Няма нищо по-хубаво от това да си независим интелектуалец, философ и изследовател

Под една моя статия, писана преди доста време - виж Защо не станах "учен" и как не защитих дисертацията си - сега току-що откривам, че анонимен е написал интересен коментар по същите тия проблеми; ето какво пише тоя човек; становище му е важно, понеже ми се иска да предизвикам известна дискусия върху ситуацията в българската наука и в университетите, а пък това все не ми се удава; не знам защо; както и да е; ето какво пише тоя човек:

И аз междувременно съм изключително скептичен към академичните философи и учени. Голяма част от титлите, раздавани по времето на социализма и без това нямат никаква стойност - защото почиват на силно идеологизирани, догматични, изпразнени от съдържание и от днешна гледна точка смехотворни трудове и дисертации, които не струват хартията, на която са написани.

Мога ли да запитам каква е научната стойност на марксистките „философски” трудове в периода 1944-1989? Какви безценни знания бихме могли да почерпим днес от произведения като „Теория на отражението” на Тодор Павлов например? Желю Желев предава свои разговор с академика, в който той му бил казал:

„Момче, не вярвам в България да се е родил човекът, който ще събори Маркс, Енгелс и Ленин. Това са гении. Велики авторитети, които трябва да изучаваме, а не да оспорваме... Ленин е казал "нашата философия - диалектическият и историческият материализъм - е излята като от едни къс стомана... Аз досега съм прочел "Материализъм и емпириокритицизъм" най-малко 60 пъти. И всеки път откривам все нови и нови неща. До края на живота си мисля още толкова пъти да го прочета. Отивай в къщи и започвай с молив и тетрадка да четеш и конспектираш "Материализъм и емпириокритицизъм"...”

А какво да кажем за великия критик на „съвременната буржоазна философия” Николай Ирибаджаков? Ето какво пише Георги Каприев:

„В средата на 80-те Здравко Попов предлага на някакво факултетско събрание да се въведе дисциплина „Средновековна философия”. Тогавашният философски началник Николай Ирибаджаков обаче се разкрещява: "Не, това е враждебно, това противоречи на марксистката идеология!"

Мисля, че коментарите са излишни.

Но за съжаление и на Запад днес не всичко е наред. Във философията нещата може и да са по-либерални, защото няма общоприети рамка, доктрина, учение или „парадигма”, но в науката положението е доста проблематично. Оказва се, че науката не е толкова рационална и недогматична, демократична дейност, както понякога се мисли. Често е много трудно е да се опълчиш срещу господстващите схващания в дадена област. Това нерядко е свързано с риск от загуба на репутацията, лишаване от пари за изследвания и дори опасност от загуба на работното място. В случая не визирам откачалници и ненормалници-псевдоучени, каквито винаги е имало и ще има, а сериозни изследователи.

Опитайте се например да публикувате статия срещу теорията за "Големия взрив" в космологията (повече от съмнителна) или "Теорията на относителността" на Айнщайн (според мен доказано несъстоятелна и погрешна) в някое „реномирано” научно списание. Системата на „peer review” много успешно играе ролята на цензура и така еретични идеи, оспорващи господстващата парадигма, много трудно пробиват.

Ето защо няма нищо по-хубаво от това да си независим интелектуалец и философ и независим изследовател.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.