Какво е любовта за мен?Когато се опитвам да разгадая това благородно чувство винаги мисълта ми се насочва първо към Божията любов. Изпитвам ревност и аз да обичам така, както Бог обича нас. Това е една възвишена любов, която
„... не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи...“ (Послание към Коринтяните, 13:4-7)
За мен любовта е чувството, което пленява сърцата на двама души, кара ги да се радват и в същото време да страдат заедно. Любов е другият да ти е толкова близък, че като го прегръщаш, да имаш чувството, че прегръщаш собственото си сърце и живот - кой би имал силата да нарани собственото си сърце и да унищожи собственият си живот?
Но най-вече любов е да усещаш Бог в другия и във взаимоотношението между вас! Да обичаш означава да дадеш втори шанс на този, който те е наранил до болка, да простиш непростимото и да подадеш отново ръка, за да поемеш същата, която те е „ударила“ и накарала да страдаш.
Любовта не се състои само в това да изпитваш удоволствие и наслада. От любовта боли, но въпреки че изпитваш неописуема болка, причинена ти от най-скъпия и най-близкия до теб човек, ти си готов да простиш и да забравиш.
Трябва да се научим, че не можем да накараме насила някой да ни обича. Необходимо е да си останем такива каквито сме - и да се оставим да бъдем обичани. Ако сме живели добре, ако сме направили щастливо поне едно дете, ако сме подали ръка на нуждаещ се в беда, ако сме дали от себе си поне частица душа, то значи сме успели да запалим поне една искра, да направим един живот по-лек, зарадвали сме един човек.
И тогава разбираме, че сме постигнали своята цел, за която сме се борили и живели. Дали сме от сърце и душа любовта на някого, от която и ние самите се нуждаем. Само с времето можем да разберем дали любовта, която изпитваме е истинска. По този повод искам да споделя с вас приказка, която много ми хареса.
... Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта. Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си!
- Не мога – отговорило Богатството - имам много злато на кораба си и нямам място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна Любов, цялата си мокра и можеш да повредиш кораба ми - отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб!
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!
Гласът бил на непознат възрастен мъж. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.
Любовта осъзнавайки, колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти времето - отговорило Познанието.
- Времето? - почудила се Любовта - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта...
Можем ли да се съгласим, че наистина е така? Само с времето можем да разберем дали Любовта е наистина такава, каквато е... истинска.
За да получим любов трябва да дарим такава на нуждаещия се. Любовта е нужна на всеки, нужна е дори на малкото на пръв поглед цвете, което се нуждае от внимание и грижи. Колко повече на нас хората, за да оцелеем в този свят. Ние трябва да се стараем да обичаме с Божията любов, да даваме всичко от себе си на обичания от нас човек.
Добре е всички ние да се замислим и да си зададем въпроса: дали наистина обичаме истински и даряваме ли любов на другите, такава любов, каквато и на нас ни е нужна – любов възвишена и раздаваща се?
Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.
В такава любов, ние учителите от Българско училище "Нов Живот" се стремим да учим и възпитаваме своите ученици: за да израснат достойни наши последователи, истински българи!
Любовта и всеотдайността ни водят всяка събота в класните стаи за да сеем семената на знанието с нежност и вяра. С любов родителите повярваха в нашия професионализъм и ни повериха децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в знания и морални ценности с много любов.
Благодаря Ви, ученици, че и вие повярвахтe, че именно тук в българско училище „Нов Живот“ ние, вашите учители, ще ви предадем нестихващата си любов към България и нейния народ, знания, вяра, традиции и обичаи!
Любовта променя хората, както тези, които я дават, така и онези, които я получават. Да, Любовта ще промени света!
Автор: Антония Василева, начален учител в Българско училище “Нов Живот“, гр. Чикаго, САЩ
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар