Това според мен съдържа "митът Левски". За жалост, така е.

Французите, например, се гордеят със своя Наполеон, но там ситуацията е съвършено друга: Наполеон е квинтесенция, най-чист израз на френския дух; а Левски всъщност обратното, коренно различното и противоположното на онова, което сме; да, Левски е опозиция и отрицание на всичко онова, което ние като народ всъщност и в действителност сме. Ето тук е проблемът. Тук трябва да се "чопли", а всичко останало са подробности, нямащи особено значение.

Ние, българите, като народ, в историята си, пък и днес, сме показали, че сме точно обратното на туй, което е Левски; ний като народ сме страхливци, той е безстрашен; ний сме неинициативни, примиряващи се с всичко, търпеливи и покорни, а той, милият, единствен е тръгнал да мре и отечество да освобождава. Което е задача, непосилна дори и за титан като него, щото той съвсем не е подкрепен от огромните слоеве от народа, а е подкрепен само от неколцина луди глави като него. Мнозинството от народа пък живей с говеждата вяра, че "Туркия ке падне, дедо Иван ке ни освободи", а пък Левски, знайно е, знае и повтаря само това: "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!". Т.е. убеждава всички, че нам не са ни нужни нови господари, "ний и сега си имаме султан", и се хвърля с всички сили, та белким разбуни тоя заспал народ.

Ала не би, почти никой не е разбудил, а треперковците тогава са били (пък и днес съвсем същото, що да си кривим душата?!) подавляющото мнозинство; народът ни и тогава, пък и особено сега, винаги е пребивавал в робска и животинска отдаденост предимно на прозаическите нужди на деня; той не вярва в идеали, а Левски го кори, щото има нещо друго на този свят, за което наистина си заслужава да се живее, и това е свободата. Левски, не някой друг, е написал ето тия думи: "Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!", за какво ви говори тоя упрек? Ами тоя, дето четем в тефтерчето му: "Народе???"! Как е възможно да се правим на изоглавени и лъжливо да твърдим, че Левски бил "еманация на най-доброто от българския дух"?!

Не, няма такова нещо, напротив, тъкмо наопаки стоят нещата! И ний сме дотам малодушни и подли, че се опитваме дори и себе си да излъжем, т.е. да си повярваме, че явно не сме чак толкова нещастни и малодушни, щом и ний, като нация, сме били родили личност и герой като Левски; е, и Ботев сме родили, но що сторихме с тях?! Оставихме ги да отидат на курбан, а пък треперковците в онова време стояха зад дуварите и зад залостените порти, сакън някой да не заподозре, че са поне малко причастни на безнадеждната мисия на нашите бунтари. Чия е тази поговорка и какво тя ви говори: "Покорна главица сабя не я сече!"; ами тая: "Език кости няма, но кости чупи!", сиреч, трябва дори и да мълчим?! Сега сфанахте ли защо толкова величаем Левски? Ако не сте сфанали, ще ви го кажа аз.

Ами затова го величаем, щото той е на космически разстояния от това каквито сме ние в мнозинството си. Затуй и се мъчим, издигайки него така високо, белким поне малко и себе си издигнем от тинята на собственото си малодушие, слабост и недостойнство. Така, уви, стоят работите, а не както толкова много ни се иска да бъдат. Митът, драги ми г-н Лютов, е лъжа, а ние, българите, имаме голяма нужда от лъжи, знаете ли защо?

Ами защото нам, българите - и в това отношение нищо чудно да сме изключение в целия свят! - единствени ни се чини и сме си втълпили, че истината ни е един вид дори "лично неизгодна", да не говорим пък "обществено", общностно. И тя, в случая с живота, делото и съдбата на Левски, пък и на Ботев, пък и на Стамболов, пък и на още много други, наистина ни е съвсем неизгодна. Изложили сме се като народ твърде много, щом сме оставили Левски да увисне толкова самотен на бесилото. Обруган и от най-близките си, като Димитра Общего, който и е хвърлил цялата вина върху него, за да отърве кожата си, показвайки се като най-типичен българин! Да спра дотук, казах какво мисля и как аз виждам нещата.

Но за завършек си позволявам да напиша ето това, което също е много позорно, но ний пак се правим на изоглавени и сами себе си лъжем, че не забелязваме позора. Само 139 години са минали от обесването, от смъртта на Левски, но ние не знаем, а, навярно, и никога няма да узнаем къде е неговият гроб. Срам, срам, трижди срам! Той, навярно, е погребан нейде сред гробовете на разбойниците и престъпниците, на позорно място, а никой, повтарям, никой, не се е възмутил тогава от тая неправда и барем да беше турил малък знак връз гроба му, та да се знае где е погребан българския титан. Никой! Един камък, по-голям, барем да бяха добутали, та да го бяха турили там, дето му са костите, та да се знае къде е гроба му, не, дори и това не са сторили нашите деди-треперковци.

Най-позорното е това, че в онова време е станало дотам, че самите турци повече са се възхищавали от Левски, наричали са го "Джингиби" ("Неуловимият") и са го почитали повече, а не българите! Пантев оня ден каза, че Левски в онуй време бил "неизвестен" и затуй никой не се бил трогнал като го бесели! А пък за тялото и гроба му да помисли някой да не говорим. Представяте ли си що говори пък това?! Ний и днес нима не сме същите?! Нима и сега не е досущ така: истински големите българи, наши съвременници, съвсем не ги знаем и нехаем за тях, а едва като умрат някога може и да ги признаем, а може и съвсем да не ги признаем. Признаваме ги когато ги признае светът, а не иначе. Ний обикновено се възхищаваме от властните мижитурки, тям сторваме поклони, тям завиждаме, а най-свястното сред българите обикновено гоним от пределите на страната си: нима не е точно така?! Кажете де, що мълчите?!

Затова ще дръзна да напиша и това: ний, българите, продължаваме да сме тъпо безпаметно стадо, щом толкова години след това не се възмущаваме от тоя позорящ нацията ни факт: не знаем къде е гроба на Левски! Не, не се възмущава никой, а какви ли не лъжи, от рода, примерно, на тия, дето реди безсрамникът Пантев или събрата му Божо Димитров сме готови да прегърнем, само и само да не появим достойнство и да не приемем, да не погледнем истината право в очите. Истината, драги ми наивници, е винаги за предпочитане пред лъжата, нищо че от нея понякога боли. Нека да боли! Трябва да боли! Боли и когато хирургът реже, ама се налага. А ний нашите рани, имам предвид рани върху националната ни памет, нямаме смелостта да изрежем и изкореним. Чрез истината става това, че осъзнаването им става. Чрез признаването. И чрез разкаянието. Ще се пречистим само ако узнаем какви сме и се отвратим от самите себе си, не иначе. Затова именно и продължаваме да сме си все същите, дори, положително, да ставаме и все по-слаби, малодушни, страхливи, подли, опростачени и какви ли не още. Това, за жалост, е самата истина, драги ми г-н Лютов!

Ний и на Ботйова не знаем где е гроба - и дори можи би по-добре е така! Защо ли? - ще рече някой. Ще ви кажа.

Като знаем къде е гроба на Стамболов, събрат на Апостола и на Ботйова, герой от борбите за национално освобождение на България, та питам, като знаем къде е гробът на Стамболова, що сторихме с него, знаете ли? Не знаят, милите, колко са невинни, като дечица! Ще ви кажа що сторихме. Сторихме нещо най-унизително и тъпо. Добре е, повтарям, че не знаем къде се гробовете на Левски и Ботев, щото ако знаехме къде са, положително и с тях щяха да се намерят уроди, които да сторят същото.

Стамболов, който не само че е един от най-големите поборници за българската свобода в турско време, но е и държавникът, който успя да съхрани свободата и независимостта на младата българска държава от асимилаторските кроежи и ламтежи на "освободителите", знаете, е посечен с ятаган в центъра на София, пред очите на гражданството, във време, в което улицата е пълна с народ, ала никой, повтарям, никой не се е притекъл да му помогне, та да разгонят убийците, да възпрепятстват ударите на безпощадния ятаган! Представяте ли си: убиват пред очите на десетки мъже не кой да е, а бивш, доскорошен министър-председател, и никой не се впуска да му помогне! Както и никой не е помогнал, прочее, и на Левски, когато няколко заптиета са го водели към бесилото му. Не, напротив, всички са гледали сеир; когато Левски го водят, треперейки зад кепенците и портите, а пък когато съсичат Стамболова, гледайки тъпо отсреща като безсловесни животни! Както и да е, убиват Стамболова убийци, чиято ръка, предполагам, е била вдъхновена от руски пари, гражданството тъпее, Стамболов, с отрязани ръце, издъхва в дома си, в страшни мъки, съвсем скоро.

И резилът започва с погребението му; представяте ли си, явява се тълпа пияни русофили, която, подкупена, разбира се - някои на Стамболова има за какво да отмъщават! - почва да креши, че "тиранинът" не заслужава гроб, а трябва да бъде разкъсан и фърлен на кучетата! Представяте ли си грозната сцена?! Искали да го бесят, знам ли, страшна работа! Е, някак погребали Стамболова. И тук, на пресния му гроб, се случили след това най-грозните сцени, които човешки ум може да си представи: играли хоро на гроба му, скачали връз него пияните, а пък после свалили гащите и... срали върху гроба! Да, срали, ето това направили! Животни, не хора, дори нещо много по-лошо от животни, те, животните, изобщо не са лоши: уроди, същински уроди! Тъй че, повтарям, добре че не знаем къде е гроба на Левски. Историята се е погрижила да не знаем, та да предпазим костите му от такова или подобно поругаване.

Прочее, къде са костите не знаем и на много други велики българи, примерно, не знаем къде е гробът на Цар Борис Трети. С неговия гроб знаете какво са направили следовниците на ония, дето са поругали гроба на Стамболова, имам предвид комунистите, вдъхновявани пак от тираничната империя що е на североизток. Хвърлили са ги на кучетата и на рибите, ето това са направили с балсамирания труп на великия български цар! Някой заради това поне малко да се е засрамил? Няма такива, нали! Ето, познах, знам си аз, че ще е така... няма как да е иначе...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)