Истината ни прави свободни

неделя, 10 ноември 2013 г.

Да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика



Един човек, вероятно от бързане при писането, ме нарече "очителю"; като видях тази дума така изписана, ми се набоде в очите думата "очи", дето е в началото; излиза, че по-дълбокият корен на думата "учи" ("учене", или "очене"), уж стояща зад думата "учител", е "очи"; "учи" иде, предполагам, от "очи"; който учи, почва да провижда, да се снабдява с очи, да използва очите си по предназначение, иначе казано, почва да вижда, а преди това, предполагам, е бил сляп или... заспал (със затворени очи); та какво излиза, тия хора, дето са будни, са с отворени очи, те ползват очите си, за да виждат, а пък на спящите и слепите това не се удава, нали така излиза? Виждате ли как думите говорят, казват ни всичко, а да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика...

Та "очители", или учители, явно, са тия, дето учат децата и младите да се ползват от очите си, да гледат, да виждат с очите си, а по-нататък и да разбират, да схващат и пр., щото всичко в сферата на ученето и на мисленето почва с гледането, със съзерцанието, с наблюдението; но от очите ни почва всичко, както, вярвам, се убедихте, ако послушахте това, което ни говори така мъдрият език; прочее, при ученето - "очене" - да не забравяме, голяма роля имат и... ушите.

С тях пък също трябва да използваме по предназначение, да слушаме, да чуваме и да вникваме какво ни казват другите, тъй като ако не ги чуем, ако разговорите ни станат като разговори между глухи, работите съвсем няма да ни вървят, напротив, ще се объркат страшно много.

А че са ни много важни и очите, и ушите, си личи от това, че Бог ни е дал по две (едното за резерва); каквото ни е много важно, имаме по два броя в тялото си; е, сърце и мозък имаме по един, но те двете заедно са силно зависими, неразделни; но да спра да философствам повече, не някой може да падне и да умре от скука като чете тия "празни приказки"...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ