Крайно глупаво е да се насажда съзнанието, че ние, българите, имаме “вечни врагове” и това са, примерно, турците

Отдавнашна публикация в блога на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, именно публикацията Покана за дискусия: Дали турците ни са виновни за всичко – или по-скоро ний самите най-вече сме си виновни? гледам е предизвикала многоназначителна реакция. Някой човек, с име Методи Захариев е направил дълга извадка от книга, в която се представя "погрома над тракийските българи през 1913 г.", явяващ се зверство, изтребление, геноцид и пр.; разбира се, всичко завършва с крайно яростно, но и тъпичко патриотарско изявление, което предизвика моя коментар, който можете да прочетете по-долу:

Та, наистина, жесток, варварски геноцид, за който наши продажни журналисти и историци като Златко Енев от „Либерален преглед”, проф. Андрей Пантев от БКП, доц. Иво Христов от Пловдив, Теодора Бакърджиева от Русе, платени от Берлин, Анкара и Вашингтон, днес изобщо не отварят и дума. Напротив, те хвалят тази азиатска дивашка държава Турция, че се била „европеизирала”! Да, вълкът козината си мени, но нрава не, така че народът е казал много точно: на турчин вяра да нямаш!

Ето какво се наложи да напиша аз по повод на горното; смятам, че е необходимо да се реагира когато от гардероба се вадят и размахват разни грозни скелети на миналото, та белким бъдат насъскани едни срещу други не само отделни, податливи на манипулации и лековерни хора, но дори и цели народи; ето моя коментар там:

Това е минало. Трябва да го знаем, но не трябва да допускаме миналото вечно да трови настоящето ни. Каква е идеята на този текст: да отмъщаваме, да се мразим вечно с турците, или отново да почнем се избиваме взаимно? Не виждам смисъл в това: случилото се в миналото не може да се промени, умрелите и загиналите не могат да се съживят. Трябва да привикнем да живеем с уроците на миналото си, които са именно за това да не допускаме същите грешки или престъпления. Ако някой ни насъсква да правим същите грешки и престъпления, такъв не ни желае доброто, той иска още да страдаме, по възможност вечно.

Не може днешните турци да бъдат обвинявани за деяния на техните деди; никой не носи вина за това, което дедите му, в съвсем други епохи, са сторили. Крайно глупаво и злобно е да се насажда съзнанието, че ние, българите, имаме “вечни врагове” и това са, примерно, турците; няма вечни врагове и няма вечни приятели. Който живее със злобата, ненавистта и жестокостта, характерни за минали епохи, такъв е изцяло чужд на водещите тенденции на съвременната епоха, която ни дава шанса да се променим в една съвсем друга, благородна, добра, човечна посока и основа. Да гледаме на другия човек, пък макар и съвсем различен, като на наш приятел, не като на наш враг.

Лоши хора има сред всички народи по всяко време, но това не значи, че лоши са и народите като цяло, от които произхождат тия лоши хора. За щастие, добрите хора винаги са мнозинство, което именно и е причина за това ние, българите, и то в най-тъмни и сурови времена, въпреки всичко все пак сме живели цели 5 века заедно с турците и сме оцелели; не сме се изклали, както щеше неминуемо да е станало ако лошите, злобните, мразещите хора всред двата народа бяха мнозинство. Доброто винаги, в крайна сметка, удържа победа над злото – така било, така е, така и трябва да бъде завинаги. Трябва да се живее, а с ненавист, със злоба, в желание за отмъщение не може да се живее – или се живее жалко, недостойно, бих казал тъпо.

Не е и християнско това; с ближния трябва да се сближаваме, а не да се отдалечаваме; трябва да обичаме, а не да мразим ближния си. Нито една религия не учи хората на това да вършат зло. Крайно безотговорно и злоумишлено е да се разделят хората на религиозна основа и, примерно, да се твърди, че мюсюлманската религия, ислямът, учи хората да правят зло. Това не е вярно, това не е истина, това е проява на религиозен фанатизъм, който поражда страшни злини, способни да съсипят живота и бъдещето на цели народи. Нека да опитаме да сме поне малко по-мъдри, извлекли цялата мъдрост, на която историята ни учи; нека не бъдем такива, за които е вярно това, което пише Хегел:

Изучаването на история ни учи предимно на това, че хората нищо не са научили от историята си.

Така е било, така е и сега, но така не бива да продължава винаги. Ето, германците, примерно, помъдряха като народ, учейки се от опита на злощастната си история в толкова тъжния ХХ-ти век. Съвременният турски народ пък е изключително мъдър и великодушен народ, който всеки с ръка на сърцето може да го признае ако е общувал повече с турци; има в съвременна Турция всякакви хора, но там има и много демократично мислещи и толерантни, там има твърде много човечни хора. В защита на турската демокрация в Анкара, Истанбул и Измир милиони хора са излизали на демонстрации. Та тия, дето се опитват да ни насъскват едни срещу други, именно българи срещу търци и турци срещу българи, по този начин просто избиват свои най-сериозни личностни и психологически проблеми и комплекси, т.е. мъчат се да избиват, да компенсират непълноценността си. Личността с богата душевност няма как да дегенерира до нивото на злобен комплексар, дето насажда злоба и ненавист към други хора само защото те били, представяте ли си, представители на друг народ или на друга религия.

Преди време животът ме срещна с един млад човек, турчин, който, оказа се, е твърде образован в религиозно отношение, има духовно образование и, както се разбра, работи нещо в муфтийството или джамията в Пловдив. Аз съм човек-християнин и българин. Проведох много интересен разговор с него и открих, че по нито един съществен въпрос с него нямам принципни различия. Това е твърде одухотворен, поразително мъдър за възрастта си човек. Неговата религия го е направила такъв. Давам само един пример. А простаци, злобари и фанатици има всред всеки един народ, ала ще допуснем ли тъкмо те да ни служат за пример, достоен за следване?!

Тая надъханост едни срещу други на религиозна почва, която води до такива беди цели региони на света, примерно, Афганистан, Кавказ, Индия-Пакистан и пр., трябва и може да бъде надмогвана само ако по-интелигентните, духовно развити хора в средите на различните народи и религии обединят силите си, щото семената на злото да не попаднат на добра почва и да не пуснат корени в човешките души. Оставим ли не други, а простаците, духовно ограничените хора да дирижират нещата и да налагат своята ограниченост в отношенията помежду ни, добро няма да видим. Тази е мисията на духовно издигнатия и мъдър човек: да пръска духовна светлина, която ще изпепели семената и корените на злото, що тровят душите на човеците. С такива мисли ме обогати разговора с този млад човек, мюсюлманин, работещ нещо в Джумая джамиси в Пловдив или в Пловдивското мюфтийство.

Който използва религиозни мотиви за да сее ненавист между хората, такъв работи в крещящо противоречие с духа на всяка една религия; подобно поведение не може да си го позволи истинския варващият, духовно издигнат и просветен човек. Всички хора сме братя и сестри, живеем в един дом, това е нашата планета, имаме един баща, това е Бог, на когото, макар че сме му дали различни имена – Йехова, Христос, Аллах и пр. – именно сме деца; сме негови любими деца, щото родителят обича еднакво всичките си дема; как тогава да можем да допускаме кръвни братоубийствени вражди, и то не кога да е, не в безпросветните и тъмни времена преди векове, а днес, в XXI-век?! Това не бива да бъде допускано. Само неверници, хора, нямащи отношение към духа на всяка една религия, могат да си позволят да използват религията за земни, непристойни политически цели, т.е. да сеят ненавист между хората на религиозна, верска почва, което именно означава, че са вдъхновявани от користни, несъвместими с духа на вярата прозаични, суетни и користни цели.

Вярата чисти и унищожава злото от човешките сърца, тя облагородява духа на човеците. Фанатик на “вярата” става оня, който, собствено, няма отношение към истински съкровеното на самата вяра. А то е: Бог е един, ние сме негови деца, трябва да обичаме Родителя си, а пък тази любов към него ще доведе дотам да обичаме и ближните си, сиреч, нашите братя и сестри. Това е. Просто е. Всичко друго е злоба. Нямаща нищо общо с духа на вярата и на религията – независимо каква е тя.

Затуй ония, които са вдъхновявани от бесовска ненавист към ближните и зоват към отмъщения и братоубийства, такива служат не на Бога, а на Сатана.

Наистина, крайно глупаво е да се насажда съзнанието, че ние, българите, имаме “вечни врагове” и това са, примерно, турците. Помислете малко. Ние и "вечни приятели" нямаме. Казвам това, щото теорията, че наши "вечни врагове" са турците, върви ръка за ръка с теорията, че наши "вечни приятели" са руснаците, т.н. "братушки". Да, обаче ето нещо, което разклаща тези теории до неудържима степен: как е възможно в последния един век да сме видели толкова много зло тъкмо от "вечните си приятели" (СССР най-вече, но и не само), а в същото време от "вечните си врагове", именно турците, изобщо да не сме видели никакво зло в този същия един век?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)