Кой е Кубрат Томов - гений или луд?!

Получих въпрос от един мой интернетен приятел, който, признавам си, необичайно ме затрудни; бавих отговора, за да мога да си изработя позиция, понеже темата е крайно деликатна, а не ми се ще да прибързвам и да реагирам емоционално, понеже често съм се подвеждал и допускал грешки. Но и най-вече поради дефицит на време не можах да отговоря до днес, но ето, тая сутрин дръзвам да отговоря, понеже съм на работа малко по-късно; ето въпроса, а по долу можете да прочетете моя отговор към питащия, чиито инициали са Т.Т.:

Здравей, Ангеле. Преди години прочетох книгата "Новата култура 21 век" на Кубрат Томов и много ме впечатлиха неговите разсъждения, изводи, хипотези за света, за човека и неговата духовност. След време четох и други неща от него, гледах някои телевизионни предавания с негово участие и като свързах всичко това видях пред себе си един доста интересен човек, философ, за който си заслужава според мен да се говори. Ти как мислиш, какво е мнението ти за този твой колега, нали и той е философ? Ще ти бъда много благодарен ако отделиш от малкото си свободно време, и напишеш някой ред по този мой въпрос. С поздрав: Т.

Здравей, Т., ще се опитам да ти отговоря на въпроса, въпреки че не съм много сигурен в позицията си, и то по много причини. Ето за какво става дума.

Преди много години, когато бях млад, слушах лекция на Кубрат Томов за "цивилизацията на бъдещето" и, признавам си, бях много впечатлен. Наистина звучаха пророчески думите му. В онова време тоя човек беше доста нашумял и при това тезите му разко се разминаваха с господстващата тогава държавна идеология, та по тая причина той имаше нещо като ореол ако не на "истински дисидент", то на бунтар, поне на попрището на науката, или нещо такова. Малко след тоя случай моя милост създаде ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ "П.Хилендарски", където бях на работа тогава, като идеята ми беше да каня изтъкнати личности, философи, културни дейци и пр. Поканих доста хора, почти всички поканени дойдоха и изнасяха лекция в Клуба, но ясно си спомням, че от поканените двама не дойдоха: Желю Желев и Кубрат Томов; нищо че ги поканих лично, не дойдоха. Желю е хитрец и ми рече, че няма да дойде за да не би да ми затворят Клуба, а пък Кубрат Томов обещава и отлага, обещава и отлага, пък накрая не дойде. Зли езици тогава ми подшушнаха, че не е дошъл, щото заплащането му се е видяло недостатъчно. Аз на такива зли езици не вярвам, но както и да е, това ми казаха.

По едно време в Клуба дойде академик Азаря Поликаров, физик и философ, Бог да го прости, той вече е покойник. Идването на научен корифей от тоя ранг спаси Клуба ми от налетялите го вече идеологически цербери. Спомням си добре, че след лекцията на академика студент го попита за мнението му за теориите на Кубрат Томов. Поликаров отвърна, че тоя човек е много пламенен, пише много, но "теориите" му за жалост са прекалено "хвъркати", като научна фантастика могат да се възприемат, но като наука, за жалост, не могат. И друг един порок изтъкна Поликаров: че претенциите на К.Томов да обедини "цялото човешко знание" са смехотворни и свидетелстват за проблеми с разсъдъка на създателя на едни толкова претенциозни и гениални "революционни теории". Казвам всичко това не за да избягам от отговор и не с чужди ръце да вадя кестените от огъня, а защото ценя мнението на Поликаров, който освен учен беше и личност от голям мащаб, беше философ, тъй че не допускам, че нещото, наречено завист, може да му е повлияло да мисли така. Че Кубрат Томов не беше приет от тогавашната официална "научна общност", пък и от сегашната, е безспорен факт; моя милост по същия начин не е приета от никаква общност даже, щото К.Томов поне го приема общността на езотериците, на мистиците, на ясновидците, на привържениците на извънземните, на другите шарлатани и прочие, а мен дори и такава общност не ще да ме приеме; за което не съжалявам обаче. Та да се върна на въпроса ти.

Аз, признавам си, не съм чел нито една книга на К.Томов и по тази причина не мога да имам свое категорично мнение за книгите му, за написаното от него и за теориите му. Признавам си, не съм имал и особено влечение към подобен тип сензационна и провокативна литература. Един човек у нас, подобен на К.Томов, той е академик, чини ми се, на "Одеската академия на науките", дори написа тритомен или вече е станал петтомен труд, наречен "Физика на Бога", но моя милост се задоволи само с прелистване на творението му. Изпитвам недоверие към подобни, както казват руснаците, "сногшибателни" теории, което може да се преведе като "щури теории", знам ли как може да се преведе. Та не съм имал пиетет към подобни съчинения, щото ги смятам за паранаука, за парафилософия, да не кажа - псевдофилософия или псевдонаука. Те са нито рак, нито риба, нито наука, нито философия, а аз, като философ, не мога да имам положително отношение към демонстрацията на подобно размиване на границите между наука и философия - и на самите понятия за това що е наука и що е философия.

Напоследък и аз хванах някакви сензационни предавания с участието на К.Томов, в които той, както възприех нещата, стана за смях, щото говореше за някакви извънземни, които го били отвлекли, а пък след това, предполагам, са го довлекли обратно тука, сред нас, та той вече да е нещо като техен посланик или просто доверен човек. Тия негови изяви ми дават основание да мисля, че човекът вече съвсем не е наред с разсъдъка си. Не се подигравам, това е болест, тъй че моля да ме извиниш, ако думите ми са прозвучали прекалено грубо или грозно. Много съжалявам, ако Кубрат Томов е твой кумир и аз сега го развенчавам. Но казвам какво мисля. При това искам и още нещо да добавя.

Нямам претенцията, че моето отношение към тоя човек е меродавно. Сам казах, че нищо не съм чел от него, тъй че е напълно възможно съвсем да греша. Да съм се подвел, да бъркам. Възможно е Кубрат Томов да е непризнат от никой гений и дори нещо като пророк, който след време да бъде признат за нов Айнщайн или дори нещо повече от това. Такива неща стават в науката, пък и по света изобщо. А у нас да не признаваме най-кадърните си хора, знайно е, е нещо като традиция. И да ги отричаме, да ги хулим, да ги подиграваме също е наша хубава българска традиция. Сам съм изпитал тоя наш табиет върху гърба си, тъй че зная добре за какво говоря. Та искам да кажа, че написаното по-горе от мен, допускам, е възможно да е съвсем неверно, аз да съм се подвел и да съм в пълно заблуждение; а пък Кубрат Томов да е точно това, което, примерно, си мислиш ти; или както си мислят повечето негови фенове.

Прочее, по въпроса за Кубрат Томов ти самият си по-компетентен от мен, щото си чел негови книги, и ето, твоята оценка ме кара да потърся някоя негова книга и да я изчета. Щото ми се вижда позорно на моите години човек да няма вярна преценка по един такъв случай, който, възможно е, да значително по-важен отколкото мога да си представя сега. Тъй че благодаря ти за въпроса, помогна ми за се замисля за нещо, за което не бях мислил. С годините ние, хората, остаряваме и ставаме все по-вироглави; аз, разбира се, не съм изключение от това правило. Напълно е възможно случаят да е точно такъв.

Това исках да ти кажа. Бъди здрав!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.