Протест против стахановския недемократичен начин за налагане на обществото на новия проект за Закон на училищното образование

ОТКРИТО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

КОПИЕ: До Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов

Относно: Стахановския недемократичен начин за налагане на обществото на новия проект за Закон на училищното образование

Уважаеми Господин Президент,

Пиша Ви във връзка с един крайно тежък и важен човешки, обществен и държавен проблем, който продължава да се развива в съвсем неблагоприятна посока. Когато Вие бяхте само кандидат-президент, т.е. по времето на изборната кампания, моя милост като гражданин Ви написа една поредица от писма, в които изложих претенциите си, та евентуално да отдам за Вас своя глас на изборите; тогава Вие (или Ваши сътрудници) ми отговорихте на два пъти, в резултат аз дадох гласа си за Вас, но заявих, че на това основание, пак като гражданин, се чувствам длъжен да информирам своя Президент за ония сериозни проблеми, които трябва да се решават без отлагане. Ето, сега става дума за точно такъв проблем. Проблемът касае сфера, в която аз самият работя вече почти 30 години, което и показва, че имам погледа и позицията спрямо тежките проблеми; става дума за все по-влошаващата се ситуация в българското образование.

В годините на славния и епохален български преход от комунизъм към демокрация, т.е. към съвременни норми на човешки отношения в българското общество, единствената сфера, която все още продължава да си стои капсулирана и по същество нереформирана, е сферата на българското образование. Цялата енергия тук беше насочена към "надуването на свирката", т.е. не за реални промени, а към говоренето за някакви илюзорни и хипотетични промени, към провъзгласяването на "най-нови кардинални поврати" и "генерални линии", към някаква фиктивно-митична "демократизация", "модернизация" и прочие. Причина за запазването на печалното статукво е една: положението в тази сфера се е дирижирало и продължава да се дирижира от такава ретроградна и консервативна сила, каквато е всевластната образователна бюрокрация. Тази сила е ретроградна, понеже поставя своя себичен, користен, групов или съсловен интерес над общодържавния, обществения, човешкия интерес изобщо. В резултат на това образователната бюрокрация, за да угоди на своето тщеславие и за да продължава да се упойва от своята всевластност, не прави друго, освен да пречи, да вреди и да разваля. В тази светлина аз приемам и пръкналия се тия дни най-нов проект на Закон за предучилищното и училищно образование (като искам да отбележа, че даже и самото наименование е негодно; човек се пита, а "задучилищното" образование защо са го изпуснали?!).

Този проект за най-нов закон свидетелства за едно: че настоящият екип на Министерството, който го е сътворил, начело с Министъра Сергей Игнатов, изцяло се е поставил в услуга на интересите на същата тази образователна бюрокрация, която е главната пречка в толкова задушната сфера на българското образование най-сетне да лъхне свежият въздух на промяната и на свободата. За жалост, оказва се, че Министърът и неговият екип нямат съзнанието, че са длъжни да обслужват единствено общия човешки, т.е. обществен и същностен държавен интерес, а са се превърнали в нещо като трансмисия за прокарването на интереса на бюрокрацията, което и означава, че същностна промяна в тази сфера не може да се очаква. Становището на много граждански сдружения - виж, примерно, позицията на Движение за либерализация на образованието - подкрепя тезата, че в новия Проекто-Закон се съдържат само само външни, демонстративни, сиреч неработещи палиативни мерки и полумерки, докато в същото време същината, смисълът, идеята на този проект е една: да се запази непокътнат монопола и дори терора на всевластната образователна бюрокрация над всички реални участници в системата, като се почне от учениците и учителите и се стигне до родителите.

Оказа се, за което това поведение е ярко свидетелство, че наистина най-големият страх на тази същата бюрокрация е: не дай си Боже в сферата на образованието да се зароди автентичен живот, който е възможен единствено на почвата на свободата! Не дай си Боже участниците в процеса да се почувстват суверенни, сиреч, свободни човешки същества и граждани - щото тогава, разбира се, всевластието на бюрокрацията ще отиде по дяволите! Защо е този панически страх и трепет на бюрокрацията ли? Ами ето затова: защото свободата в сферата на образованието, сиреч разкрепоставянето на човешката - творческа и съзидателна! - енергия на участниците в процеса ще направи нея самата, именно бюрокрацията, съвсем излишна и непотребна! Тази е тайната, тази е същината, която обуславя законовите еквилибристики, които министерската образователна бюрокрация е сътворила и този път!

Същевременно, за да не би обществото да усети и разконспирира цялата далавера, Министерството, Министърът и неговите подгласници наложиха един изцяло стахановски начин за "обществено обсъждане" на предлаганите "промени". Организират се добре режисирани пресконференции и лъскави обсъждания с предварително поканени участници, на които хорово се пеят оди за неръкотворната мъдрост на Министъра и на неговия екип. Цинизмът и подлизурството пред властимащите и този път е на висота. Хората, които имат същностно и принципно различна позиция на такива обсъждания не се допускат, пред тях най-нахално затръшват вратите. Предполагам, че цялата тази суматоха е да не би, не дай Боже, да се пробуди гражданското общество и да окаже длъжния, така потребния отпор на поредния безобразен произвол на самозабравилата се бюрокрация.

Убеден съм, че по същия стахановски начин се предвижда Законът да бъде пробутан и в Парламента. Това обаче не бива да бъде допускано. Ето защо апелирам към Вас, уважаеми Господин Президент, като институция, призвана да защищава коренния интерес на народа и затова избрана пряко от него, да заемете решителна позиция против подобни игрички на министерската бюрокрация. Вярвам, че благодарение на Вашата намеса ще бъде осуетен един сценарий, от който обществото само ще загуби, а ще спечели единствено тъкмо консервативната сила, нямаща интерес в сферата на българското образование да настъпи коренна, качествена, същностна, т.е. истинска, действителна промяна.

Промяна и дори революция, която ще отприщи човешката творческа енергия, потенциала на цялата нация. Смятам, Господин Президент, че съвсем не се налага да Ви убеждавам и че Вие сам разбирате какво кардинално важно, решаващо значение за живота, просперитета и бъдещето на нацията има образованието. Затова е престъпление дори сега, вече на 23-та година от раждането на младата българска демокрация, да се примиряваме с това безобразие, именно, в сферата на образованието да продължава действа необезпокоявано една непродуктивна административно-командна, по същество сталинистка система, която е довела дотам, че образователната сфера и днес се върти на празни обороти, т.е. пропилява и погубва личностния, духовния, творческия потенциал на цяла една нация. Това в условията на европейска и демократична България, каквато се стремим да бъдем, повече не може да бъде търпяно. Защото щетите са неизчислими. Нацията ни бива обричана на вечна бедност и унизеност ако българското образование не "проработи" най-сетне. Което може да се случи само ако прокудената след 1944 година свобода не се завърне най-сетне отново в него.

Силно обезспокоените от този развой на нещата експерти откриваме, че проекто-Законът крещящо нарушава норми и разпореждания на самата Конституция. Да не говорим за духа на модерното световно, в това число и европейско разбиране за това какво следва да се случва в една толкова крехка и деликатна сфера на духовен живот, каквато по начало е образованието. Не бива да куцукаме след света, изостанали от съвременните тенденции в образованието поне с 60-70 години. Ето защо, уважаеми Господин Президент, се налага незабавно да реагирате, та, първо, да се проведе една истинска, а не добре режисирана мнима дискусия по проекто-Закона, а на тази основа, след критичното осмисляне на неговите постановления, да се избере оня вариант, който наистина отговаря на коренния интерес на младите хора в България от качествено и модерно образование.

Вярвам, че ще се възползвате от конституционните си правомощия да се произнесете публично по повдигнатия в Писмото проблем, което ще има несъмнен ефект, та някои среди най-после да мирясат и да се вразумят. И да кандисат да не пречат повече на ония процеси в образованието, които самият живот, самата реалност изисква и налага. Настоявам като български гражданин моят Президент да не показва индиферентност по един толкова значим за живота на нацията ни проблем.

С уважение: Ангел Грънчаров (преподавател по философия, главен редактор на философското списание ИДЕИ, ръководител на Център за развитие на личността HUMANUS, създаден през 1994 г., координатор за Пловдив на Движение за либерализация на образованието)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.