Ето становището на опонента ми по повод на моето разбиране, което представих в публикацията под заглавие Дискусия за българските работи в тяхното отношение към европейските - и към така пагубната за нашата участ роля на "Матушката-Освободителка"; дискусията за българската идентичност е в ход, да се надяваме, и други ще се позамислят по проблемите, които ние обсъждаме - и също така ще изразят с думи какво те мислят; готов съм да публикувам всяко едно мнение по тия въпроси; ето сега какво пише опонентът ми:
Г-н Грънчаров, нямаше нужда да ми пращате обратно собственият ми текст, ако желая да редактирам това, което съм писал или не го смятам за достатъчно убедително (не казвам че текста ми е шедьовър на научната проза); аз сам ще поема инициативата. Няма нужда някой да ме подканя, това не е добър тон. Вие от своя страна може да опровергаете тезите ми щом смятате че не са убедителни, стига Вие да сте достатъчно убедителен. Сега понеже няма да отговарям на анонимни постове, кой знае кой ги е писал (видях коментарите) искам да отговоря на Вас.
Живея в западна страна и никога не съм бил в Русия, за мое голямо съжаление (поне до сега, но скоро може и да ида), аз както казах не си затварям очите за някои реалности, действително западният свят е по-добре развит икономически от Изтока, така че мотивите ми са чисто икономически. Не бих казал че съм във възторг от живота на Запад, има какво да се каже по този въпрос, не съм сигурен дали имате опит от живота в западните общества, за да ме разберете, но при всички случаи мога да оценя и достойнствата на западния свят, и както казах и още веднъж повтарям аз не отхвърлям западната култура, харесвам много неща на Запад, но не съм сляп поклонник, респективно същото важи и за руската култура, нещо което не видях у Вас, за съжаление.
Ако някои хора смятат това, че живея на Запад е аргумент против моето русофилство, т.е. против моите убеждения, понеже за мен Русия е повече Велика идея, аз също се възмущавам от някои варварски прояви там, че кой може да одобрява Гулаг например, но по същата логика това може да се каже и за патриотизма. Значи щом не живее в родината човек не може да е родолюбец. А това е смешно. Нека да си припомним, че всички български революционери през Възраждането са действали или поне започнали своята дейност в странство.
И накрая бих желал да Ви помоля, да поощрявате потребителите на Вашият сайт, който биха желали да коментират, да не го правят анонимно. Защото винаги е по-добре да дискутираш с личност срещу себе си, която не крие лицето си, а не с трол. Малко се повтарям, но беше важно да се каже пак. По-надолу е аргументацията на моята позиция.
------
Вие подобно на много новоизлюпени идеолози на българският национализъм днес (не че не ги е имало и в Третото царство, примерно Найден Шейтанов, обаче той е много по-дълбок и самобитен мислител, така че него го оставям настрана) продължавате да тръбите какво велико минало е имала България. Е, добре, признавам с Историята си трябва да се гордеем. Но мен, съвременният българин, макар да се радвам че сме имали личности като Симеон I, Самуил и Иван Асен II, какво ме грее миналото, извинявам се за израза, след като в момента живеем в едно жалко настояще, толкова жалко, че сме принудени да бягаме на Запад за да търсим не реализация, а прехрана. Макар че аз имам амбиции и да уча тук, живот и здраве. Е, какво ще ни помогне това да се изтъкваме колко сме дали на света след като днес сме почти незабележими и именно на Запад, а не в Русия, гледат на нас с ирония. Не искам да коментирам в каква степен българската култура е имала влияние над руската, това е факт и аз се гордея с него, не съм го отричал, дори това е още по-силен аргумент в моя полза.
Не разбирам защо постоянно задавате свои тези за русофилството като мои. Това което твърдите за „русофилското схващане, че трябва да бъдем единни с Русия и в живота, и в смъртта, даже в погиването” е Ваша интерпретация по метода, по който „дяволът чете евангелието”. Кой говори тук да станем "придатък" на Руската държава? Кой говори тук за "руска губерния" или "съветска република", това е пошло и недостойно. Аз не говоря за хора, каквито за съжаление наистина е имало и може би все още има, за които русофилството се е превърнало в професия и не изразяват своя позиция, а предопределеното от официалната партийна позиция, позиция, съпътствана от финансови или други облаги, разбира се. Такива личности по-скоро работят не за моята, а за Вашата кауза. Тях обаче можем да ги срещнем навсякъде, те са част от всяко идейно движение. Така че за тях до тук.
Искам да изразя ясно и отчетливо моята позиция отново. България и другите балкански страни, заедно в съюз (но без националното да се обезличава) понеже между тях има много общо, казано най-елементарно, трябва да се стремят към самостоятелно историческо битие. Те трябва да се борят за независимост от влиянието на трите фактора, които са меродавни на Балканите, това са Западният свят, Русия-Евразия и Ислямският Ориент (не включвам съвременна Турция). Това не означава че препоръчвам отделяне, обособяване от Западният свят, което в момента ще бъде катастрофално. Напротив, дори препоръчвам задълбочаване на интеграцията, която трябва да върви към интеграция на средиземноморския регион, визия, която вече е представена от френската мисъл и изразена в политиката на Саркози за образуване на Средиземнноморски съюз. Разбира се, всичко това звучи нереалистично и утопично, е, то и проектът за Европейски съюз е звучал утопично през 19 век. Така че не искам да коментирам възможните нападки от подобен тип тук, но си давам сметка за трудностите, които стоят пред подобен проект.
Независимостта в новият глобален свят може да се постигне по други пътища, без войни и насилствени революции. Нали говорим за свобода и самоопределение - е, това искам и аз. Това, което трябва да направим ние, е да имаме своя позиция в оформящата се цивилизационна конкуренция, нали конкуренцията е идеал за неолибералите - и аз я приемам като реалност, наравно с Хънтингтън; макар че вече доста гласове се чуха, които оспорват тезите му. Правя доста отклонения, извинявам се, да продължа с моята теза.
Ние трябва да засилваме уникалното и самобитното в себе си - защото в новият глобален свят това ще бъде ценно и търсено. А уникалното и самобитното в нашата култура е свързано основно с три неща: Славянството, Православието и Кирилистичната ни култура; аз не отхвърлям Универсалното, но то може да се разкрие в самобитното. Такова е моето виждане. А близостта и изучаването на руския опит и култура, с тяхната активна помощ биха ни помогнали да постигнем тази цел. Съзнавам, че в Русия има сили, които биха предпочели една послушна България и послушни Балкани, такива има и на Запад; именно с тях трябва да се борим.
И Вие не успявате да избягате от нашенската народопсихология като търсите в другите вината за собствените ни беди. Така че „кръстопътността”, в която пребиваваме, се дължи на географията ни, за нея не са виновни руснаците. Вие говорите, че "русофилщината" внасяла у нас някаква раздвоеност, по подобие на руската. Ако се обърнем към някои от най-големите философи на историята на Запад като Шпенглер и Тойнби ще видим по-различна картина. Първо Шпенглер говори за самия Запад като Фаустовска култура, т.е. раздвоена. Вече много автори в областта на хуманитаристиката на Запад говорят за това, че Западът не е нещо единно. Раздвоението между Новия и Стария Запад, т.е. Западна Европа и САЩ е класическо. Но аз виждам още по-голямо раздвоение. Първо между Стария и Нов класически Запад, какъвто представляват Западна Европа и САЩ, после идва т.нар. от мен Некласически Запад, това е Латинска Америка. Дори в самата Европа, макар процесите на евроинтеграция да са се задълбочили много, съществува разделение между Германската MITTELEUROPA (това е геополитически термин), Франкофонска Европа, която проектира своето влияние в Средиземноморието и, разбира се, Англо-Саксонската или Атлантическа традиция, която включва и Скандинавието. А къде да поставя Австралия и Нова Зенландия дори не знам, те също са отделен свят. Така че Западът е много по-разделен от нашата култура, г-н Грънчаров. Що се отнася до раздвоението на Русия, същите западни авторитети смятат, че то идва именно от приемането на Западният модел, с което влиза в конфликт с исконната душевност на народа, със собствената култура; но все пак да кажа: аз разглеждам приемането на западния модел в Русия по времето на Петър Велики като гениално решение на един велик държавник. Според мен в този момент е нямало алтернатива пред Русия за прогресивно развитие.
Жалко за Вас, г-н Грънчаров, че възпроизвеждате хегеловите клишета на 19 век, продиктувани от надменността и доволството на един преял западен интелектуалец, който притежава един макар и дълбок, но ограничен ум. Но да се върнем на мнението Ви за Изтока, без да отчитаме дълбоката древност на тази култура и мъдростта, която носи, мъдрост отдавна призната на Запад, където пропагандираният от вас християнски индивидуализъм, не съм сигурен че е съществувало подобно нещо в ранните християнски общини, охотно се сменя за всевъзможни източни култове, и за щастие за някои утвърдени религиозни традиции на Изток като Будизмът,; май Ричарт Гиър стана будист доколкото си спомням, а да не говорим колко американски звезди приеха исляма; будизмът, апропо, е велик духовен път, достоен за всичкото уважение, което интелигентен и хуманен човек, възпитан в най-добрите традиции на западната култура, може да му даде. Но не, не Ви карам да се "побудистчваме". И, отбележете, навсякъде говоря за уважение, а не за преклонение, макар че и преклонението в светлината на християнството е благороден импулс. Стига да се извършва от просветена и свободна душа. Но предвид това което се случва там, говоря за Югоизточна Азия в последните години, този регион се очертава като един от най-бурно развиващите се в света и специалистите очакват тази тенденция да се запази и в бъдеще. Подобни на Вашите позиции относно Изтока са много добре разобличени от Едуард Сайд в световно известния му труд, посветен на възприемането на Ориента. Вие, разбира се, постъпвате много умно да разграничите Русия от "същинският Изток", тъй като не може да си затворите очите за "удивителните явления", които се случват там. Макар и да изказвате разни обобщаващи и схематични мнения за Изтока и източното. Е, Изтокът и другите цивилизации се възраждат, наблюдаваме явление, което се нарича индигенизация, не се знае какви ще са последствията и плодовете на този процес, но може би те ще разтърсят света до основи. Русия действително е уникален феномен на източно-западна културна симбиоза, със превес на западното начало. Тя все повече осъзнава своята идентичност и уникалност и вярвам, че руският елит има намерение да заложи на тях. За разлика от нас българите или поне една част от нас, представители на, нека използвам Вашият речник, "русофобщината", хора заблудени и с чувство за малоценност, който смятат, че ако се лепнем здраво за Запада, без да питат дали този Запад ни иска ли не, ще станем като него. Е, на Запад ценят хората, които държат на достойнството си. А достойният човек не отхвърля собствената си идентичност. И сега по отношение на главният въпрос за нашата идентичност.Искам да се спра на Вашето разбиране за Запада, което стои в основата на главната ви теза, че „България е органична част от западната духовна култура”, че ние българите сме били "западняци" и, накрая, че „Балканите, са "люлката на Западната култура". Относно последното сте донякъде прав, тъй като Балканите и по-специално Древна Гърция или с други думи античното общество е люлка на цялата европейска цивилизация и като такава Балканите са родител и на западното, и на нашето православно общество. Но сега трябва да ви разочаровам, г-н Грънчаров, ние не сме западняци, ако много се напъваме може и да станем, обаче трябва да се откажем от религиозната си традиция и да приемем или католицизма или някое от протестантските течения, трябва да забравим езика и азбуката си, да започнем да пишем на латиница и да говорим на някое германско наречие или защо не приемем направо английския като официален език както в Африка. И дори тогава не съм сигурен, че ще постигнем достатъчно добър резултат щото все още в жилите ни ще тече славянска кръв, ама кой знае, техниката основно на Запад се развива. В бъдеще може да станем свидетели на нови чудеса на науката.
Така че Вашата теза противоречи не само на изводите от задълбочените изследвания на велики европейски учени, но противоречи и на фактите, че и на здравият разум. В този смисъл Вашите разсъждения не са убедителни, а по-скоро пожелателни. Е, може и на мен да ми се иска да сме западна култура, ама за жалост хан Аспарух не е решил да продължи малко по на Запад и да се спре примерно във Франция. Така че трябва да се съобразяваме с фактите, колкото и да не ни се иска.
А сега по същество ще отправя няколко критики относно Вашето разбиране на западната цивилизация. Първо, западното общество, както и нашето православно възниква от античното. Както е и според проф. А. Тойнби. Няма понятие Западна цивилизация през античността, макар че още у Херодот се среща разделението Изток – Запад, според което обаче Изтокът е друга, равностойна форма на цивилизован живот, подобно на елинския; разбира се, както и навсякъде, дори и у такъв голям автор, съществува културния егоизъм и етноцентричност - и всичко се върти около Гърция, в случая Елада. Но за древните елини варвари са били не Източните народи, а северните, в това число нашите траки, макар да не знам колко са наши, струва ми се, че румънците имат по-голямо право да претендират за тяхното генетично наследство, макар и аз да съм очарован от романтиката на тракийският мистичен свят. Така че не смесвайте Западната с Античната цивилизация. Втората грешка, която правите, е да смесвате европейското със западното. Обаче в Европа съществуват и други общества, да не забравяме, че и Русия е в Европа.
Така че тезата, че сме неотменна част от западната култура, няма да издържи във нито един западен университет, само си представям снизходителните усмивки на английските джентълмени. Вие говорите за Балканите като за люлка на Западната култура, а защо не отгърнете някой западен пътепис за Балканите, или поне част от съвременната европейска и американска преса, за да видим как те се отнасят към Балканите. Или поне погледнете книгата на проф. Мария Тодорова, тя там е обяснила много добре нещата. Е, сега нека да Ви цитирам как се схваща западната култура от авангарда на западният интелектуален свят и тогава да си говорим към кое от всичко това принадлежим ние, кое ни е свойствено, какво от тези неща сме преживели.
Ето един цитат от Арнолд Джозеф Тойнби, представител на най-доброто, което ни дава британската историческа школа, завършил Balliol College, Oxford, преподавал в Лондонският университет и в престижният London School of Economics, кавалер на рицарския „Орден на почетния легион“: цитатът е от увода на съкратеното издание на неговото "Изследване на Историята", изготвено от г-н Д. С. Съмървел.
"Последно, преминаването на англичаните към западното християнство ни прехвърля към едно общество, за сметка на възможността да участваме в други. До синода в Уитби през 664 г. англичаните са могли да се покръстят в „далекозападното християнство“ или „келтската издънка“. А ако мисията на св. Августин в крайна сметка се бе провалила, англичаните може би щяха да се обединят с уелсците и ирландците и да създадат нова християнска църква, несвързана с Рим — толкова същинска, колкото и на несторианите в далекоизточния вариант на християнството. По-късно, когато мюсюлманите араби се появяват на атлантическите брегове, тези далекозападни християни от Британските острови са могли да се окажат извън допир със съмишлениците си по вяра на европейския континент, както става с християните в Абисиния или Централна Азия. Мислимо е, че те са могли да преминат към ислямската вяра, както сториха толкова монофизити и несториани, когато Близкият изток премина под арабска власт. Предлаганите алтернативи могат да се отхвърлят като фантастични, но подхвърлянето им напомня, че докато покръстването от 597 г. ни направи част от западния християнски свят, то не ни направи част от целия свят, а оформи остра разделителна линия между нас, западните християни, и привържениците на други вероизповедания.
Този втори оглед на моментите в английската история ни дава възможност да направим пространствен разрез във връзка с няколко различни дати на това общество, което се нарича Великобритания и което е „понятна сфера за историческо изследване“, доколкото в нея е включена Великобритания. При тези разрези няма да разграничаваме различните плоскости на обществения живот — икономическата, политическата и културната — защото вече е очевидно, че пространствените измерения на това общество забележимо се различават в зависимост от плоскостта, върху която съсредоточим вниманието си. Към сегашния ден и в икономическата плоскост обществото, включващо Великобритания, безспорно е съизмеримо с цялата населена и годна за корабоплаване повърхност на Земята. На политическата плоскост световният характер на това общество е също несъмнен. Когато обаче преминем към културната плоскост, сегашните географски измерения на това общество, към което принадлежи Великобритания, са много по-малки. Общо взето, тези измерения са ограничени до страните, населени с католически или протестантски народи в Западна Европа, Америка и по южните морета. Въпреки определени чужди влияния, упражнени върху това общество от културни елементи като руската литература, китайската живопис и индийската религия, независимо и от много по-силното културно влияние на нашето върху другите общества, като тези на православните или ориенталски християни, мюсюлманите, индусите и народите от Далечния изток, не подлежи на съмнение, че всички те са извън културния свят, към който принадлежим ние.
Ако направим друг разрез към по-ранни дати, ще видим, че и на трите плоскости географските граници на обществото, което разглеждаме, все повече се свиват. Ако разрезът е направен за 1675 г., макар и свиването да не е особено голямо на икономическата плоскост (поне ако се ограничим с разширяването на търговията и пренебрегнем нейния обем и съдържание), в политическата плоскост границите са ограничени приблизително до тези на културната плоскост в наше време. В разрез, направен за 1475 г., задморските части на района изчезват и на трите плоскости и дори на икономическата плоскост границите му се свиват, докато съвпаднат приблизително с тези на културната плоскост, сега ограничена до Западна и Централна Европа — извън една бързо изчезваща верига от предни постове на източните брегове на Средиземно море. В разрез, направен за първобитното общество от около 775 г., границите се свиват още повече и на трите плоскости. Към тази дата районът на нашето общество е ограничен почти само до владенията на Карл Велики заедно с английските „наследници“ на Римската империя в Британия. Извън тези граници почти целият Иберийски полуостров принадлежи тогава към мюсюлманския арабски Халифат, Северна и Североизточна Европа са в ръцете на непокръстени варвари, северозападните части на Британските острови се държат от „далекозападните“ християни, а Южна Италия е под властта на Византия.Нека наречем обществото, чиито пространствени граници проследявахме, западен християнски свят. И веднага щом съзнанието ни го определя, намирайки му име, наред с него възникват представите и имената на подобните на него в съвременния свят, особено ако държим вниманието си върху културната плоскост. На тази плоскост можем безпогрешно да видим присъствието в съвременния свят на поне четири съществуващи общества от типа на нашето:
I. Православното християнско общество в Югоизточна Европа и Русия;
II. Ислямското общество с център в безводната зона, което се простира по диагонал през Северна Африка и Близкия изток от Атлантическия океан до отсамната страна на Великата китайска стена;
III. Индуисткото общество в тропическия субконтинент Индия;
IV. Далекоизточното общество в субтропическите и умерените райони между безводната зона и Тихия океан."
И още един цитат на съвременно научно светило, този път американец, става дума за Самюъл Хънтингтън, завършил в Йейл, преподава в Харвард и Колумбийският университет, текстът е от известната книга "Сблъсъка на цивилизациите":
"Като цивилизация от трето поколение Западът наследява много неща от предходните цивилизации, измежду които най-забележимо се откроява класическата цивилизация. Наследството на класическата цивилизация е богато и многообразно, то включва гръцката философия и рационализъм, римското право, латинския език и християнството. Ислямската и православната цивилизация също поемат наследство от класическата цивилизация, но то в никакъв случай не се доближава по мащаб до наследеното от Запада.
Католицизъм и протестантство. Западното християнство, отначало католицизмът, а след това католицизмът и протестантството в историческо отношение представляват най-важната характеристика на западната цивилизация. През по-голямата част от първото хилядолетие това, което сега е известно като западна цивилизация, се е наричало западно християнство. Между западните християнски народи е съществувало силно развито общо усещане, че те са различни от турците, маврите, византийците и всички останали и през XVI в. Западът тръгва да покорява света не само заради богатствата, но и в името на Бог. Реформацията и контрареформацията, както и разделението на западното християнство на протестантски север и на католически юг са също отличителни черти на западната история, напълно отсъстващи в православната цивилизация."
Мисля че от тези цитати добре си личи доколко западните интелектуалци и изобщо западното обществено мнение приемат православният свят за част от Запада. И какво е разбирането им за западна цивилизация. Та нека се опитам да повторя основното с мои думи.
Според повечето историци и западни мислители западното общество извежда своите корени подобно на нашето православно общество от античната цивилизация и по точно от гръцко-римския свят, от който Западът е усвоил и доразвил голяма част от културата и правото, рационализмът и активната историческа воля. Западното общество може да се каже започва своето съществувание със смъртта на Западната Римска империя през 596 г сл. н.е. и с установяването на варварските държави на териториите на бившата Западна римска империя, започва развитието на Европейското средновековие и заедно с него на европейският феодализъм. Началният период е така нареченият героически период, в който се ражда епическата поезия като да речем немският „Епос за Нибелунгите” или скандинавската Стара Еда и сагите. Така се поставя началото, а специфичната западно-европейска култура, която се развива и обособява от общата средиземноморска традиция, в която се обособяват още византийско-славянската и арабската култури. В началото на своето развитие в Западна Европа се установява една обща държавна традиция, свързана с името на Карл Велики. При него се поставя началото на обвързаността между Римската църква и германската държавност. Развитието на западното общество минава през определени периоди, до голяма степен уникални за Запада като цяло известни като Ренесанс, Реформация и Просвещение. Постепенно от Просвещението насам и незападните общества се приобщават към плодовете на западната култура, благодарение на безпрецедентната мощ, на която се радва Западът, затова и при нас се чувстват влиянията на Просвещението и Романтизмът - и благодарение на това ние навлизаме заедно с другите общества в Модерността.Ако трябва да се обобщи два са основните градивни елементи на Западната култура, това са римо-католическата църква, от която в последствие се отделя протестантството с многобройните му деноминации и германо-романският етнически субстрат, който е пуснал корени из цяла Западна и Централна Европа, за разлика от Източна Европа където преобладава славянският етнос и по-влиятелна е източно-православната църква на Византия. От друга страна Трите стълба на Запада, така да се изразим, на които се основава могъществото на тази цивилизация, са материализъм (аз го схващам в смисъла на практицизъм, меркантилизъм и позитивизъм, абсолютизация на механизиращия и умъртвяващ живота Разум, за разлика от органичната разумност на източните общества), след това Рационализъм и накрая Механизация.
Безпрецедентната мощ, която Западът временно придоби, си има своето обяснение, Западът трябваше да постави фундамента на човешкото единство. Но затова пък днес човечеството е изправено пред един смъртоносен капан, който трябва да се избегне, това е унификацията, уеднаквяването и позападняването на всичко на Земята. Животът на Земята се основава на разнообразието, г-н Грънчаров, не сте ли съгласен - колко сив ще бъде светът ако всички вземат да носят костюми?
През Ренесанса на Запад се изработва хуманистичният светоглед, от този момент нататък цялата мисъл в Западна Европа се върти около хуманизма, това е идеология в центъра, на която се намира човекът. Но до голяма степен това е идеология не толкова на милосърдието, а на човешкият егоизъм. Екзистенциализмът, който стана водеща идеология на Запад през втората половина на XX в., също е хуманизъм, както се твърди и в едноименната книга на френският философ Жан Пол Сартр. Хуманизмът и Рационализмът оформят до голяма степен характера на Западната цивилизация, те водят до стремежа към механизацията на Западното общество и до избухването на т.нар. Индустриална революция. В заключение приемам, че Западът е роден със стремеж към Нов свят, към постоянна промяна, затова именно на Запад се ражда феноменът на модернизацията. Обобщено казано трите плода на Запада това са Капитализмът, Научно-техническата революция и Демокрацията, това „западно традиционно древно изобретение” и трите заедно представляват същността на модернизацията. Но и трите получават семената си от гръцко-римската цивилизация. Демокрацията дори почти изцяло се ражда в античният свят и просто е пренесена и доразвита на Запад.
По мое виждане мисията на Запада е да покаже на човечеството пътя към материално благополучие - за да може човек да се освободи от недоимък и бедност. Метафорично казано трябвало е именно Западът да даде ключовете на човечеството към Земният рай, да набави оръдията, с които да се осигурят материален просперитет и да се пребори глада. Така Западът осигури условията за обединение на света, но не той ще може да го обедини. Подобно на Мойсей, който води еврейския народ към обетованата земя, но поради греховете си не му е позволено да въведе сам народа си в обещаната му земя. От един момент насетне, чрез действията си Западът по-скоро разединява света, появилата се съпротива на западната хегемония с течение на времето ще става все по силна. Причината за това са именно огромният превес, който има това общество над останалите цивилизации и прекалено силния стремеж на Запада да запази тези си позиции и власт.
Днес, както знаем, модерната епоха се намира пред своя край, някои теоретици смятат, че новата глобална епоха на информационното общество може да се нарече и Постмодерна. Модерното общество, което е сърцето на Запада, е преодоляно, следователно дошло е време да се премахне и западната хегемония във всички сфери на живота. Това не са мои думи, това са размисли на някои от най големите мислители на запада. Да споменем само Шпенглер, Хънтингтън и Ноам Чомски. Това трябва да е и нашата цел.
Светът се променя, г-н Грънчаров, Западният свят все повече губи позициите си на хегемон над световните дела, макар все още да има какво да се желае. Призовавам Ви да вникнете в тази промяна - за да не останете в миналото.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ще отговоря на приятно изненадалото ме този път становище на опонента ми при първа възможност, когато имам повече време. Същевременно смятам, че не трябва да галопираме през проблемите, а да им обърнем подобаващото внимание. Разбира се, с радост ще приема всяко друго мнение, становище, разбиране, стига и други хора да се включат в диалога ни. За което още веднъж приканвам читателите на този блог - и ония хора във Фейсбук, които попаднат на нашата дискусия.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар