Кратка полемика по въпроса за това коя страна в света заслужава да бъде наречена "страна на духа"

Публикацията в блога под заглавие Не само философията, но и духовността изобщо е поставена в унизително положение в България, забелязвам, е предизвикала критичен коментар на моя уважаван постоянен опонент; интересни са доводите и аргументацията му; поставя важния проблем коя страна в света заслужава да бъде наречена "страна на духа". Няма как, включих се в нова полемика, понеже не мога да приема твърдението на опонента ми, че СССР, именно комунистическата империя на злото, била същевременно и "страна на духа"; ето, прочее, какво пише този човек, а по-долу можете да прочетете и моя коментар на неговия коментар:

„Information Philosophie” е философското списание с най-голяма тираж в Германия – 3900. Пренесено върху България с нейното 10 пъти по-малко население от това на Германия това са 390 бройки. Главният булеварден вестник на Германия „Билд” има тираж около 3 милиона. От това императивно се налага едно заключение:

Не само философията, но и духовността изобщо е поставена в унизително положение в Германия.

Т.е. може и в България да е така, но същото е положението и в Германия. Впрочем аналогично стоят нещата и в Англия и САЩ.

Искам да знам дали има страна, в която е обратното и в която философските списания са на почит и се радват на огромни тиражи, докато жълтата и булевардната преса едвам се държи над водата, страна, в която почти всички четат изключително Кант и Достоевски. Знам обаче със сигурност в коя страна НЕ СЕ ЧЕТАТ Кант и Достоевски – Америка. Тя има своите достойнства с това че е богата и свободна, но в никакъв случай не е страна на духа. Парадоксално, но страна на духа беше СССР преди 1991. Там всички четяха много, и то само сериозна литература и Ангел Грънчаров би трябвало да знае това добре. Ама имало, ама нямало друго, фактът си е факт.

И не – не предпочитам „империята на злото” СССР пред Америка, боже опази! Просто констатирам. Не може да имаш всичко и всяко. С демокрацията неминуемо на власт идва тълпата и започват да доминират вкусовете и предпочитанията на тълпата, а те не са насочени към Кант, Достоевски, Бетховен и Шопен. Друг въпрос е, че освен това ДС-КГБ след 1989 имат за цел съзнателното опростачване на хората.

Това пише любезният ми опонент. А ето и моя отговор:

Да, в СССР навремето наистина се четеше "много сериозна литература", примерно четяха робите на комунизма предимно книгите на... Маркс, Ленин, Брежнев! Е да де, четяха по метрото нещастните съветски труженици каквито книжки им попаднат, щото и книгите, да не говорим хубавите, тогава бяха твърде дефицитна стока. Но да се нарече СССР "страна на духа" ми се вижда доста пресилено, особено като се вземе предвид това, че много книги и много автори в СССР бяха просто забранени, а други - съвсем нежелани от пропагандата и властите (примерно, същият този Достоевски).

Прочее, не знам защо на опонента ми му се струва, че в Америка не четат Кант и Достоевски, е, не го четат "трудовите хора на Америка", но има хора, които, разбира се, го четат. Да не искате да ми внушите, че в Харвард, примерно, нито Кант, нито Достоевски никой не е чел?! Навсякъде по света дадени книги се четат от едно елитарно малцинство, друг е въпросът, че нас специално съвсем не ни грее това, че "и в Германия не само философията, но и духовността е поставена в унизително положение".

Впрочем, последното твърдение, отнесено към Германия, е смехотворно; ако има страна на духа, то това е Германия, дори не Франция, но и Франция също. Кьолнската катедрала, да речем, свидетелства, че Германия е страна на духа; немският дух го признах и му се възхитих когато имах възможността да застана в подножието на Кьолнската катедрала.

Разбрах, че страната на Кант, Хегел, Хайдегер не може да не е страна на духа. А СССР, прочее, беше страна на пияниците, не на духовните хора; комунизмът произвежда само уроди; в духовно отношение тоже...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.