Продължението на Откритото писмо до Омбудсмана и Министъра на образованието и науката

Трябва да си допиша поредното Отворено писмо до Омбудсмана и Министъра на образованието и науката, което започнах да пиша тия дни и първата, уводна част на което публикувах ето къде: Нов епизод от епохалния и невероятно шеметен кафкиански "Административен роман", който пиша напоследък. Сега ми остава да го допиша, да го редактирам и още днес да го изпратя на адресатите. Прочее, днес в 13.30 часа съм призован като "въззиваема страна" по гражданско дяло (В) № 2819/2013 г., което ще се гледа от ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ VII СЪСТАВ, начало на гледане на дялото - 13.30 часа; това дяло беше заведено от г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, която с него се стреми да отмени Решение на Районен съд-Пловдив, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми по-рано дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

Е, г-жа Анастасова е твърде закален боец, който лесно не се отказва от целите си, и тъй като неотменната й цел е да ме уволни от училището, което оглавява от 3 години, ето, тя поведе битката за постигане на целта си и на полето на правосъдието, на юриспруденцията; за което я принуди, прочее, моя милост. Както и да е, пиша тия неща, за да очертая контекста, в който пиша въпросното Отворено писмо, пък и защото искам да информирам всички ония, които желаят да присъстват на днешното интересно дяло, да заповядат в сградата на Окръжния съд в посочения час.

А ето сега и това, което почвам да пиша в този момент в своето Открито писмо; правя всичко в тези истории съвсем открито, щото няма какво да крия, съвестта ми е чиста, каузата ми е благородна: боря се за установяването на нов, съвременен и цивилизован тип нрави в системата на българското образование.

А ето сега вече и моите конкретни предложения и искания, които си позволявам да отправя към Вас, уважаеми г-н Омбудсман и към Вас, уважаема г-жо Министър; някои от исканията и предложенията си ще поставя под формата на въпроси:

1. Възможно ли е по някакъв начин висшестоящата административна власт да се опита да повлияе на директорката г-жа Анастасова с оглед да спре така усърдно водената от нея кампания по моето дискредитиране като личност, преподавател и гражданин, която, както се убедихте, включва и нескривани арогантни посегателства и гаври срещу моята чест и достойнство, открита злоупотреба с дадените й по закон пълномощия с оглед налагането на своите чисто субективни и кариеристични интереси и амбиции, нарушаване на елементарни изисквания на морала и разпоредби на правото, потъпкване на мои коренни човешки и конституционно гарантирани човешки, професионални и граждански права и пр.?

2. Как възприемате сложилата се нелека ситуация в училището, в ПГЕЕ-Пловдив, която беше така убедително илюстрирана и документирана благодарение на представените по-горе твърде изразителни текстови творения на представители на органите, които имат задачата да контролират и да влияят в позитивна насока на поведението на администраторката Анастасова (в лицето на РИО-Пловдив и на съответните служби в самото МОН, от които също съм получавал интересни отзиви, отношението си към тях съм изразил в публикациите, към които съм дал линкове в началото на това Открито писмо), но вместо това, както се убедихте, несмущавано я подкрепят и насърчават да продължи със своеволията си?

3. Моля да въздействате по належащия ред върху администраторката Анастасова с оглед на това тя да изпълни служебните си задължения и да ми представи за подобаващо запознаване цялата документация по всички ония "ученически жалби", "протестни писма на възмутени родители", куриозни анкети, чрез които се г-жа Анастасова се е опитвала да развали моя имидж било сред учениците, било сред колегите, сред учителския екип на ПГЕЕ-Пловдив, "констативни протоколи", в това число и от проверки на висшестоящите контролни органи, които г-жа Анастасова е канила или които са проверявали случая по мои жалби, "разгромни писма на колектива срещу злодея Грънчаров", протоколи от заседания на Педагогически съвет, на синдикалната организация към КТ "ПОДКРЕПА", които са провеждани в мое отсъствие, но които са били използвани за служебна разправа и с оглед очернянето, дискредитирането на моята личност и пр.

4. Моля също така да запитате и да изискате отговор защо г-жа Анастасова е сложила в най-отдалеченото чекмедже на бюрото си и е заключила, а също и е блокирала, не е дала ход на всички ония мои доклади, предложения, инициативи, проекти на моя методически семинар или на ръководения от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и пр., с които съм се опитвал да повлияя на развоя на нещата в училище в положителна посока, които са били насочени към това щото животът в училищната общност реално да се демократизира, отношенията вътре в общността да се хуманизират, либерализират, модернизират, а пък решаването на най-горещите проблеми на общността - като осъвременяване на преподаването чрез различни иновации, подобряване на отношенията учители-ученици-родители и пр. - да бъде поставено на най-съвременни основи, според потребностите на младите хора.

5. Моля също така да установите доколко е правомерно работодател като г-жа Анастасова да подлага свой подчинен (като моя милост в случая) на какъв ли не административен терор, включително и като подтиква други свои подчинени, имам предвид помощник-директорката и синдикална лидерка на организацията на КТ ПОДКРЕПА, на която съм член, именно г-жа Камелия Стоянова да ме даде под съд и по този начин терорът и желанието за отмъщение, за смазване достойнството на личността ми да бъде изнесено, така да се каже, на едно най-висше институционално ниво в лицето на българския съд; в случая съм подсъдим по наказателно дело за "неправилни" и идва ли не "престъпни" мисли, изразени и публикувани в моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), като тъжителката, г-жа Стоянова, почувствала се обидена от тия мои мисли, не се смути дори от обстоятелството, че моя милост преживя точно в този период тежка животоспасяваща операция, месеци наред бях в отпуск по болест, с оглед възстановяването от операцията, но това съвсем не повлия на тъжителката; понесох ужасни психични травми и бях осъден да преживея невероятно напрежение тъкмо в най-тежкия възстановителен период след операцията; това ме кара да си мисля, че целта на въпросното мероприятие е да бъда в крайна сметка осъден, а като осъждан, да бъда, респективно и евентуално, лишен от права за преподаване и уволнен от ПГЕЕ-Пловдив, а по този начин и да бъда осъден също така и на вечно лишаване от преподавателски права; та в тази връзка, по този казус, моля следното, поставям следния въпрос:

6. Може ли - питам, защото такава евентуалност съвсем не е изключена, тъй като вече за първи път в живота си съм подсъдим - осъден по дело от такъв характер, именно наказателно дело от частен характер (за "обида") след това, въз основа на това, че в досието ми ще влезе гриф ОСЪЖДАН, да бъде след това лишен от преподавателски права, т.е. ще си загубя ли аз работата завинаги ако, да допуснем, бъда осъден по заведеното от г-жа Стоянова и инспирирано, вдъхновено от директорката Анастасова наказателно дело? Този въпрос ме касае най-съдбовно и жизнено, тъй като аз съм човек, посветил живота си на образованието, ето, вече 30 години работя в тази сфера, било на попрището на университетското, било на средното образование. Моля юристите в оглавяваните от Вас ведомства да проучат най-старателно този казус, именно, дали ще си загубя преподавателските права по въпросното дело, и да ме уведомите за истината, която ме касае така съдбовно и жизнено. Интересува ме също така и Вашата преценка по следното:

7. Допустимо ли е администратор от ранга на г-жа Анастасова да търси всевъзможни, какви ли не начини за разправа с една неугодна й по нейна преценка личност, правомерно ли е тя да употребява за подобни неща поверената й власт, и то спрямо човек в моето положение, болен, инвалидизиран, с дългогодишен стаж, доказал се преподавател, автор на книги и на учебни помагала, общо взето инициативен, иновативен човек, човек с известен творчески потенциал и дух; правомерно ли е точно срещу такъв "кадър" г-жа Анастасова да насочва жаждата си за мъст, което, както е тръгнало, няма начин да не доведе в крайна сметка до смазването, до капитулирането на една личност, защото моите жизнени сили вече наистина са на изчерпване, ала натискът от въпросната администраторка не намалява, напротив, усилва се? Какво да правя като се намирам в такова едно недопустимо положение да съм жертва на подобен нескриван авторитарно-административен терор, упражняван от длъжностно лице в нашата уж демократична, хуманна, либерална, цивилизована, европейска държава?! "Не съм специалист по право, но директорът като чиновник трябва да изпълни решението на съда, а не да го оспорва като че ли води дело за нивите на баба си!" - това пише един читател на моя блог, коментирайки решителността на директорката Анастасова да ме съди до дупка, но само и само да не изпълни решение на Съда, отменило нейна заповед за наложено ми от нея дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

8. Възможно ли е оглавяваните от Вас институции и органи, г-н Омбусман, и от Вас, г-жо Министър, да направят все пак нещичко та това преследване, та този административен терор все някога да спре, и то още преди да е нанесъл своите крайни и вече съвсем непоправими, невъзвратими поражения върху личността, върху здравето и върху живота ми? Какво именно възнамерявате да направите в тази посока, след като аз направих поне това - да Ви известя за случващото се, което умът трудно може да го побере? Много съм мислил за това кои са мотивите, които вдъхновяват г-жа Анастасова, за да ме преследва така неуморно, някои странични наблюдатели подхвърлят, че това били "личностни мотиви", ненавистта й към мен била мотивирани от дълбоки личностни несъответствия - и ценностни такива, респективно. Мен лично това обяснение не ме задоволява изцяло, моята интерпретация е, че горното обяснение за дълбоката мотивация отношението към мен на тази директорка следва да се подкрепи от едно друго, а именно: политическа е тази мотивация, политически са основанията, за да бъда гонен, както се казва, "като империалист" от нея.

9. Та в тази връзка се осмелявам да се обърна със следния апел към Вас, уважаеми г-н Омбудсман, и към Вас, уважаема госпожо Министър: бихте ли имали добрината официално да напомните на уважаемата г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив, че подобни репресии към дадена личност, и то на нескривана партийно-политическа основа, са не само недопустими според изискванията на човешкия морал, но и са абсолютно забранени от съществуващото законодателство в сферата на човешките права?! Това, че аз съм пишещ човек, философ и блогър, сиреч, изразявам в блога си, и то съвсем открито своята гражданска позиция, нима може да бъде причина за една изляла се в репресии политическа ненавист, и то у един властващ държавен чиновник, след като по презумпция отношенията в такава една сфера по закон отдавна са деполитизирани, т.е. са извадени от областта на партийното? Г-жа Анастасова беше назначена за директор от Министъра на образованието и науката, управлявал това ведомство по времето на правителството на ГЕРБ, аз в блога си съм бил в онова време един най-последователен критик на недъзите на това управление, но аз там се изявявам в една друга своя ипостаса, именно като свободен и граждански ангажиран човек; допустимо ли е един държавен чиновник като г-жа Анастасова да изпълнява партийна и политическа поръчка, свеждаща се до това да ми отмъсти за моето медийно и гражданско поведение? Все пак в кои времена живеем, та да се стига до подобни недопустими рецидиви - ето това нещо много ме вълнува, ето по тази причина така тежко изживявам ситуацията, в която бях поставен покрай волята си от една властваща особа, която явно живее с други представи за нормите, от които следва да се определя нашето общежитие! Много ме вълнува как гледате на този основен, може би най-важен пункт, Вие, уважаеми г-н Омбудсман, и Вие, уважаема госпожо Министър. Също бих се осмелил да запитам и това: защо до този момент органите на Министерството на образованието и науката изобщо не реагираха на моите многократни сигнали за провеждането от директорката на ПГЕЕ-Пловдив на една по същество политически и партийно мотивирана кампания по моето дискредитиране и репресиране като личност, преподавател и свободен гражданин?

10. И уважаемата г-жа Пакова, шеф на РИО-Пловдив, и г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, както се видя по-горе, стоят на позицията, че понеже съм бил имал дързостта да пиша в своя блог за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, съм бил нарушавал чл. 10 от Правилника на училището, забраняващ "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а също така и чл. 11 на същия Правилник, забраняващ да се разпространява сред дори сред представителите на самата училищна общност (учениците и родителите), да не говорим пък за разпространяване сред обществеността, сред гражданството на някаква хипотетична "строго секретна информация", касаеща дейността на едно по презумпция обществено и държавно, сиреч, открито, издържащо се от данъците на данъкоплатците учреждение, каквото е нашето училище. В тази връзка ми се ще да Ви запитам, уважаеми г-н Омбудсман, и също и Вас, г-жо Министър: как оценявате изобщо наличието на такива положения в един училищен Правилник, доколко те се съгласуват със съвременните представи за демократичност, откритост и пр. на дейността на държавните организации и общности? Не е ли проява на непростим анахронизъм наличието им в Правилника, не е ли потребно да се направи нужното, щото самото им наличие там повече да не оскърбява чувствата на всеки човек, имащ някакво що-годе развито демократично съзнание и култура?

11. Моя милост отдавна, преди много месеци и дори години предложи да се осъвремени този училищен Правилник, да се демократизира, да се съгласува с нормите на едно по-модерно разбиране за естеството на човешките отношения, направил съм го надлежно в писмен вид, но тия мои предложения, естествено, все още се държат заключени в най-тайното чекмедже на нашата толкова всеотдайно влюбена в демокрацията Директорка. Не е ли необходимо да се направи нужното, щото тия предложения под натиск от въплъщаваните от Вас институции най-после поне да бъдат внесени за обсъждане в съответните демократични органи?

12. Както изтъкнах по-горе, и двете, и Директорката, и вдъхновяващата я г-жа Пакова, освен че са пълни единомишленички относно това що е "демокрация", също така, изглежда, всеотдайно ненавиждат и… свободата на словото, която пък е опорен, крайъгълен камък на същата тази демокрация; в документа, подписан от г-жа Пакова, недвусмислено се намеква, че ако не млъкна, ако не си самоналожа цензурата на страха, то в резултат рискувам да бъда репресиран безпощадно. Внушението е едно: ако не мирясаш, ако продължиш да мислиш и да казваш гласно (и писмено) каквото мислиш, ще бъдеш наказан, и то не как да е, а ще бъдеш изритан с един най-великолепен шут от нашето учреждение, именно чрез уволнение с куриозния мотив "разгласяване на държавна и служебна тайна". Как оценявате такава една позиция на двете чиновнички, според Вас, уважаеми г-н Омбудсман, и също и според Вас, уважаема г-жо Министър, имат ли те, съобразно повелите на закона ония прерогативи, които да им позволяват потъпкването на такива коренни, фундаментални, гарантирани от Конституцията и от редица международни документи човешки права и свободи, сред които свободата на мисълта, на изразяването (словото), на достъпа до информация заемат най-видно място?

Моля да ме извините за това, че се наложи да Ви занимавам толкова подробно с този драстичен, ала иначе наистина многозначителен случай. Вярвам обаче, че сами се убедихте, че друга възможност за момента нямам. Смятам, че въпреки всичко, въпреки различията, които съществуват между всички нас (някои от нас са директори, други инспектори в образованието, някои са дори омбудсмани, други са даже министри!) все пак има нещо, което ни сродява и сближава, и то е: всички ние сме човеци, човешки същества, следователно трябва да бдим отношенията между нас да са изцяло човечни, да са основани на изискванията и принципите на човечността, на човещината. Ако това не го спазваме, нашето общество ще се обезчовечи, а това е най-страшното, което може да ни сполети като нация и като общност. За да не се получи това, трябва да пазим като нещо най-свято тъкмо своята човечност. Аз за това най-вече апелирам в тия мои открити писма, изложения, доклади, възвания, статии, есета и прочие, които пиша всекидневно в блога си, пък и до адресати като вас, властните личности, които сте упълномощени от нас, гражданите, да работите за съхраняването на човешкия облик на нашата многострадална родина. Която има злия исторически шанс да попадне под игото на комунизма и толкова десетилетия да бъде обезчовечавана така активно и всестранно от тази най-човеконенавистническа система в човешката история.

И ето, в наше време, в което уж се демократизираме и очовечаваме за жалост съвсем не сме застраховани от прояви на подобно нечовешко отношение у някои представители на властта, намиращи се на сравнително ниско ниво, но които, понеже живеят с анахронични и ретроградни представи на миналото, си позволяват подобни рецидиви на нехуманно и дискриминационно отношение, за които стана дума в моето изложение. Струва ми се обаче, че не трябва да се примиряваме спрямо подобни явления, а трябва с нещичко да им противодействаме, който с каквото може. Аз с каквото мога се опитвам да им противодействам. Смятам, че с това изпълнявам своя човешки, преподавателски и граждански дълг. Все пак съм преподавател по философия и по гражданско образование. Изпълнете и Вие своя, г-н Омбусман, и Вие, г-жо Министър - позволявам си да апелирам към Вас ето така.

Моля също така де ме извините, че в тези свои изложения бях пределно искрен и в резултат написах само това, което аз чувствам, преживявам и мисля; като философ имам един "недъг" и той е: обичам истината, позволявам си дързостта да й бъда верен при всякакви обстоятелства, сърдечно съм привързан към свободата - затова не умея да лицемеря, никога не си бих позволил да лъжа, също, но не на последно място, мразя лъжците и лицемерите, заради които толкова много сме страдали и страдаме. Моля в тази връзка да ме извините за многословието ми, но моля да влезете в положението ми: аз се намирам в едно наистина тежко положение и хуманността изисква донякъде да бъда разбран и извинен, за което и тая надежда, че ще се случи, ще бъде проявена от Ваша страна такава една снизходителност, от Вас, г-н Омбусман, и от Вас, г-жо Министър. Не вярвам в нашите условия човек да е искрен да е вече грях или престъпление. Ако е грях или престъпление, е, моля тогава, осъдете ме и вие...

Това е всичко, което написах - и с което смятам вече да завърша. Пише Ви, надявам се, разбрахте това, един човек, който се намира на ръба на отчаянието. Тая надеждата, че може би няма да бъде разглеждано като скандално това, че си позволих да се обърна към Вас по този, признавам си, необичаен начин. Позволявам си също да се надявам, че ще отговорите по належащия, по подобаващия начин на въпросите, че няма да отминете с безразличие този мой обречен човешки вопъл на личност, която е притисната по крайно недопустим начин до стената на административното бездушие, на бюрократичната ненавист към личностността, на непростимата, накрая, арогантност на самозабравили се властници.

Имам усещането, че е дошло времето всички ние, и институции, и граждани, по-усърдно да заработим за очовечаването на отношенията в нашата родина - щото обществената и политическа деморализация у нас достигна крайната си точка. Вярвам, че ако си обединим силите, ако заработим в синхрон, бъдещето ни като страна и като народ ще бъде значително по-добро. Ако не го постигнем, ще трябва да платим цялата ужасна цена заради престъпното си безхаберие, заради това, че сме си позволили лукса да потъпчем най-фундаменталните и субстанциални принципи, върху който се крепи живота ни. Един от тези принципи е този, той е твърде прост: нека да бъдем човеци! Е, аз в това вярвам, на това ще остана верен докато дишам...

Пловдив, 4 ноември 2013 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: 1. Този тест се пише в момента, тъй че се появява на части според написаното, до момента написаното е по-горе, след минути ще се появят нови части и така до края на самата публикация. Моля да ме извините за неудобството!

2. Този текст беше дописан, но той не е редактиран. Моля евентуалните читатели да имат предвид това и да простят стилистичните и какви ли не други грешки и недостатъци, с които той, най-вероятно, е изпълнен. Авторът допусна да го публикува предвид неговата важност, а понеже бърза хем за преглед при лекаря, хем за своето съдебно дяло, което ще се открие в 13.30 часа, си позволява да остави всичко както е, поради дефицит на време. Можете да видите тоя автор ако дойдете на откриването на самото дяло - и да му вдъхнете по този начин малко поне кураж. А текстът при първа възможност ще бъде надлежно редактиран и оправен, бъдете спокойни за това...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.