Нека бъдем най-напред и преди всичко друго човеци...

Вчера беше първият ми работен ден в училище след 8-месечен отпуск по болест, предизвикан от тежка операция, която, слава Богу, преживях - и от която, да се надяваме, оцелях. Тръгнах на работа с желание, тъй като през целия този период, в който за първи път толкова продължително се откъсвам от училищния живот, не крия, ми липсваше общуването с учениците: каквито и да са те, днешните млади хора, работата с тях е интересна, пък и човек изпитва задоволство когато чувства, че е полезен с нещичко на тия толкова различни от нас млади хора. Явно съм достатъчно деформиран, няма как да е иначе, след 30-годишен стаж като преподавател по философия - и в училище, и в университет съм работил, но същината на тази работа е все една: да помагаш на младите да развият личността си, да станат свободни и отговорни личности; това е една твърде благородна работа и професия. Която имам ориста и прокобата да работя вече толкова години.

Та тръгнах вчера сутринта с настроение и с желание, пък и с любопитство, понеже, знайно е, моите по-различни, смея да ги нарека новаторски подходи в работата ми са посрещани "на нож" от училищната администрация, която от две години си има една заветна цел: да ме "приклещи" в някакво нарушение, по-възможност по-голямо, та да се разправи с мен като ме уволни; ако пък не й се удава това колко му е в такъв случай едно такова нарушение да бъде организирано и от самата нея?! Няма да се излагаме сега я? Та ето, искам да документирам какво се случи вчера; аз тръгнах с нагласата да избягвам по възможност всякакви конфликти с администрацията и с любопитство, повтарям, очаквах да разбера как те ще ме посрещнат; има за какво да пиша, налага се пак да пиша по случилото се вчера.

Първо, интересно е, че никой от многобройната администрация не дойде при мен и да ми рече: "О, добре дошъл, радвам се, че пак си на линия, хубаво е че си оздравял, че пак си на работа, поздравления!". Елементарна човещина е нужна във всяка една сфера на живота, особено пък в тази, в образователно-възпитателната, училищната, където хора работят с хора: без човещина тук работите са съвсем нездрави. Нищо де, никой от администрацията не намери сили да надмогне отрицателното си отношения към моята особа, да приемем, че още не е дошъл моментът да се освободят от негативизма, от омразата си към мен, "лошия Грънчаров". Но по начало един администратор, един управник на хора, на човешки същества, ако не намира сили да надмогва дребните емоции-капризи и да застане над тях, а си позволява да зацикля и да затъва в тях, това означава, че хоризонтът му е доста сплескан; аз само това ще отбележа по този повод, зер, нещо като психолог съм.

Но от друга страна съм длъжен да отбележа, че такъв демонстративен негативизъм към един "управляван" може да се изтълкува като дискриминационно отношение, като проява и на мизантропия, като склонност към провеждане на кампании по дискредитиране на съответната неудобна личност, което пък е лукс, който не е позволен на администраторите, искащи да си нямат проблеми със закона, да не говорим пък за морала. Тия неща бях длъжен да ги кажа: аз съм се амбицирал да продължа да давам съответните уроци не само на учениците си, но и на администраторите ми, които, по моя преценка спешно се нуждаят от осъзнаване на най-елементарни неща, свързани с модерните представи за човешко общуване и взаимоотношения. Смятам, че това е елемент и от моите служебни задължения: аз съм преподавател по философия, по етика, по гражданско образование. Къде е казано и доказано, че възпитателите (учители, директори особено) съвсем не трябва да бъдат възпитавани? Нещо повече, даже Маркс навремето е писал, че най-напред самите възпитатели трябва да бъдат възпитавани.

Живеем в преломно време, в което много от предишните ни представи за нещата и живота отиват по дяволите - понеже са се оказали негодни. Ако възпиталите не се променят и с готовност не почнат да се (пре)възпитават, ако не са открити към промените към по-добро, как тогава да чакаме, че възпитанието на младите, което те осъществяват, ще бъде подобаващо, ще бъде на изискващото се ниво? Второ, оня възпитател, който се смята, че е непогрешим, или пък че е "свята особа", неподлежаща на критика (по подобие на това както в Индия, чувам, се били отнасяли към т.н. "свещени крави"!), а е подлежаща само на хвалби от страна на подчинените, такъв възпитател отдавна е свършил най-вече като управник, пък да не говорим като възпитател. Със своите критики аз помагам на ръководството да осъзнае какво наистина прави, т.е. помагам му да се освободи от някои толкова коварни негови илюзии. Е, за това нещо не очаквам благодарност, но както и да е, за мен единствено истината има значение. Та да не философствам повече; ето какво се случи вчера.

Първо, моето впечатление е, че по-голямата част от учениците посрещнаха завръщането ми добре, с оживление, бих казал с радост, на няколко пъти цели класове ме посрещаха едва ли не с овации. Е, имаше и един инцидент: в един от т.н. "проблемни класове" някакъв ученик по своеобразен начин показа отношението си, именно, като ме... уцели право в гърдите с нещо тежичко, наподобяващо камъче - на една педя от окото ми! По този случай ще пиша отделно, да, и такива неща се случват из нашите училища, и то нерядко, особено когато администрацията систематично подценява тежкия проблем, свързан с борбата с проявите на склонните към хулиганство ученици. Но моята дума сега е за това да представя как ме посрещна администрацията, в която, тъй да се рече, от доста време сякаш сме в нескривани "полу-любовни" отношения.

Аз още сутринта подадох в канцеларията едно заявление, с което поисках отпуск за петък, когато бях на ТЕЛК, пък болничните ми бяха вече свършили. Оказа се, че г-жа директорката беше приела молбата ми, разреши този един ден отпуск, не се заяде, което аз възприех като добър знак. Да, ама не: след два часа бях извикан най-официално в канцеларията и срещу подпис ми беше връчена заповед на г-жа директорката в срок от 20 часа да изготвя и да предам следните документи: тематично разпределение, конспекти за изпити, изпитни билети и дори някаква "декларация", в която да декларирам по какви учебници ще учат моите ученици. Сюблимният момент е, че моя милост е преподавател, който е изработил, написал и издал, по всички преподавани от него предмети свои собствени учебни помагала - и затова от години образователната администрация се чуди как да ми скрои шапката, та аз да не мога да преподавам на учениците си по собствените си помагала (!). Виждате, че този момент е особено вълнуващ в съзнанието на въпросната администраторка, тя го възприема едва ли не за "криминогенен", щом ме кара да подписвам даже нарочни декларации. Проблемът е в това, че с изключение на помагалото ми по един предмет, именно по психология, другите мои помагала не са одобрени от МОН, причината е, че аз самият не съм ги предлагал за одобряване, но както и да е, това са вече подробности.

Най-важният момент обаче е този: коя е причината в такъв спешен порядък да ми се изискат тия документи? Не крия, че се почувствах като новобранец в казармата, подложен от старшината ("фатмака") на т.н. "гонка по устав", примерно, побеснели фатмаци в казармата едно време ни караха, да речем, за пет минути да изчистим тоалетната с... четка за зъби, примерно, ето на такива унижения ни подлагаха. Разбира се, няма да допусна по никой начин да се отнасят така с мен и в училище, още от първия момент да започват отново с административния терор и тормоз, така не стават тия работи; е, ще направя нужното да помогна на тия администраторки да се освободят от коварната си склонност: така не е позволено да се отнасяш към пълноправни хора, особено пък към учители; ние, учителите, сме хора с достойнство и държим на достойнството си. Аз лично няма да допусна някой да гази достойнството ми по никой начин. Те това добре го знаят. Защо обаче ме предизвикват пак? Не си ли направиха вече някои необходими изводи? Явно не. Явно живеят с представата, че могат да си позволяват каквото си искат отношение към хората; е, така не бива, така няма да стане!

Сюблимният момент е, че аз вече си бях изготвил въпросното "тематично разпределение"; то се прави, та после администраторите да могат да те контролират, те следят дали има съвпадение между него и т.н. държавни образователни изисквания, на второ място, дали това, което си писал в разпределението, съвпада с темите на реално взетите часове, които се отбелязват в т.н. "материална книга". Идеята е да те загащят в "разминаване", та после да могат да те накажат. Това е специфична форма на контрол и дори на цензура от страна на нямащите какво да правят и изнемогващите от скука администратори, чиято основна функция е да вредят и да пречат. Да, това е така, най-отговорно го заявявам, понеже истинската, същинската, тежката работа се върши от учителите, тя е т.н. учебна и възпитателна работа, а всичко останало са подробности, с които се занимават умиращите от скука администратори. Та хора с известен творчески потенциал като мен, които не се задоволяват с прякото буквоедско изпълнение на директивите, обикновено си имат проблеми тъкмо по тази линия. Аз лично, понеже не си падам да съм буквоед, формалист и педант, от години си правя свои оригинални тематични разпределения, а това е открито предизвикателство срещу репресивната и директивна административно-тоталитарна образователна система. Тази система беснееше по мой адрес цели десетилетия, ето, сега обаче явно са решили да ме унищожат: аз така тълкувам този ход на търсещата поводи за реванш администрация.

Та значи аз дори си бях подготвил и си носех с мен разпределението. Имах го в готов вид. Да, обаче такава една нарочна заповед в спешен порядък, сякаш съм "новобранец" и сякаш училището е казарма, да подготвя тия документи ме накара да се почувствам отново обект на административна "гонка по устав", а тия неща не са ми по вкуса - както не са по вкуса на всеки уважаващ себе си човек. По тази причина, крайно обиден заради това, че само на мен ми връчват нарочни заповеди да правя едно или друго, сякаш съм "криминогенен елемент", аз от обидата не можах да спя цяла нощ, въртях се в леглото, а тази сутрин ставам и първото, което написах, беше следният ДОКЛАД до моята така усърдна и неуморна администраторка:

До г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел И. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема г-жо Директор,

Вчера се върнах от продължителен, 8-месечен отпуск по болест. След толкова дълго откъсване от работа на всеки човек му е необходимо време за пренастройване, за адаптация, за нагаждане към голямата промяна; ние, хората, живите човешки същества, уважаема г-жо Директор, не сме шкафове, нито някакви други обекти, за да бъде игнорирана тъкмо тази човешка и душевна компонента в същината ни. Към нас, следователно, подобава да се отнасят човешки, с разбиране. Аз и друг път съм Ви го казвал, че Вашият проблем като ръководител е този: игнорирате тъкмо най-важното, именно човешката страна на отношенията. Това, че сте директор, не означава, че с нас, с подчинените си, можете да си правите каквото Ви хрумне. А вчера Вие едва изчакахте да минат два часа от моето завръщане и благоволихте да ми издадете нарочна и специална "персонална" заповед № 280/25 ноември 2013 г., с която ми разпоредихте в срок от по-малко от 20 часа в най-спешен пожарникарски порядък да Ви изготвя и предам четири доста трудоемки документа! Чувствам се в тази връзка длъжен да реагирам ето как.

Първо, Вие добре знаете, че аз съм с болно сърце. Аз дойдох с най-добри намерения и очаквания на работа, надявайки се, че от всички проблеми, които имахме в предишния тежък период, администрацията във Ваше лице е имала добрината да си извлече някои поне минимални изводи. Да, ама не: ето, бях извикан по телефона от секретарката Ви докато още бях в час! Признавам си, от тази изненада, от този удар за малко щях да падна: бедното ми сърце вече не издържа такива шокове, които Вие най-традиционно ми организирате! И изобщо явно не сте склонна да изневерите на традицията си! Моля да имате предвид това, безброй пъти съм Ви го казвал: моля, действайте поне малко по-хуманно, а не толкова брутално. Така не бива да се отнасят с човешки същества. Съобразявайте се, моля, с това, че работите с човешки същества, а не сте, да речем, директорка на... свинеферма! (Прочее, в днешно време и към животните се изисква едно по-хуманно, човешко и деликатно отношение, а какво означава към хора да си позволяваме отношение, игнориращо и най-елементарните изисквания на хуманността!) Наистина, от удара, от шока около това телефонно позвъняване по време на час пулсът ми скокна двукратно, олюляващ се, тръгнах към канцеларията: ако в бъдеще време ми докарате един инфаркт или един мозъчен удар от тия Ваши "сюрпризи", нима поне малко няма да съжалявате тогава? Затова за сетен път апелирам към мен, а и към всички останали хора от персонала да се отнасяте със съзнанието, че сме човешки същества, а не предмети, не животни, не и нещо друго, каквото и да било, но все така неодушевено.

Добре, Вие имате право да издавате каквито си искате заповеди, но аз питам: а от какво се обуславя тази спешност? Аз да не съм пожарникар, а училището да не е пожарна команда, че ми давате срок по-малък от 20 часа, за да изпълня заповедта Ви? Не може ли, предвид това, че все още не съм се окончателно възстановил от тежка операция, да ми бяхте дали поне ден-два-три или седмица, а не, Вие непременно държите да ме подгоните като финикиец още от първите часове, след като аз вече съм под Вашата, тъй да се рече, юрисдикция?! Ето това също не мога да го разбера. Аз бих могъл, ако изхождам формално към работа си (към което Вие с тая спешност ме подтиквате!) да Ви прекопирам набързо тия документи и да Ви ги дам, но аз съм противник на формализма и искам да си гледам качествено работата. Защо, например, не мога да Ви дам в искания срок дори това т.н. разпределение? То е близко до ума защо не мога, но ще Ви го обясня.

Ами защото класовете, в които аз сега ще влизам, повече от два месеца бяха обучавани от други преподаватели. Аз съвсем не знам още какви теми тия мои ученици са взели, докъде са стигнали, по какви програми са учили, как изобщо е вървял учебният процес: как тогава да седна и да напиша едно приложимо, истинско, ефективно и смислено разпределение? Нали трябва да се съобразя при изготвянето му с досега взетите теми и съобразно това да внеса промени в моите програми? Ето защо е съвсем нереалистично в такъв кратък срок аз да мога да изпълня заповедта Ви. Необходима ми е поне седмица, в която да мога в пряко общуване с учениците да разбера докъде са стигнали, какви теми са разгледали и в съответствие с това да изработя свой работещ проект за едно същинско, е на формално разпределение.

Искате също от мен конспекти за поправителния изпит и дори изпитни билети. Това пък за какво е необходимо още отсега, като се вземе предвид, че тия неща могат да се определят едва след като учебният процес вече е минал, е завършил, и в съответствие с постигнатите резултати може вече на твърда основа да се прецени какво би могло да влезе във въпросните конспекти и изпитни билети?! Аз априори не мога да имам нужната информация, за да изпълня и тази Ваша задача; нормалното е тя да бъде изисквана едва в края на учебната година, когато учебният процес вече е минал и преподавателят вече прекрасно знае какво може и какво не може да бъде включено в конспекта и в билетите за изпит: та да не ощети с нещо учениците си, щото все пак техните интереси за нас са водещото. Мисля, че с тия неща трябва да се съобразите, иначе ще излезе, че ние не сме една солидна и респектираща образователна институция, а нещо като "текезесе", което още от есента "научно прогнозира" кокошките колко яйца ще снесат през идващата година - или колко тона круши ще бъдат набрани; тия комунистически стереотипи за подчиняване на живия живот на някакви разсъдъчни планове отдавна доказаха своята абсурдност и вредност за самия живот, не разбирам защо сте се така превързала към тях. Та в тази връзка моля да ми дадете убедителен аргумент в полза на това, че тия конспекти и изпитни билети трябва да бъдат изготвени в спешен, пожарникарски порядък още сега, 7 месеца преди времето, в което те ще са необходими. Ако го правите само за да угодите на директивите на висшестоящите началства, тогава защо не сложите в папките, за да са спокойни тия началства, миналогодишните конспекти и билети? Аз обаче се питам отново: за какво е необходимо това бързане? Да бъда унизен ли, да бъда тероризиран ли - тази ли е същинската цел? Все пак училището не е казарма, уважаема госпожо Директор, държа да Ви го напомня и това; Вие самата пък сте Директор, а не армейски фелдфебел, дето си позволява да се гаври с войниците - като си устройва така умилителните от едно време "гонки по устав". Питайте съпруга си какво означава това, той ще Ви обясни - ако е ходил войник.

Много ме удиви това, че искате някаква специална "декларация" от мен относно това по какви учебници щели да учат учениците ми. Първо, това за всички учители ли важи, от всички учители ли искахте въпросната декларация, или я искате специално само от мен, позволявайки си да проявите към моята скромна особа такова едно обидно дискриминационно изискване? Този въпрос най-напред дръзвам да Ви го задам. Аз до този момент не си спомням да сме писали специални декларации по този пункт. Каква е тази иновация и какъв е нейният смисъл - моля да ми обясните и това? Аз не разбирам и като "лош ученик" си позволявам да питам. Аз не смятам, че било ученик, било учител, който дръзва да пита за нещо, което не разбира, непременно прави нещо "лошо", напротив, той проявява похвално любопитство. И любознателност. Тия неща трябва да се насърчават. Затова и питам. Аз знайно е, съм противник на грубите административни отношения, аз съм привърженик на по-топлите и човечни отношения в нашата училищна общност. Те ще се установят чрез диалог, чрез питане, чрез свободна обмяна на мнения - което е същност на демократичния и толерантен към различията стил на общуване. Вярвам, че Вие не сте противница на демокрацията, нали правилно разбирам Вашата позиция по този щекотлив въпрос?

Мога още много да пиша по този казус, много други въпроси още възникват, но за да не стане дълъг този доклад, предпочитам да спра дотук. Та във връзка с гореказаното Ви моля:

1.) Да удължите срока за представяне на тия документи, нека това да бъде един приемлив, изпълним, реалистичен, човечен срок, щото аз в своето все още недобро здравословно състояние все пак не съм в състояние да изпълнявам такива скоростни, пожарникарски задачи и мисии; пък са ми необходими и известни проучвания на ситуацията за да мога да изпълня качествено задачата; щото ако не я изпълня както трябва, подозирам, че след това ще Ви дам основания да ме атакувате отново и отново по административен ред, т.е. по този начин, чини ми се, се опитвате да ми организирате сама някакви бъдещи мои "нарушения", с оглед пак да ме накажете; така не стават тия работи, за сетен път Ви призовавам към един по-човечен подход от страна на администрацията в нейната работа с персонала;

2.) Моля повече да не ми организирате такива "шокови" мероприятия, при които секретарката Ви ми звъни по време на час по телефона, викайки ме за връчването на някоя поредна Ваша заповед да пиша не знам си какви обяснения; знаете добре, че сърцето ми е болно, нищо чудно в един бъдещ момент, особено ако пак се активизирате в провеждането на един такъв яростен, безжалостен административен тероризъм над моята скромна особа, в резултат да се стигне дотам да получа сърдечен или мозъчен удар; все пак аз съм инвалидизиран и като такъв моля администрацията да се отнася по-хуманно към мен; и не само към мен, а към всички, Вие лично ще спечелите много, ако престанете да гледате на персонала все едно че сме чували с картофи или, да допуснем, чинове; освен това обстоятелството, че явно само към мен проявявате такова едно специално отношение, именно комай всеки един Божи ден да искате чрез нарочни писмени заповеди да пиша всевъзможни писмени обяснения, доклади и пр. документи по какви ли не поводи, дори и най-незначителни, все пак като пишещ човек ме ласкае, явно сте се привързала към моите текстове, но думата ми е за съвсем друго: че това обстоятелство може да се изтълкува като проява от Ваша страна към мен на едно непростимо грубо дискриминационно отношение, а аз няма да допусна безгласно да бъда трактуван за нещо като "черна овца"; мисля, че това нещо е вече крайно време да сте го разбрала;

3.) Като проява на добро желание от моя страна отношенията ни да влязат в едни най-нормални служебни коловози, аз този път няма да информирам за това Ваше недопустимо и накърняващо достойнството ми отношение висшестоящите административни органи, включително и Инспекцията по труда, но най-отговорно Ви заявявам, че при нов такъв случай на административен тормоз и терор непременно ще ги уведомя, живот и здраве да е, и то с нарочно написани жалби, понеже произвола, който имахте неблагоразумието да си позволите към мен от две години насам, вече надмина всякакви граници - и той повече не се търпи! Моля ви най-човешки: престанете да се опитвате да се гаврите с мен! Няма да го позволя това по никой начин, за мен думата достойнство все нещо значи; за Вас не знам как е, за какво Ви говори тази дума, но имам чувството, че не Ви е особено близка, най-вече в отношението Ви към другите.

Бъдете здрава! Вие вчера не проявихте дори един най-елементарен човешки жест, именно да се ръкувате с мен по повод завръщането ми от продължителен отпуск по болест след тежка операция, от която аз можеше и да не оживея, можеше и да не се завърна изобщо (за което злокобно свидетелстваше вчера некрологът, залепен на "дъската за обяви" на една наша уважавана колежка, която почина преди година, Бог да я прости!); затуй беше нормално някой от администрацията и дори Вие лично да ми бяхте казали поне едно "Добре дошъл! Добре се завърнал!", но не би; нормалното е дори и към най-големия си враг да сме човечни; все пак сме християнска нация, нашият Учител Христос е съветвал да обичаме и враговете си; никъде не е доказано, че аз съм Ви враг, не знам това откъде Ви е дошло в главата, но студенината и враждебността, с която вчера бях посрещнат от Вас в училището, ми говори за едно такова необосновано допускане. Нека бъдем най-напред и преди всичко друго човеци, г-жо Директор, това, че някои са директори, не ги освобождава от дълга да бъдат най-напред и преди всичко друго хора, човеци. Това исках да Ви кажа.

Моля да ми отговорите на въпросите, понеже в момента съм в пълна нерешителност и двоумение какво да правя. Има едно принципно правно положение, че неизпълнимите или абсурдни заповеди не сме длъжни да ги изпълняваме. Е, Вие можете да ме накажете днес, към 16.00 часа, когато свърши ултимативно поставения от Вас срок за изпълнение на неизпълнимата Ви по начало и по принцип заповед. Не ми се ще да мисля, че точно тази Ви е била целта, връчвайки ми такава една неизпълнима заповед. Ще ми се да вярвам, че въпреки всичко в един момент ще осъзнаете, че някои корекции в подхода Ви и в отношението Ви към персонала ще бъдат в интерес не само на общата работа, но и на Вас лично, като администратор. Но това вече си е изцяло Ваш личен проблем.

26 ноември 2013 г., 6.30 ч. сутринта С УВАЖЕНИЕ: (подпис А.Грънчаров)

Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.