Борбата за същностна промяна на порочната система, задушаваща българското образование, тепърва предстои

Пред мен е най-новият проект на нов ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ; това са цели 90 страници; вчера си пропилях доста време докато го изчета. От 14 февруари т.г., когато бе прогласено, че сме ощастливени с новия проект, та досега, вече цяла седмица, министърът и заместничката му дефилират по медиите, за да ни убеждават в новостите, които носел в себе си новия проект. Разбира се, никакъв обществен, граждански отзвук не се забелязва; мъртвилото и тук е на висота, но за сметка на това по медиите се шуми за всичко друго, но не и за истински важното и значимото в живота ни.

Научавам, че за две седмици трябвало да се обсъди новия проект и да се внасят някакви предложения за промяна, а след това Парламентът, в спешен порядък, трябвало да го гласува. Разбира се, времето е крайно недостатъчно, но у нас кой ли пък се интересува от мнението на заинтересованите? А заинтересовани по този закон сме всички; всички сме родители, всички по някакъв начин сме свързани и зависими от образованието; учителите пък и младите хора би следвало да се вълнуват най-много, но не, няма такова нещо; явно стереотипът и манталитетът на роба, на жертвата, с която управляващите могат да правят каквото си искат, и тук е на висота. Това са крайно неблагоприятни симптоми, вещаещи последици, които никой не може да предвиди. Защото, както и да го погледнем, образованието в съвременния свят е най-съдбовна сфера на живота; но кой ли ти в наши условия мисли и се вълнува от сериозните проблеми, пред които е изправено образованието и личностното развитие на нашите деца?!

Подобно безразличие е фатално - защото ни обрича да продължаваме да съществуваме във вечна бедност и недостойнство; същностни промени към добро в обществото ни могат да настъпят само ако някой ден и "системата на образованието" бъде приведена в съответствие с изискванията на живота. Това едва ли може да бъде свързвано с настоящия проект, когото оценявам като поредно творение на образователната бюрокрация, целяща да запази безразделното си господство в тази сфера. Тоест, промяна в най-важното - принципът, философията, стратегията - тук не се предвижда, а същината на командното държавно и нискоефективно, некачествено образование ще си остане непокътната. Това е естествено: за да не изпусне властта си, образователната бюрокрация е способна на всичко, а какво тя умее, вече е крайно време всички да разберат: тя умее единствено да вреди, да разваля, да пречи, да спъва, да обърква. Първото условие на промяната според съвременните изисквания на живота, именно свободата, е най-ненавижданото, е онова, от което бюрокрацията в образованието най-много се бои; защото то застрашава господството и. Тъй че, уважаеми дами и господа, спете спокойно: моделът на сталинисткото командно образование се запазва непокътнат, а властта на бюрокрацията се очертава да е вечна; новият закон ще я бетонира.

Трябва някак да се реагира в този момент. Аз лично за себе си предвиждам да сторя това: да пиша писма до институции и до медии с предложение да се започне дебат по истинските, наболелите, не търпящите отлагане въпроси. Не трябва да се допусне един такъв най-важен закон да бъде пробутан тихичко, без гражданска реакция, та да се задоволи донасита лакомията на бюрокрацията ни за власт и контрол. Какво трябва да бъде сторено в сферата на образованието ни съм писал предостатъчно: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Борбата за същностна промяна на порочната система, задушаваща българското образование, продължава. Или тепърва предстои. Понеже безразличието на всички, повтарям, е повсеместно. То е и много страшно. Ние, българите, тъкмо за най-важното най-малко мислим, т.е. сме най-безразлични. И се вълнуваме най-много точно от най-маловажното, от дреболиите. За жалост, такива сме.

Та борбата за ново, качествено, съвременно, европейско по дух и по ценности образование ще бъде безмилостно жестока, безпощадна. Битката за свобода, за творчество, за духовност, за просперитет винаги е била такава. В темата за българското образование се събират като в призма всички други български проблеми. Тук е и "заровено кучето" ако искаме да променим ситуацията си като нация, оттук ще започнат истинските промени в живота ни. Тук, в образованието, е началото на всички начала. Ето точно на това основание за тия 22 години промени не другаде, а тъкмо тук, в българското образование, никаква промяна изобщо не беше допусната. 10-ти ноември 1989-та година в сферата на българското образование изобщо не е дошъл.

Диктатът на бюрокрацията тук е безразделен и тотален. Тази е същината. Не се оставяйте да ви лъжат и подвеждат. Истината е, че нищо не зависи от нас, от родителите, от учителите, от учениците, от младите, от гражданите. Всичко зависи от чиновниците. И от закона, който изцяло е в техен интерес. Това е положението. Ако ви харесва, продължавайте да си мълчите...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.