По повод с обсъждането, което ще се проведе днес в ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в Пловдив, ми се наложи, във връзка с възникналата ситуация, да напиша в писмен вид предложение до ръководството на ПГЕЕ-Пловдив, където ще се проведе самата дискусия. Понеже темата на обсъждането представлява обществен интерес, считам, че си заслужава да се даде гласност на това съобщение; ето какво написах там:
Нещо важно, една молба: днес от 13 часа в 1403 кабинет ще се проведе ДИСКУСИЯ върху най-новия проект за нов Закон за училищното образование. Вчера поканих чрез главен учител Костова учителите от направление хуманитарни науки; поканих също така и лично дадени учители, които, струва ми се, биха проявили интерес. С изненада разбрах, че някои хора сякаш се страхуват да дойдат в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ; това открих в реакцията им, погледнаха ме уплашено, а пък един човек направо ми каза: бих дошъл, ама, признавам си, ме е страх!
Та по тази причина, за да се разсее този страх, пък и да се проведе едно НЕОБХОДИМО и ПОЛЕЗНО обсъждане върху Проектозакон, който твърде много ни касае, предлагам Ръководството да обяви, че ще се провежда такава проява, а който желае, да заповяда; тогава, чини ми се, хората няма да се страхуват и дискусията ще бъде проведена. Предварително благодаря за съдействието и съпричастността!
И още нещо: благодарение на публикуване на обява за дискусията в блога ми се заинтересуваха и външни хора, учители от Пловдив, а пък издателство ИЗТОК-ЗАПАД вчера ми изпрати по този повод куп издадени от тях книги по проблеми на образованието и също така книги за най-новите, съвременни виждания за един пълноценен образователен процес, написани от американски учители, психолози и пр. Та издателството ме упълномощи да представя вкратце тия книги (две от тях съм чел, другите две са новост и за мен) на обсъждането, а пък който желае да си ги закупи; имам достатъчно екземпляри за желаещите; отстъпката от цената ще бъде до 30%.
Прочее, преводачката на тия книги, г-жа Гаяне Минасян, е един от създателите на Движение за либерализация на образованието и тя също изрази желание да дойде на обсъждането в ДИСКУСИОНИЯ КЛУБ, стига да можеше да й се открие такава възможност. Прочее, ще запиша на видео дискусията и който се интересува как тя е протекла, а такива хора има много сред читателите на блога ми, благодарение на интернет; те пък могат да се информират, нищо че са пръснати по целия свят, благодарение на видеозаписа.
Това исках да Ви кажа; мисля, че няма нищо лошо в една такава инициатива; ала безразличието към нея на цялото Ръководство на училището, чини ми се, може да се изтълкува в съвсем невярна светлина, поради което и Ви пиша това предложение.
Прочее, продължавам да настоявам проблема с дисциплината в училището да бъде подложен на най-внимателно осмисляне с оглед търсене на ефективни средства за противодействие и за решаване на проблема; за което смятам, че се налага да се избере нарочна работна група, която на спокойствие да го подложи на всестранен анализ и да предложи конкретни идеи за решаването на му.
Това беше. Извинявайте за безпокойството и за това че Ви занимавам, ала се наложи; проблемите са важни и сериозни!
Прочее, пропуснах Вас лично да поканя на обсъждането, прощавайте! Ето, правя го: заповядайте, Вашето присъствие и участие в дискусията ще допринесе много за нейното качество и продуктивност!
ЗАБЕЛЕЖКА: Каня на дискусията и всички читатели на този блог, които имат не просто желанието, но и физическата възможност да дойдат и да участват в дискусията.
Дами и господа учители от пловдивски училища, дами и господа от Инспектората, моля, заповядайте, важно е, Законът касае нашата житейска и професионална съдба, щото сме се обрекли на образованието!
Родители, заповядайте и вие, защото Законът касае бъдещето на вашите деца!
Ученици, млади хора, заповядайте и вие: не допускайте друг да се разпорежда със собственото ви бъдеще, без да ви пита изобщо!
Нещо важно, една молба: днес от 13 часа в 1403 кабинет ще се проведе ДИСКУСИЯ върху най-новия проект за нов Закон за училищното образование. Вчера поканих чрез главен учител Костова учителите от направление хуманитарни науки; поканих също така и лично дадени учители, които, струва ми се, биха проявили интерес. С изненада разбрах, че някои хора сякаш се страхуват да дойдат в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ; това открих в реакцията им, погледнаха ме уплашено, а пък един човек направо ми каза: бих дошъл, ама, признавам си, ме е страх!
Та по тази причина, за да се разсее този страх, пък и да се проведе едно НЕОБХОДИМО и ПОЛЕЗНО обсъждане върху Проектозакон, който твърде много ни касае, предлагам Ръководството да обяви, че ще се провежда такава проява, а който желае, да заповяда; тогава, чини ми се, хората няма да се страхуват и дискусията ще бъде проведена. Предварително благодаря за съдействието и съпричастността!
И още нещо: благодарение на публикуване на обява за дискусията в блога ми се заинтересуваха и външни хора, учители от Пловдив, а пък издателство ИЗТОК-ЗАПАД вчера ми изпрати по този повод куп издадени от тях книги по проблеми на образованието и също така книги за най-новите, съвременни виждания за един пълноценен образователен процес, написани от американски учители, психолози и пр. Та издателството ме упълномощи да представя вкратце тия книги (две от тях съм чел, другите две са новост и за мен) на обсъждането, а пък който желае да си ги закупи; имам достатъчно екземпляри за желаещите; отстъпката от цената ще бъде до 30%.
Прочее, преводачката на тия книги, г-жа Гаяне Минасян, е един от създателите на Движение за либерализация на образованието и тя също изрази желание да дойде на обсъждането в ДИСКУСИОНИЯ КЛУБ, стига да можеше да й се открие такава възможност. Прочее, ще запиша на видео дискусията и който се интересува как тя е протекла, а такива хора има много сред читателите на блога ми, благодарение на интернет; те пък могат да се информират, нищо че са пръснати по целия свят, благодарение на видеозаписа.
Това исках да Ви кажа; мисля, че няма нищо лошо в една такава инициатива; ала безразличието към нея на цялото Ръководство на училището, чини ми се, може да се изтълкува в съвсем невярна светлина, поради което и Ви пиша това предложение.
Прочее, продължавам да настоявам проблема с дисциплината в училището да бъде подложен на най-внимателно осмисляне с оглед търсене на ефективни средства за противодействие и за решаване на проблема; за което смятам, че се налага да се избере нарочна работна група, която на спокойствие да го подложи на всестранен анализ и да предложи конкретни идеи за решаването на му.
Това беше. Извинявайте за безпокойството и за това че Ви занимавам, ала се наложи; проблемите са важни и сериозни!
Прочее, пропуснах Вас лично да поканя на обсъждането, прощавайте! Ето, правя го: заповядайте, Вашето присъствие и участие в дискусията ще допринесе много за нейното качество и продуктивност!
ЗАБЕЛЕЖКА: Каня на дискусията и всички читатели на този блог, които имат не просто желанието, но и физическата възможност да дойдат и да участват в дискусията.
Дами и господа учители от пловдивски училища, дами и господа от Инспектората, моля, заповядайте, важно е, Законът касае нашата житейска и професионална съдба, щото сме се обрекли на образованието!
Родители, заповядайте и вие, защото Законът касае бъдещето на вашите деца!
Ученици, млади хора, заповядайте и вие: не допускайте друг да се разпорежда със собственото ви бъдеще, без да ви пита изобщо!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Прегледах книгата ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата и наистина всяка страница си струва. Горещо я препоръчвам.
Публикуване на коментар